30. Стихове 14-17. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветляват земята и да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята. Какво се има предвид под "големи светила" не може да бъде ясно разбрано, ако първо не се знае каква е същността на вярата и как се развива тя при тези, които биват наново създавани. Самата същност и животът на вярата е единствено от Господ, понеже, който не вярва в Господ, не може да има живот, както Той Самият е заявил в Иоан:

     Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Иоан 3:36).

Развитието на вярата при тези, които биват сътворявани наново, е както следва. Отначало те нямат живот, защото живот има само в доброто и истината, а в злото и лъжата - никакъв; впоследствие получават живот от Господ чрез вярата, първо чрез вярата на паметта, която е вяра на простото знание; после - чрез вярата на разбирането, която е интелектуална вяра; и накрая - чрез вяра вътре в сърцето, която е вяра на любовта, или спасителна вяра. Първите два вида вяра са представени от стих 3 до стих 13 чрез неодушевени предмети, но вярата, оживена от любовта, е представена от стих 20 до стих 25 чрез одушевени предмети. По тази причина тук първо става дума за любовта и произхождащата от нея вяра, които са наречени "светила"; любовта, която е "по-голямото светило да управлява деня", и вярата, произхождаща от любовта, която е "по-малкото светило да управлява нощта"; и понеже тези две светила образуват едно неделимо цяло, за тях е казано в единствено число "да бъде светила" [sit luminaria], а не в множествено число [sint luminaria].

Любовта и вярата във вътрешния човек са като топлината и светлината във външния телесен човек, поради която причина първите се представляват от последните. Заради това е казано, че светилата са "поставени на небесната твърд", или във вътрешния човек; по-голямото светило - в неговата воля, а по-малкото - в неговото разбиране; но те се явяват във волята и разбирането само така, както светлината на слънцето в приемащите я обекти. Единствено Господнята милост е това, което въздейства на волята с любов, и на разбирането - с истината на вярата.

31. Че "големите светила" обозначават любовта и вярата, и са наречени още "слънце, луна и звезди", е очевидно от пророците, като в Иезекиил:

     И кога угаснеш, ще закрия небесата и звездите им ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечината не ще свети със светлината си. Всички светила, които светят на небето, ще помрача над тебе, и върху твоята земя тъмнина ще напратя, казва Господ Бог (Иезекиил 32:7-8).

В този откъс става дума за фараона и египтяните, под които в Словото се разбират земните сетива и познания [sensuale et scientificum], и тук по-конкретно - че любовта и вярата са потушени от сетивата и голото познание. Също и в Исаия:

     Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците ѝ. Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина, слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си (Исаия 13:9-10).

И пак, в Иоил:

     Настъпва денят Господен, денят на тъма и мрак. Пред тях ще се потресе земята, ще се разклати небето, слънце и месечина ще потъмнеят и звездите ще загубят светлината си (Иоил 2:1-2, 10).

Отново, в Исаия, където се говори за идването на Господ и за просветляването на езичниците, следователно - за Новата църква и, в частност, за всички, които са в мрак и получават светлина, и биват възродени:

     Дигни се, светлей, Иерусалиме; защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе. Не ще залезе вече твоето слънце, нито твоята месечина ще се скрие, защото Господ ще ти бъде вечна светлина, и ще се свършат дните на твоето тъгуване (Исаия 60:1-3, 20).

Така и в Давид:

     Който премъдро сътвори небесата; Който утвърди земята върху водите; Който сътвори великите светила; слънцето - да управлява деня; луната и звездите - да управляват нощта (Псалтир 135:5-9).

     Хвалете Го, слънце и луна, хвалете Го, всички блестящи звезди. Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата (Псалтир 148:3-4).

Във всички тези откъси "светилата" означават любовта и вярата. И поради това, че "светилата" символизират и обозначават любовта и вярата към Господ, в еврейската църква - тъй като всеки неин указ е изобразявал Господ - е било постановено да се поддържа светило, което да гори непрестанно от вечерта до сутринта. За това светило е написано:

     И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога; в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове (Изход 27: 20-21).

Че тези неща означават любовта и вярата, които Господ запалва и кара да светят във вътрешния човек, и чрез вътрешния човек - във външния, по Господнята Божествена милост, ще бъде показано на съответното място.

32. Любовта и вярата първо са наречени "големи светила", а след това любовта е наречена "по-голямо светило", а вярата - "по-малко светило"; и за любовта е казано, че ще "управлява деня", а за вярата - че ще "управлява нощта". Тъй като това са тайни, които са скрити, особено сега, в края на дните, по Господнята Божествена милост ми е позволено да ги обясня. Причината тези тайни да бъдат така дълбоко скрити е, че сега е завършекът на времето, когато няма почти никаква любов и, следователно - почти никаква вяра, както Самият Господ предрече в евангелистите с тези думи:

     И веднага подир скръбта на ония дни слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят (Матей 24:29).

Под "слънцето" тук се има предвид любовта, която е помрачена; под "луната" - вярата, която не дава светлина; а под "звездите" - познанията на вярата, които падат от небето, и които са "добродетелите и силите на небесата".

Най-древната църква не е признавала друга вяра, освен самата любов. Небесните ангели също не знаят какво е вяра, освен онова, което принадлежи на любовта. Универсалното небе е небе на любовта, тъй като няма друг живот на небесата, освен живота на любовта. От този живот произхожда всичкото небесно щастие, което е толкова велико, че нищо от него не подлежи на описание, нито пък някога може да се породи в човешките представи. Онези, които са под влиянието на любовта, обичат Господ със сърцето си, но още знаят, заявяват и постигат, че всичката любов и, следователно - всичкия живот, който е единствено от любовта, а така - и всичкото щастие идват единствено от Господ, и че те нямат ни най-малко любов, живот и щастие от самите себе си. Че Господ е Този, от Когото идва всичката любов, е представено още и чрез голямото светило или "слънцето" при Неговото преобразяване, както е написано:

     И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина (Матей 17:2).

Най-съкровените неща са обозначени чрез лицето, а нещата, които произлизат от тях - чрез дрехите. Така Господнята Божественост е обозначена чрез "слънцето" или любовта, а Неговата човечност - чрез "светлината" или мъдростта, произлизаща от любовта.

33. Всеки човек може да разбере, че не е възможно да има живот без любов, и че не е възможно да има радост, освен тази, която извира от любовта. Каквато е любовта, обаче, такъв е и животът, и такава - радостта: ако бъде премахната любовта, или което е същото, желанията - защото те са от любовта - мисълта моментално би спряла и човек би станал като мъртъв, както ми бе показано от жив опит. Любовта към себе си и любовта към света имат в себе си някакво сходство с живота и с радостта, но тъй като те са напълно противоположни на истинската любов, която се състои в това, човек да обича Господ над всичко, и ближния като себе си, трябва да е очевидно, че те не са любов, но омраза, тъй като в каквато степен някой обича себе си и света, в същата степен мрази ближния си, а така - и Господ. От което следва, че истинската любов е любов към Господ, и истинският живот е животът на любовта от Него, и истинската радост е радостта от този живот. Може да има само една истинска любов и, следователно - само един истински живот, от който произтичат истинска радост и истинско щастие, каквито са тези на ангелите в небесата.

34. Любовта и вярата не търпят никакво разделяне, защото съставляват едно и също нещо; ето защо, когато "светилата" са споменати за пръв път, те са представени като едно, като е казано, "да бъде [sit] светила на небесната твърд". Във връзка с това ми е позволено да приведа следните удивителни подробности. Небесните ангели, по силата на небесната любов, в която са потопени от Господ, се намират във всички познания на вярата и в такъв живот и светлина, принадлежащи на интелигентността, че едва ли нещо от всичко това би могло да бъде описано. От друга страна, обаче, духовете, които са в познанията от ученията на вярата, но нямат любов, се намират в такава студенина на живота и в такова помрачение на светлината, че не могат да се доберат дори до първия праг на небесните палати, защото, щом го доближат, те отново побягват назад. Някои от тях, въпреки че не живеят по Неговите заповеди, казват, че вярват в Господ, и те са от онези, за които Господ казва в Матей:

     Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен. Мнозина ще ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? (Матей 7:21-22, до края).

Следователно, става очевидно, че онези, които са в любовта, са също и във вярата, а така - и в небесния живот, но не и онези, които казват, че са във вярата, но не са в живота на любовта. Животът на вярата без любов е като светлината на слънцето без топлина, както през зимата, когато нищо не се развива, а всички неща са вцепенени и мъртви; докато вярата, произлизаща от любовта, е като  слънчевата светлина през пролетта, когато всички неща растат и процъфтяват вследствие на слънчевата оплождаща топлина. По същия начин стоят нещата относно духовните и небесните предмети, които обикновено са представени в Словото чрез неща, които съществуват в света и по лицето на земята. Липсата на вяра и вярата без любов са също сравнени от Господ със "зима" в Марк, където Той предсказва края на времето:

     Молете се да не се случи бягството ви зиме. Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало ( Марк 13:18-19).

"Бягство" означава последното време, а също времето на смъртта на всеки човек. "Зима" е животът лишен от любов; "дните на скръб" са окаяното състояние на човека в другия живот.

35. Човек има две главни дарби: воля и разбиране. Когато разбирането е управлявано от волята, те заедно съставляват едно съзнание и така - един живот, защото тогава, каквото желае човек и го прави, той също го мисли и възнамерява. Но когато разбирането е в разрез с волята (както при онези, които казват, че имат вяра, и въпреки това живеят в противоречие с вярата), тогава съзнанието се разделя на две части, едната от които иска да се извиси в небето, докато другата клони към ада; и понеже волята е извършителят на всяко действие, целият човек би се хвърлил с главата надолу в ада, ако Господ нямаше милост към него.

36. Тези, които са разделили вярата от любовта, дори не знаят какво е вяра. Когато мислят за нея, някои предполагат, че тя е просто мисъл, някои - че е мисъл, насочена към Господ, други, - че е учението за вярата. Но вярата не е само знание и признаване на всички неща, които учението за вярата съдържа, но тя най-вече е подчинение на всички неща, на които учението за вярата учи. Най-важното нещо, на което то учи, и на което човек трябва да се подчини, е любов към Господ и любов към ближния, понеже ако човек не е в това, той не е във вярата. В Марк Господ учи на това толкова ясно, че не оставя място за никакво съмнение:

     Първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма (Марк 12:29-31).

В Матей Господ нарича първата от тези заповеди "първа и най-голяма заповед" и казва, че "на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Матей 22:37-40). "Законът и пророците" са универсалното учение за вярата, и цялото Слово.

37. Казано е, че светилата ще бъдат "знакове и за времена, и за дни, и за години". В тези думи се съдържат повече тайни, отколкото могат да бъдат разгърнати в момента, въпреки че в буквалния им смисъл не може да се види нищо подобно. Тук е достатъчно да отбележим, че съществува редуване при духовните и небесните предмети, както изобщо, така и в частност, които са сравнени с промените в деня и през годината. Промените в деня са от утро към пладне, после - към вечер, нощ, и пак - към утро. Промените през годината са сходни: от пролет към лято, после - към есен, зима, и пак - към пролет. Оттук идват редуванията на топлината и светлината, а също и при продукцията на земята. С тези промени са сравнени редуванията при духовните и небесните предмети. Животът без такива смени и многообразия би бил еднакъв, следователно, въобще не би бил живот, нито доброто и истината биха били разпознати и различени, и още по-малко - постигнати. Тези промени са наречени "наредби" при пророците, както в Иеремия:

     Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем... Ако тия наредби престанат да действат пред Мене, то и племето Израилево ще престане да бъде народ пред Мене завинаги (Иеремия 31:35-36).

     Тъй казва господ: ако не съм утвърдил Моя завет с деня и нощта и наредбите на небето и на земята (Иремия 33:25).

Но относно тези неща, по Господнята Божествена милост, - в Битие 8:22.

38. Стих 18. Да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. Под "деня" се разбира доброто, под "нощта" - злото; и затова доброто е наречено дела на деня, а злото - дела на нощта; под "светлина" се разбира истината, а под "тъмнина" - лъжата, както Господ казва:

     Човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината (Иоан 3:19, 21).

Стих 19. Биде вечер, биде утро - ден четвърти.