24. Стих 6. Ирече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. Тъй и стана. След като Духът Божи, или Господнята милост, е извел на дневна светлина познанията за истината и доброто, и след като е дал първия проблясък, че Господ е, че Той е самото добро и самата истина, и че няма добро и истина, освен от Него, тогава Той прави разлика между вътрешния и външния човек, следователно - между познанията [cognitiones], които са във вътрешния човек, и памет-знанията [scientifica], които принадлежат на външния човек. Вътрешният човек е наречен "твърд"; познанията, които са във вътрешния човек, са наречени "вода над твърдта", а памет-знанията на външния човек са наречени "вода под твърдта".

Човек, преди да бъде възроден, дори не знае, че съществува вътрешен човек, още по-малко пък е запознат с неговата природа и качество. Той смята, че вътрешният и външният човек не се различават един от друг. Това е така, понеже, бидейки затънал в плътски и светски неща, той е потопил в тях и нещата, които принадлежат на вътрешния му човек, и е направил от неща, които се различават, едно объркано и неясно цяло. Ето защо първо е казано: "тя да дели вода от вода", но не "и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта", както е казано след това в следващите стихове:

     И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.Твърдта Бог нарече небе (Битие 1:7-8).

Следователно, следващото нещо, което се забелязва в процеса на възраждане на човека, е, че той започва да узнава, че съществува вътрешен човек, и че нещата, които са във вътрешния човек, са добро и истина, които са единствено от Господ. Сега, тъй като външният човек, бивайки възраждан, продължава да мисли, че добрите дела, които върши, той върши от себе си, и истините, които говори, говори от себе си, и понеже, бидейки такъв, той е воден от Господ чрез доброто и истината, като неща, които сякаш са негови собствени, а именно, да върши това, което е добро, и да говори това, което е истина, затова първо е споменато отделянето на водата под твърдта, и след това - на водата над твърдта. Небесна тайна е също и това, че човек, чрез нещата, които са негови собствени, както и чрез похотта и заблудите на сетивата, е воден и насочван от Господ към нещата, които са истинни и добри, и по този начин всяка стъпка и всеки момент от възраждането, както изобщо, така и в частност, напредва от вечер към утро, и така - от външния човек към вътрешния човек, или от "земята" към "небето". Ето защо твърдта, или вътрешният човек, сега е наречена "небе".

25. Да се "прострат небесата и да се разстеле земята" е обичаен стил на изразяване на пророците, когато става въпрос за възраждането на човека. В Исаия:

     Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих, Сам прострях небесата и със силата Си разстлах земята (Исаия 44:24).

И отново, където открито се говори за идването на Господ:

     Пречупена тръст няма да строши, и тлееща лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина (Исаия 42:3);

което значи, че Той не троши заблудите, нито угася похотта, но ги насочва към това, което е добро и истина; и ето защо следва:

     Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея (Исаия 42:5).

Без да споменавам и други откъси със същия смисъл.

26. Стих 8. Биде вечер, биде утро - ден втори. Значението на "вечер", на "утро" и на "ден" беше показано по-горе, при стих 5.