За поуките от страданието

 

     Върху тебе може би се сипят жестоките удари на съдбата…

     Изнемогващ под тези удари, ти се чувствуваш беззащитен под лапите на една сила, която по някакъв неведом закон те кара да страдаш.

     Объркан от тесногръдата безпомощност на едно древно познание, ти напразно търсиш в себе си някаква „вина“, за да си обясниш като „изкупление“ стоварилите се върху теб изпитания.

 

     Още тук ти ставаш жертва на първата голяма заблуда, защото никъде не съществува онзи „отмъстител“ на твоите грехове, който да ти наложи „изкупление“ в смисъла на това тесногръдо и погрешно разбиране.

 

     Наистина всяко твое действие носи със себе си неминуеми последици и ти няма никога да можеш да ги избегнеш, но може да те сполетят и най-жестоки страдания, които съвсем да не са предизвикани от твоите действия.

     Не засилвай сам страданията си, отдавайки се на мъчителни мисли в плен на илюзията, че мъката ти щяла да се облекчи, стига само да намериш в себе си вината, която я е породила!

 

     Сполети ли те страдание, най-важното е да не му дадеш време да те обвърже, защото окове ли те веднъж, големи сили ще са ти нужни, за да разкъсаш тези вериги. –

     Веднага изправи глава и потърси в себе си твърда опора, за да можеш успешно да се бориш със заплашващата те робия!

 

     Господар трябва да бъдеш в себе си ти, да не позволиш и на мъката си да се опълчи срещу твоето господство, колкото и дълбоко да те разтърсват нейните удари! –

     Само по такъв начин ще постигнеш в себе си утеха!

     Утехата има стойност единствено като противодействуваща сила, помагаща да бъде надвита силата на страданието.

 

     Ще трябва да стигнеш до основите на своето страдание,  ако искаш да намериш сигурна утеха.

     А ето какво ще стане тогава:

     В основата на своята мъка ще откриеш дейна лъжата, стремяща се да ти внуши заблудата, че всяка светлина е за теб помръкнала и че всичко сияйно в досегашния ти живот е потънало в страховит мрак.

     Повярваш ли на лъжата, твоята вяра ще я превърне в една направо непобедима сила!

     Храна тогава ще и стане кръвта на твоето сърце, и повярвай ми: тя ще изсмуче като вампир всичките ти жизнени сили!

     Тогава всичко светло и сияйно в досегашния ти живот наистина ще потъне в мрачна, тягостна нощ.

     Ето защо те съветвам: – бъди бдителен и не удостоявай с доверието си лъжата на страданието!

     Обърни и решително гръб, за да не може погледът и на Горгона да те обърка, и не преставай настойчиво да си повтаряш:

     „Не е вярно, че всяко сияние е помръкнало!“

     „Не е вярно, че всяка Светлина е угаснала вече за мен!“

     „Не е вярно, че скръбта ще успее някога да погълне изцяло радостта!“

 

     Преди всичко обаче си кажи, че тази твоя мъка, която ти се струва тъй непоносима, те държи в плен само затова, защото си неспособен още да видиш истината, скрита за теб тъкмо от лъжата, стояща в основата на всяко страдание! –

     Колкото по-решително се отвърнеш от саркастичната гримаса на лъжата, толкова по-скоро ще съзреш, просияла в своето величие, истината, стояща зад твоята болка! –

     А който я съзре, ще стане господар и на най-жестокото страдание, понеже веднага ще му стане ясно, че всяко страдание неминуемо ще рухне вътрешно, когато времето му изтече. –

 

     Всяко страдание е преходно и единствен ти имаш силата да удължиш живота му отвъд вътрешно присъщите му граници. –

     Ала всяко страдание е всъщност един тайнствен предвестник на една бъдеща радост, макар че този стремеж да ти бъде разкрита разяждащата те болка в светлината на истината може да ти се струва днес като недостойна гавра. –

     Твърде много си обвързан още с лъжовността на страданието, а тя те учи да подклаждаш активно болката си до такава степен, че започваш да отхвърляш с възмущение опитите да ти бъде посочена радостта, която е така непреходна, както преходно е всяко страдание. –

     Ти чуваш още горещите вопли на сетивата си, не си още господар на болката, разтърсваща тъй грубо твоите мисли. –

     Продължаваш упорито да виждаш във въображението си нещата такива, каквито са били преди мъката да те повали, и затова погледът ти, препречен от неимоверно разрасналото се минало, не е в състояние да долови контурите на новото настояще. –

 

     Ала твоето страдание – колкото и тежко да е то – може да се окаже благодатно за теб, но може и да ти навлече нови беди, ако не съумееш да го подчиниш на своята власт…

     Единствен ти решаваш какво да покълне от семето на страданието ти! –

     Само ако престанеш да гледаш назад и се съсредоточиш единствено в стоящите пред теб задачи, ще дочакаш благодатна жетва от своето страдание! –

 

     Съдбата ти явно очаква нещо от теб, щом те е повела през мъки и страдания! –

     Всяко изживяно страдание представлява същевременно и край, и ново начало.

     Ако проточиш твърде дълго края, ще парализираш най-добрите сили в себе си, така необходими ти за новото начало!

 

     Аз съвсем не съм от онези, които искат да те държат в заблудата, че страданието на тази земя било „отредено от Бога“ и абсолютно необходимо, дори в най-ужасните си форми.

     Мога, напротив, да ти кажа, че преобладаващата част от страданието на тази земя би изчезнало, ако човекът престанеше да го очаква.

     Ала никога тази планета няма да се освободи напълно от страданието.

     Недей очаква страданието и не се старай нарочно да го привличаш чрез страха си от него; но сполети ли те, знай, че животът ти иска по един или друг начин да те поведе нагоре.

     Не си препречвай сам пътя, насочвайки погледа си към пропастта, а погледни нагоре – отвъд самия себе си – и се опитай да разбереш какво още иска от тебе твоят живот, вместо сам да поставяш непрекъснато изисквания към него, които в повечето случаи изглеждат „основателни“ единствено за тесногръдия ти, запленен от земята поглед! –

     Когато осъзнаеш какво иска от тебе твоят живот, щом те сблъсква със страданието, ще получиш силата на истинската утеха, която напразно ще търсиш, докато продължаваш да гледаш все назад. –

 

     (Като ценно допълнение към тази глава силно препоръчвам и главата „Форма на страданието“ от книгата „Дух и форма“, публикувана в блога на 24.05.2019 г. – бел. Pristan)




– – – – – – –
Източник: "Книга за утехата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ГАЛ-ИКО, 1994
Преводач: Борис Стоянов

" Господар трябва да бъдеш в себе си ти, да не позволиш и на мъката си да се опълчи срещу твоето господство, колкото и дълбоко да те разтърсват нейните удари! –

Само по такъв начин ще постигнеш в себе си утеха!

Утехата има стойност единствено като противодействуваща сила, помагаща да бъде надвита силата на страданието.



Ще трябва да стигнеш до основите на своето страдание, ако искаш да намериш сигурна утеха.

А ето какво ще стане тогава:

В основата на своята мъка ще откриеш дейна лъжата, стремяща се да ти внуши заблудата, че всяка светлина е за теб помръкнала и че всичко сияйно в досегашния ти живот е потънало в страховит мрак.

Повярваш ли на лъжата, твоята вяра ще я превърне в една направо непобедима сила!"

Съгласен съм с казаното от теб.
И ще добавя: спасението е екзистенциално, то е в осъзнатия живот в Истината Божия; няма спасение в мисленето и говоренето за Истината, само – в преживяването й.
Пътят към Истината е Любовта. Не бива да има страдание, което да ни накара да спрем да обичаме! Трябва да сме като Слънцето: то неизменно разпръсква лъчите си, без значение до какво достигат те и как биват използвани. То е тук, за да свети и да топли, ние – също.

Нека Истината бъде твой водач, а Любовта – твоята сила!