Оброк

 

     О Ти, Непостижимиий, Прамогъщий, който изпращаш в нощта на моето непознание ярките звезди на Словото Си, нека благодарността ми към Теб се извиси нагоре като облак от тамян и изпълни неизмеримите простори на Твоя Храм!

     Наистина, аз не зная как да Те назова, освен ако „Името“ Ти – осветено от Твоето Битие – не е същото, с което съм се научил да наричам самия себе си, когато се самоосъзнавам и казвам:

     Аз!

     Ти, Пра-Аз, Пра-Светлина, Пра-Слово, си Пра-Основа на моето същество!

     Като отблясък и образ на Своето „Име“ Ти самият научи душата ми, – как да ме назовава! – –

     Затъмнена от всички междинни прегради, създадени от самия мене, за да ме скрият от Теб, Твоята Светлина стигна все пак до мен!

     Като „Луцифер“, като носител на Твоята Светлина, някога аз бях близо до Теб, преди сам да се потопя в страхотен мрак, понеже си въобразих, че

     Светлината,

това съм аз самият! – – – – –

     За да ме спасиш, Ти вдъхваш сега в човеци като мен невъобразимо могъщата преобразяваща сила  на Своята Любов, та да може от девственото лоно на душата в мен да се роди „Христос“, Помазаникът Божи: Твоето

     Слово,

за да ме върне от адски мъки и непрогледен мрак отново при Теб! – – – – – – –

 

     Ти, Праосновата на моя живот, ми разкриваш сам Себе си, – учиш ме с човешки слова: как да Те намеря, и ми показваш, че в Теб пребъдва Милостта, – а тя, далеч от всеки произвол, е Закон, който изисква да бъде съблюдаван, за да може душата ми да я постигне…

     Ах, колко далеч от Тебе бяха онези, които ми говореха за „Милост“ така, сякаш и Ти като непостоянните земни люде можеш да прощаваш греховете ми или да ги оставиш да тегнат върху мен според капризите на настроението Си! – –

 

     Сега Ти дойде сам при мен, за да ме поучиш, и аз Те познавам, макар очите ми да са все още заслепени от свръхяркото сияние на Твоята Светлина!

     Сега вече зная, че самият аз съм само подобие на Твоя Живот и че всичко, което съм си приписвал, е било единствено и само следствие на Твоята могъща сила! – – –

 

     Към Теб, мое най-съкровено Битие, нека се обърне занапред душата ми!

     Само в Теб подслонена може тя да намери покой!

     От Теб единствено може да очаква избавление!

     От Тебе само може да дойде нейното спасение!

     О, защо по-рано не разбрах как мога да бъда спасен, защо все очаквах бъдещи спасители, докато в самия себе си съм носил Теб, Спасителя! – – –

     Ала не искам сега да роптая, не искам да оплаквам съдбата си.

     Днес, в този ден, аз намерих избавление!

     Да бъде во веки благословен денят и часът, в който Ти, моя най-съкровена същност, поиска да Се обърнеш към мен!

     Не бих могъл да Ти избягам, дори ако никога не се обърна към Теб!

     Потънал в мрака на нощта, загубил самия себе си, аз все пак си оставам, макар и несъзнателно, отблясък от чудото на всички чудеса, каквото си самият Ти във Вечността! – – –

     Ала сега, след като Ти самият ме повика, не искам по никой начин да остана глух за зова Ти!

     Ах, колко години чаках с пламенно въжделение Твоя зов! – –

 

     О Ти, който носиш в себе си моята душа, поведи ме занапред чрез преобразяващата сила, вдъхната от Теб в човешки духовни форми, та да стигна до съзнателно прозрение като онези, които Ти заради моето спасение си направил Свои помагачи!

     Ето виж: аз съм изцяло Твой и в мен няма вече нищо, което би могло да предяви права над мен!

     Аз принадлежа единствено на Теб и не ми е останало нищо, което да не иска да бъде обхванато от Тебе!

     Единствено в Теб искам да намеря своето спасение и своето блаженство!

     Всяко мое дихание ще бъде занапред хвалебствен химн, на Теб единствено посветен!

     Към Тебе само ще бъде насочена всяка моя мисъл!

     Единствено чрез Теб ще пребъда някога във вечен Живот! – – – – –

 

     Ти, –

     който:

     „Съм Аз!“

– – – – – – –
Източник: "Думи за живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1996 г.
Преводач: Борис Стоянов