За скръбта и утехата

 

     Твърде малко са хората, бродили някога из долините и планините на тази наша планета, за които би могло да се каже, че в нито един момент не са се нуждаели от утеха. –

     И те далеч не са били от най-задълбочените натури, тъй като да не изпитваш нужда от утеха съвсем не е признак на особена душевна сила.

 

     Както дълбокото море, за да успокои подгонените от бурята вълни по своята повърхност, се нуждае от много повече време, отколкото е необходимо на плиткото езерце, така и богатата, дълбока душа се засяга много по-силно от всяко преживяване и може дълго още да страда от него, докато плитките души, в които нищо не може да проникне надълбоко, защото те просто нямат свои дълбини, превъзмогват болката си от днес за утре. –

     А от утеха се нуждае само онзи скърбящ, който е разтърсен от скръбта до най-съкровените си дълбини и който вижда как горчивите води на страданието застрашават да замърсят изворите на неговото земно щастие.

     Нуждаещите се от утеха на тази земя са повече от хората, живеещи в недоимък, макар че и лишените от земни блага не са никак малко…

     Едва скръбта разкрива, уви, нещичко от техните собствени дълбини, тъй като в радостта, способна да ги доведе до същите тези дълбини, те се задоволяват с малкото, което намират на повърхността.

 

     В светлината на едно висше познание всяко страдание в този земен живот е наистина само лъжа и измамна привидност, ала няма такава лъжа, която да не може да послужи в крайна сметка на истината, затова и страданието, пораждано така изобилно от тази земя, трябва в края на краищата да съдействува за победата на радостта.

     Тук именно е цялата сила на истинската утеха, не в опитите да бъдеш придуман да забравиш скръбта си. –

     Искаш ли да я забравиш, тъкмо тогава тя ще те подведе с измамния си нрав!

     Решен ли си да поставиш скръбта си в услуга на истината, не бива по никой начин да се опитваш да я забравиш! –

     Ще трябва да се изправиш мъжествено, лице в лице, пред сполетялото те страдание, учейки се да го преодоляваш, но преодоляването в случая не значи забравяне; още по-малко ще спечелиш, ако се опиташ да избягаш боязливо от преживяването на сполетялата те скръб, – ако речеш лъжата да прогониш с нова лъжа. –

 

     Слушай: великите Учители на изкуството да се живее никога не са бягали боязливо от скръбта!

     Те са умеели да скърбят, както са умеели и да се отдават на радостта.

     Знаели са, че всяка скръб става всъщност условие и предпоставка за радостта, стига само изживяването на скръбта да бъде освободено от лъжата и от гнета на привидността. –

 

     Невъзможно е да изкорениш страданието от земния си живот; можеш обаче да промениш начина, по който го изживяваш, и така да обезцениш всъщност страданието, защото всяко страдание ти е отредено само за да бъде обез-ценено чрез теб. –

     Едва тогава от роб на земното страдание ти ще се превърнеш в негов господар и покорител!

     Тогава чак ще преживееш страданието по такъв начин, че то да бъде принудено да ти служи, колкото и да е заплашвало да те унищожи преди това! –

    

     Съвсем не е трудно да се посрещнат именно така скърбите на тази земя, но ти няма никога да станеш господар на страданието, ако се опитваш да се изплъзваш от неговото изживяване! –

     Само който е способен да изживее страданието до дъното на душата си, ще се окаже в крайна сметка способен и да прозре неговата лъжовност. –

     Едва тогава той ще съумее да победи скръбта си и да получи утехата, просияла от онази вътрешна сигурност, която е характерна за познанието на всяка истина.

    

     За тази утеха, единствено достойна да носи това име, ще става дума тук.

     Ще ти покажа, че можеш да я получиш в самия себе си, затова няма да ти се наложи при други да търсиш утешение.

     Утехата, която биха могли да ти предложат другите, ще ти помогне да отхвърлиш оковите на своята скръб единствено ако ти показва как сам да се освободиш, а да изучиш това изкуство ще ти помогнат думите на тази книга.




– – – – – – –
Източник: "Книга за утехата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ГАЛ-ИКО, 1994
Преводач: Борис Стоянов

Това е дълбока тема и е трудно да се обхване с няколко изчерения, ала накратко мога да споделя, от личен опит, че само когато човек осъзнае, че няма какво да губи на тази Земя и само когато човек живее свободен от зависимостите на масата хора, свикнали да живеят в зависимости и ограничения на съзнанието, само ако човек се освободи от всичко това, е в състояние да приема с мир и трезв разум, без драма и паника и скръб, всяко мимолетно събитие и случка в живота си /защото де факто всички събития и случки и преживявания на Земята са мимолетни/.
И само ако човек изгради в себе си тази независимост и свобода от земните "окови", може да бъде непоклатим и уверен и спокоен и хармоничен, в мир и хармония със себе си, като една здраво забита котва в бурното море, която ако и вълните да я атакуват, остава на мястото си, здраво забита.
Благодаря за хубавите материали, които споделяш!