Изповед

 

На себе си аз сам
да мога да се позова: –
пред своите съвременници да призная,
че аз различен съм от тях,
че идвам от безкрая: –
да заявя, че съм такъв,
какъвто съм
от вечни векове,
и да свидетелствам от Вечното
тук за човешката нетленност, –
възможно вече бе едва когато
изпълних воя дълг
аз на земята
и превъзмогнах вътрешно
в определеното ми време
задръжките си земни.

Години дълги има
на вътрешна борба непоколебима,
но най-подир успях
да превъзмогна себе си,
да се преодолея.
Бях длъжен да успея
и да изпълня своята задача аз,
преди да може времето със земната си власт
да сложи край
на дните ми сред вас.

 

 

По същество

 

Съвсем не "претендирам",
че съм такъв, какъвто съм,
защото аз наистина такъв съм!
Без никакво значение какво си мисля аз, –
и все едно какво си мислят другите.

Ала не бих могъл да бъда
такъв, какъвто съм,
ако не бях поставил всяко честолюбие,
родено от природата ми земна,
единствено в ръцете
на Вечното у мен.

Такъв, какъвто съм,
не би могъл да бъде никой, 
все още искащ
да "бъде" или да "представлява" нещо
и в собствените си очи,
а и в очите на човеците,
живеещи в едно и също време с него.
Илюзията трябва най-напред докрай да се разсее,
та тъй извечният и истинен Един
да може да разкрие себе си по същество
в човека на земята.

 

 

Въпрос и отговор

 

"Ти ли си завърналият се?"
Не!
Аз идвам тук за първи път.
И ни един от пратениците на Светлината
не се завръща на земята
дори ако през земните си дни
за своето завръщане е споменавал.

В променливите светове
завръща се единствено Прасловото,
сияещо в Прасветлината
на Прабитието.
Прасловото, в което
Живот намират всичките "Слова",
които то от Вечността зачева вечно
като същински свои "Синове": –
съединено вечно с тях като "Отец", –
даряващо на своите творения Живота вечен.

Единствено така ще се разкрие то
като същинско земно Откровение
в обреклите му се от веки земни люде, –
та да го схванат днешните и бъдещите поколения.

 

 

Съединение

 

Кога бе туй
не мога да ви кажа аз, –
ала дори да можех, и тогава
безсилни щяха да са пак понятията земни
да си представят
подобен период от време.

Това аз мога да ви кажа, да: –
в космичното пространство
ни една звезда
не съществуваше в епохата далечна,
когато моята душа
съедини се с мен,
Сина възлюбен на Извечния, –
със Светещия, с когото и до днес
остава неразделно цяло,
и тъй един живот, и чувство пак едно,
и преживяване едно
сега съединяват неразривно във Духа свещен
мен, земния човек със земно тяло,
и моята душа отново с мен,
заченатия във самата Вечност
и от Отца роден.
Единствено това у мен,
което е от земната ми същност породено,
остава все така във земен плен
и подлежи на преходност и тление.

 

 

Трима в един

 

Аз в себе си съм все един,
но същевременно и двама, –
а тъй съединени,
и трима сме двамината тогава, –
защото всеки е: самият себе си,
и още онзи, с който е съединен,
а заедно с това и онзи, който
и двамата във себе си съединява.

Макар че на земята,
там, дето вече е един,
не би могъл да бъде втори, –
при всеки Светещ
единият съдържа в себе си
не само другия,
но същевременно и двамата
във собственото си
единство.

 

 

Несъизмеримост

 

Не съм "визионер",
повярвал в своите "видения",
или мечтателят, изпаднал във екстаз,
изгубил в нервното опиянение
способността да разсъждава трезво.
Не съм поет,
изграждащ някакъв "свръхсвят"
по свое усмотрение
и без да се съобразява с никого.
Не съм мислител аз,
измисленият свят на който се намира
в логично съответствие
единствено със произволното му схващане
за Бога и Всемира.

Във вечно преживяване
аз пребивавам непрестанно
и думите ми са свидетелство за Истина сияйна,
каквато само вечната Действителност поражда: –
и си остава Истина
дори когато в тялото изтлее всяка земна жажда
и мисъл никаква не трепва вече в мозъка изстинал,
запазвал някога с любов
познанието за такава истина.

 

 

Тъждественост

 

Към вас сега когато се обръщам,
говори ви не друг,
а онзи, който във Духа заченат е от века,
и знайте, че вестител негов тук
остава си единствено човека,
в когото на земята
се е заселила душата,
обрекла се на мен в Духа
преди началото на времената.

И не забравяйте, че тук
неотделими вече са един от друг
извечният и земният носител
на истинското Откровение,
щом в любещо проникновение
праземното се е обвързало
с душата,
тъй както тя самата
е свързана в Единство вечно, вездесъщо
на Божественото с най-възвишената същност.

И както аз оставам си от века
заченатият от Духа свещен,
така във времето пък съм човека,
на земното попаднал в плен.

 

Предопределение

 

За вас не съм аз "път" като потока волен,
от планината спускащ се надолу
и тъй превръщащ се във път за корабите смели,
които към морето са поели.
За вас аз станах път,
път от земя и камък, –
но различим за тези само,
които, следвайки импулса верен,
като потока няма да се спрат
и точно във уреченото време
ще ме открият като път.

На мен самия
друг избор не остава: –
аз мога само да насочвам стъпките на тия,
които в себе си ме разпознават
като свой собствен път,
намерен в мрачината,
и моите слова приемат със сърце,
отворено за Светлината!




– – – – – – –
Източник: "Живот в Светлината"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1997 г.
Преводач: Борис Стоянов

"На мен самия
друг избор не остава: –
аз мога само да насочвам стъпките на тия,
които в себе си ме разпознават
като свой собствен път,
намерен в мрачината,
и моите слова приемат със сърце,
отворено за Светлината!"
Осъзналите тези Истини, живеят едновременно в света и Вечността, но принадлежат единствено на Вечността, приятелю!

Да!

Бъди жив и здрав, Огнян, и нека Бог сигурно те напътства към Живот в Светлината!