Вървях сред огъня
и той погубваше ме:
кривеше бавно тялото ми,
мислите ми,
чувствата.

Но в пламъците се яви Пастир
и ме попита:

– Що ли бродиш сред изгарящите страсти?!

Погледнах аз към Пътя,
който бе посочил – 
тъмен и студен,
дълъг и незнаен – 
и с душа изстрадала
отвърнах му:

– Ако от огъня изляза,
топлината му и светлината му
за мен ще секнат;
животът отведнъж ще си замине!

Пастирът се усмихна,
после се засмя,
след това разсмя се
и накрай ми викна:

– Топлината, глупецо,
Светлината,
в тебе са и двете!!

Това е като послание от сън.
Познато ми е, чисто асоциативно.
Поздрави

Ами, давай по Пътя, тогава, и дай, Боже, да се срещнем там, където сърцето си е у Дома!

Само миналият през Пътя на студа и огъня може да прозре и осъзнае това!
Нека Бог е винаги с теб, приятелю!

лъжата, че Животът се влива в нас отвън. Истината е, че Животът се излива навън и, докато ние се движим навътре, никога не ще останем без Неговите топлина и светлина.

Огнян, желая ти непоклатимо упование в Живота!