Със Светлина искам да изпълня душата ти, – аз, който се изживявам в теб и съм вечното сияние на всяка Светлина!

     От мен единствено може да дойде твоето просветление и никаква светлина на света не е в състояние да те просветли, ако я търсиш извън себе си! –

     Всяка външно възприета светлина произлиза от мен; – аз обаче съм скрит дълбоко вътре в теб и само оттам, от най-съкровените ти дълбини, мога да те изпълня със своята Светлина! –

     О ти, който се криеш в тъмнината, аз самият съм всяка Светлина, – аз самият съм сиянието на всяка Светлина, – аз самият съм просветлението на всички копнеещи за мен! – –

     Показах ти различни пътища, които трябва да извървиш докрай, ако искаш да ме постигнеш.

     Това не означава, че всички следва да вървят по едни и същи пътеки; но измежду посочените от мен всеки ще разпознае няколко като свои и тогава ще престане да се съмнява дали наистина върви по пътя към мен, или се е доверил само на миражи, които го примамват все по-навътре в безкрайната пустиня на заблудата…

     А изминеш ли с вътрешно постоянство пътищата, които си разпознал като свои, в края на един от тях ти с абсолютна сигурност ще се срещнеш най-после с мен и тогава ще настъпи денят, когато аз ще мога да те просветля, и в моята Светлина всичко мрачно до този момент в теб ще се преобрази в лъчезарно сияние! – –

     Да те „просветля“, ще рече: да направя видимо всичко в теб, което дотогава е тънело в мрак и е оставало недостъпно за познанието!

     Да те „просветля“, ще рече: да осветя всички кътчета в дома на твоята душа, за да не остане в него ни едно скришно място, където да те дебнат отровни змии и гущери!

     Да те „просветля“, най-сетне ще рече: така да изпълня със Светлина дома на твоята душа, че нейните чисти лъчи да се излеят надалеч в долините на мрака и всички нощни зверове да се изпокрият уплашени в бърлогите си!

     Много пъти досега ти се е струвало, че виждаш ясно в помътения светлик, даден ти от земята, с която по собствена воля си се обвързал!

     Ярка ти е изглеждала светлината на разума и осветеното от нея ти се е струвало тъй ясно различимо, че едва ли си изпитвал копнеж за по-ярка светлина. – –

     Един ден ще си дадеш сметка, че всичко, върху което разумът е хвърлял уж светлина досега, си е оставало всъщност скрито в дълбок мрак; – че макар да си съзирал очертанията, не си имал никаква представа какво обхващат те в своите граници! –

     Струвало ти се е съвсем сигурно, че всяка доловима за теб светлина може да осветява нещата само отвън; – време е вече да проумееш, че можеш да станеш зрящ в моята Светлина, така че нещата да ти разкрият най-съкровената си същност! – – – – –

     Наистина, не е никак малко това, което можеш да получиш, стига чрез Любов, Деяние и Борба да намериш в мен Мира, Силата и Живота: – в мен, който съм Светлината в теб, що вечно ще те озарява!! – – –

     Не един се е домогвал до просветление преди още да е извървял пътищата, които единствени биха могли да го изведат до Светлината…

     Ала по неговия път са го дебнели хиляди блуждаещи огньове и ставайки плячка на онзи, който най-хитро е успявал да го заблуди, той си е въобразявал, че вече е постигнал „просветление“, докато всъщност е потъвал в нощта по-дълбоко и от ония, които са разпознали заблудата като заблуда и затова търсели, макар и „наслуки“, но така и не успявали да намерят верния път. –

     Който се плаши от пътищата, които трябва непременно да извърви, ако иска да се срещне с мен и да бъде просветлен в моята Светлина, той е наистина недостоен да получи просветление и заслужава да схваща нещата само опипом като сънуващ в пустата нощ, вместо да ги познае в мен така, както единствено в мен може да ги познае: – прозирайки същността им, защото всичко съществуващо има битие единствено в мен и аз го нося в себе си, както майката носи плода на своята утроба! – – –

     Който търси просветление, преди да е станал достоен за него, заслужава да бъде измамен, защото той смесва Действителността със собствената си заблуда, така че съвсем основателно заблудата му се представя като действителност. – – –

     Ах, колко много на тази земя са измамените от своите собствени заблуди и колко високи прегради са издигнали те по всички пътища, по които до тях да стигне някой, който би могъл все още да ги изтръгне от заблудата им!!!

     Никак не ми се иска да те видя сред тази тълпа от измамени, ето защо ти давам – на теб, когото обичам, понеже си моя дарохранителница – следния съвет: – недей избягва пътищата, водещи те към мен, макар често да ти се струват мрачни и безотрадни; защото знай: аз съм като слънцето и засиявам най-ярко тъкмо в оня момент, когато се подавам иззад мрачните облаци, скривали ме дотогава от човешките погледи! – –

     Аз съм вътрешната Светлина и на всички, които се крият в мрака и също са моя свещена съкровищница, – ала те я обвиват в плътно було и търсят навън онова, което може да стигне до тях само в най-съкровените им дълбини…

     Горди и самодоволни, те се мислят за способни да открият в себе си Светлината, която би могла да ги озари, без да търсят съдействието на помагачите, създадени от мен из техните среди, за да придам чрез тях такава форма на своята Светлина, че тя да се възприеме и от изпадналите в дълбок мрак, защото не искам очите им да бъдат заслепени от лъчите на моята ярка, неземна Светлина и така да загубят завинаги способността да виждат. – –

     Никой не би могъл да се доближи до слънцето, но всеки може да се приобщи към светлината му и макар милиони да пребивават в неговата светлина, всеки от тях е озаряван от цялата светлина и никой няма да получи повече, ако бъде изложен сам на лъчите ѝ. –

     Слънчевият лъч обаче трябва да премине първо през различни слоеве на космическото пространство, за да бъде накрая така преобразуван в земната атмосфера, че да можеш да го понесеш.

     Ако можеше да се доближиш до него там, където е излъчван от слънцето, ти би изгорял още същия миг в неговия огън. –

     Ти сигурно би взел за най-голям безумец всеки, който вярва, че слънчевата светлина би могла да стигне до него дори ако между него и сияйната звезда нямаше никаква субстанция, в която да се разпространяват светлинните вълни. – –

     А нещо подобно очакват всички, които искат да ме намерят в себе си, без да са се разтворили предварително за токовата верига, която съм създал от подобни на тях човешки същества като трансформираща субстанция за лъчите на моята Светлина. – – –

     Ти наистина ме носиш в себе си и аз съм ти по-близък от твоето собствено тяло; – но само твоето съзнание може да ме разкрие пред теб!

     Съзнанието ти обаче е подложено на най-различни ограничения и не би могло никога да ме почуствува в себе си, ако не си бях създал в неколцина човеци, живеещи като теб на тази земя, една преобразяваща сила, която блика непрестанно от тях и така става достъпна за всяко човешко съзнание, стига то да откликва с Деяние и Живот на този силов поток! –

     От много хилядолетия вече аз се разкривам пред съзнанието на земния човек и докато на земята живеят хора, сред тях винаги ще има неколцина, чиято духовна природа ще ми позволи да си създам в тях тази преобразяваща сила. – – –

     Но дори в даден момент да имаше само един-единствен човек, у когото да мога да породя такава сила, тъй като в духовната си природа той се е обрекъл по собствена воля на тази мисия още преди да се въплъти в земно тяло, то и този единствен е достатъчен, за да може всяко човешко съзнание да получи чрез него въпросната преобразяваща сила; защото, породена в един от тях, тя не остава затворена само в него, а се разпространява по цялото земно кълбо чрез трептения, привеждащи в резонанс всяко съзнание, което – било съзнателно, било само с вяра и по чувство – се стреми към мен с всичките си душевни сили! – – – – –

     От онези, които от незапомнени времена непрекъснато съм си създавал като Светещи, почти винаги се е очаквало да живеят в неизвестност и далеч от кипежа на външния свят, – само в изключително редки случаи някой е бил призоваван да действува и работи непосредствено сред другите хора.

     Такъв призив съм отправял само когато е назрявало времето да се хвърлят нови семена, способни да покълнат в моята Светлина.

     Едно нещо е обаче преобразяващата сила, непрекъснато пораждана от мен в моите Светещи, и съвсем друго – дейността, към която от време на време призовавам някой от тях в сферата на видимостта! – –

     Никой извън кръга на тези Светещи не би могъл да осъществи подобна дейност! – – –

     Предоставеното ти от един от тези действуващи Братя трябва да приемеш като учение, което може да ти помогне да се подготвиш вътрешно; – но ти няма да успееш да ме намериш в себе си без помощта на преобразяващата сила, непрекъснато възсъздавана от мен във всеки един от моите Светещи, все едно дали той действува по повеля и дълг сред кипежа на света, или пък – в най-дълбоко усамотение и недостигаем от какъвто и да е човешки зов – има за задача единствено да направлява силата, която, породена от мен в духовната му природа, блика сега от нея, стигайки по този начин до сферата на съзнание на всички хора по тази земя! –

     Не се опитвай да си изясняваш с мъждукащата светлинка на разума онова, което ще стане истински ясно и светло за теб само когато се осъществи в собственото ти преживяване!

     Знай обаче, че хиляди и хиляди са ме търсили, но не са успявали да ме намерят, понеже, премного отдадени на съня на своето земно съзнание, така са се оплитали в примката на собствените си илюзии, че мисълта да се молят за просветление им е ставала чужда и затова не са били вече в състояние да похлопат там, където всекиму, който знае как да похлопа, бива незабавно отворено!

     Търсиш ли просветление, отвори широко сърцето си и изгради в себе си готовност да ти бъде дадено онова, което все още не притежаваш!

     Бъди като онзи, който хлопа на вратата на една съкровищница със съзнанието, че има правото да му бъде отворено!

     Само не се опитвай да отваряш вратата с подправени ключове като крадец, нито да я разбиваш като нашественик!

     Така или иначе това няма да те доведе до успех и изнурен, ти ще потънеш пред портата в сън, чиито измамни видения ще те накарат да си мислиш, че си успял да проникнеш вътре. – –

     Зорко се пази и от желанието да вземеш, преди да ти бъде дадено!

     Така пак няма да разбереш онова, което си мислиш, че виждаш пред себе си, и при всяко посягане към желаното ще хващаш само празно пространство! – – –

     Ала решиш ли се да действуваш в съгласие с моите думи, веднага ще настъпи краят на напразните ти търсения!

     Изпълнявайки закона, който трябва да бъде съблюдаван тук, ти ще съумееш да намериш!

     Разтворил сърцето си за непознаващата произвол Милост, ти ще получиш просветление, което ще те озарява вечно! – – – – – – –




– – – – – – –
Източник: "Думи за живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1996 г.
Преводач: Борис Стоянов