Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2016 06:47 - БИТИЕ 1:1-5 ВЪТРЕШЕН СМИСЪЛ (14 - 23)
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.06.2016 06:49


ВЪТРЕШЕН СМИСЪЛ
14. В следния труд, под името Господ се има предвид Спасителя на света, Иисус Христос, и само Той; и Той е наречен "Господ", без добавянето на други имена. Открай до край в универсалното небе Той е, Който е признат и боготворен като Господ, защото Той има цялата върховна власт на небесата и на земята. Той също е заповядал на Своите ученици да го наричат така, като им е казал: "Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв" (Иоан 13:13). И след възкресението Му Неговите ученици Го наричаха "Господ".

15. В универсалното небе не знаят друг Отец, освен Господ, защото Той и Отец са едно, както Самият Той е казал:


     Аз съм пътят и истината и животът. Филип му рече: Господи, покажи ни Отца. Каза му Иисус: толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене? Вярвайте ми, че Аз съм в Отца и Отец в Мене (Иоан 14:6, 8-11).

16. Стих 1. В начало Бог сътвори небето и земята. Най-древното време е наречено "начало". На различни места при пророците то е наречено "стародавни дни", както и "вечни дни". "Началото" още означава първия период от възраждането на човека, тъй като тогава той се  ражда наново и получава живот. Затова самото възраждане е наречено "ново сътворяване" на човека. Изразите "сътворявам", "образувам", "устройвам" в почти всички части на пророческите писания означават "възраждам", но с различия в значението. В Исаия:

     Всекиго, който се нарича с мое име, когото съм сътворил за Моя прослава, образувал и устроил (Исаия 43:7).

Затова Господ е наричан "Спасител", "Образувател от майчина утроба", "Създател" и "Творец". В същия пророк:

     Аз съм Господ, ваш Светия, Творец на Израиля, ваш Цар (Исаия 43:15).

Че "небе" означава вътрешния човек, а "земя" - външния човек, преди възраждането, може да се види от това, което следва.

17. Стих 2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Преди възраждането си човек е наречен "земя безвидна и пуста", и също "земя", в която нищо от доброто и истината не е посято; "безвидно" е това място, където няма нищо от доброто, а "пусто" е там, където няма нищо от истината. Оттук идва и "тъмнината", която е тъпота и невежство по отношение на всички неща, принадлежащи на вярата в Господ, и следователно - по отношение на всички неща, принадлежащи на духовния и небесния живот. Такъв човек е описан от Господ чрез пророк Иеремия по следния начин:


     Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро. Гледам земята - и ето, тя е разорена и пуста, - небесата, и няма на тях светлина (Иеремия 4:22, 23).

18. "Бездната" е похотта на невъзродения човек и заблудите, които произлизат от нея, от които той изцяло се състои и от които е напълно погълнат. В това състояние без светлина той е като "бездна" или нещо мрачно и неясно. В много места на словото такъв човек, преди да бъде възроден, е наречен още "дълбини" и "морски дълбини", които са "пресушени" или "опустошени". В Исаия:

     Дигни се, както в древни дни, в отдавнашни родове! Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, превърна дърбините морски на път, за да преминат изкупените? И ще се върнат избавените от Господа (Исаия 51:9-11).

Такъв човек, погледнат от рая, изглежда като черна маса, лишена от жизненост. Със същите изрази се обозначава и опустошаването на човека, което предхожда възраждането, и за което често се говори при пророците; защото преди човек да може да узнае истината и да бъде повлиян от доброто, трябва да се отстранят и напълно да се отхвърлят пречките за това; по този начин старият човек трябва да умре, преди новият човек да може да бъде заченат.

19. Под "Дух Божий" се има предвид Господнята милост, за която е казано, че се "носи" или "мъти"*, както кокошката мъти яйцата си. Нещата, над които Духът Божий се носи, са тези, които Господ е скрил и съхранил в човека, и които в цялото Слово са наречени "остатък", състоящ се от познанията за истината и доброто, които никога не излизат на дневна светлина, докато външните неща не бъдат опустошени. Тези познания тук са наречени "вода".

20. Стих 3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Първият етап е, когато човек започва да узнава, че доброто и истината са нещо по-висше. Хората, които са изцяло външни, въобще не знаят какво са доброто и истината; защото те си въобразяват, че всички неща, които са добри, принадлежат на любовта към себе си и любовта към света; и че всички неща, които са истина, благоприятстват тези два вида любов; без да осъзнават, че такова добро е зло и такава истина - лъжа. Но когато човек е заченат наново, тогава той за пръв път започва да разбира, че неговото добро не е добро, и, като навлиза все повече в светлината, разбира още, че Господ е и че Той Самият е добро и истина. Че човек трябва да знае, че Господ съществува, Той Самият учи в Иоан:

     Ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си (Иоан 8:24).

Че Господ е самото добро или живот, и самата истина или светлина, и следователно, че няма нито добро, нито светлина, освен от Господ, е заявено и така:

     В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света (Иоан 1:1, 3-5, 9).

21. Стих 4, 5. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Светлината е наречена "добро", защото тя е от Господ, Който е самото добро. "Тъмнината" означава всички онези неща, които, преди човек да бъде заченат и роден отново, изглеждат като светлина, защото злото изглежда като добро, а лъжата - като истина; и все пак те си остават мрак, състоящ се единствено от нещата, собствени на самия човек. Всичко, което е от Господ, е сравнено с "ден", защото то е от светлината; и всичко, което е собствено на човека, е сравнено с "нощ", защото е от тъмнината. Тези сравнения често се срещат в Словото.

22. Стих 5. Биде вечер, биде утро - ден един. Сега вече може да бъде разбрано какво се има предвид под "вечер" и какво - под "утро". "Вечер" означава всеки предшестващ етап, защото това е състояние на помрачение, или на заблуда и безверие; "утро" е всеки последващ етап, който е състояние на светлина, или на истина и познания на вярата. "Вечер", в общ смисъл, означава всички неща, собствени на човека, а "утро" означава всичко, което е от Господ, както е казано чрез Давид:


     Дух Господен говори в мене и словото Му е на езика ми. Каза Бог Израилев, говори за мене скалата Израилева. И както сутрин на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе, от греенето след дъжд израства из земята трева, тъй е и с моя дом у бога.** (2 Царства 23:2-5).

Понеже "вечер" е, когато няма вяра, а "утро" - когато има, затова и идването на Господ в света е наречено "утро", а времето, когато Той идва, защото тогава няма вяра, е наречено "вечер", както в Даниил:

     И каза ми: "две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти. А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена" (Даниил 8:14, 26).

По такъв начин "утро" е използвано в Словото за обозначаване на всяко идване на Господ; следователно "утро" е израз за ново творение.

23. "Ден" се използва в Словото за обозначаване на самото време. В Исаия:


     Денят господен е близък. Ето, денят Господен иде. Ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си, поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв ( Исаия 13:6, 9, 13).

     Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му (Исаия 14:1).

     Това ли е вашият ликуващ град, комуто началото е от древни дни? И в оня ден ще забравят Тир за седемдесет години, колкото дните на един цар ( Исаия 23:7, 15).

Освен за самото време, "ден" се използва за обозначаване и на състоянието на времето. В Иеремия:

     Горко ни! Денят вече преваля, стелят се вечерни сенки (Иеремия 6:4).

     Обнови нашите дни, както в старо време (Плач Иеремиев 5:21).





* В английския превод на този стих е използвана думата "brood", която значи "люпя, мътя". (бел. прев.)
** Тук английският превод е следният: Той е като утринна светлина, при изгрев слънце, като утрин безоблачна, когато от сиянието и дъжда тревата израства от земята. (бел. прев.)




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416102
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031