27. Стих 9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. След като е известно, че има и вътрешен, и външен човек, и че истината и доброто се вливат във външния човек от вътрешния човек, или по-точно - от Господ чрез вътрешния човек, въпреки че това не изглежда така, тогава истината и доброто, или по-точно, знанията за истината и доброто във възраждащия се човек, се събират в паметта му и се подреждат в нея сред неговите знания; защото, каквото и да се промъкне в паметта на външния човек, без значение дали то е природно, духовно или небесно, пребивава там като памет-знание и, следователно, е дадено от Господ. Тези знания са "водите, събрани на едно място", които са наречени "морета", а самият външен човек е наречен "суша", а после - "земя", както в това, което следва.

28. Стих 10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. Обичайно е в Словото "водите" да обозначават знанията [cognitiones et scientifica], и, следователно, "моретата" да означават събирането на знания. В Исаия:

     Земята ще бъде пълна с познаване Господ, както водите пълнят морето (Исаия 11:9).

И в същия пророк, където става дума за липсата на знания:

     И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресъхне и изсъхне; и реките ще спаднат, и каналите египетски ще станат маловодни и ще изсъхнат (Исаия 19:5-6).

В Агей, където се говори за Новата църква:

     Ще потреса небе и земя, море и суша; ще потреса всички народи, - и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя дом със слава (Агей 2:6-7).

И относно човека в процеса на възраждане, в Захария:

     Тоя ден ще бъде едничък, известен само на Господа; нито ден, нито нощ; само привечер ще се яви светлина. В оня ден живи води ще потекат от Йерусалим, половината им в източното море, и половината им в западното море (Захария 14:7-8).

Също и при Давид, където се описва опустошеният човек, който ще бъде възроден и ще почита Господ:

     Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници. Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях (Псалтир 68:34-35).

Че "земята" обозначава някой, който получава, се вижда в Захария:

     Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човек вътре в него (Захария 12:1).

29. Стихове 11, 12. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава на земята плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Когато "земята" или човекът е така подготвен да приеме небесни семена от Господ, и да произведе нещо, което е добро и истинно, тогава Господ прави така, че нещо нежно да поникне, и то е наречено "злак"; после - нещо по-ползотворно, което отново ражда семе в себе си, и е наречено "трева, що дава семе"; и накрая - нещо добро, което става плодотворно, и е наречено "плодно дърво, чието семе си е в него", всяко от тях според собствения си род. Човекът, който бива възраждан, е първо от такова качество, че си въобразява, че доброто, което върши, и истината, която говори, са от него самия, докато всъщност всяко добро и всяка истина са от Господ, така че, който и човек да предполага, че те са от самия него, той все още не е добил живота на истинската вяра, който въпреки това по-късно може да получи; а човек все още не може да повярва, че доброто и истината са от Господ, защото той е още в подготвителен етап за приемане на живота на вярата. Този етап тук е представен от неодушевени предмети, а последващият етап, който е живот на вярата - от одушевени предмети.

Господ е, Който сее семето, "семето" е Неговото Слово, а човекът е "земята", Както Той Самият е заявил (Матей 13:19-24, 37-39; Марк 4:14-21; Лука 8:11-16). Със същата цел Той дава и следното описание:

     Царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощ и ден; а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа (Марк 4:26-28).

Под "царството Божие", в универсален смисъл, се разбира универсалното небе; в по-тесен смисъл - истинската църква на Господ; и в най-тесен смисъл - всеки човек на истинската вяра, или този, който е възроден чрез живота на вярата. Поради това такъв човек е наречен още "небе", защото небето е в него; и по същата причина - "царство Божие", защото царството Божие е в него, както Самият Господ учи в Лука:

     А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е (Лука 17:20-21).

Това е третият пореден етап от възраждането на човека, който е етап на покаяние, и както другите, водещ от сянка към светлина, или от вечер към сутрин; ето защо е и казано (стих 13), "биде вечер, биде утро - ден трети".