Постинг
15.06.2016 18:17 -
БИТИЕ 1 СЪДЪРЖАНИЕ (6 - 13)
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2016 21:21
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 16.06.2016 21:21
СЪДЪРЖАНИЕ
6. Шестте дни или периода, които всъщност представляват много последователни състояния в духовното възраждане на човека, в общи линии са както следва.
7. Първият стадий е подготвителен и включва в себе си, както състоянието на "ранно детство", така и състоянието, което е непосредствено преди възраждането. Той е наречен "безвидност", "пустота" и "тъмнина". И първата подбуда, която е Господнята милост, е "Дух Божий, Който се носи над водата".
8. Вторият стадий е, когато се прави различаване между нещата, които са на Господ и тези, които са собствени на човека. Нещата, които са на Господ, са наречени в Словото "остатък" и тук специално спадат знанията на вярата, които са научени и съхранени през състоянието на "ранно детство", но остават непроявени, докато човек не достигне до този втори стадий. В наши дни този стадий рядко съществува без изкушения, нещастие или скръб, чрез които нещата, принадлежащи на тялото и света, които са и нещата, собствени на човека, се довеждат до покой и като че ли умират. По този начин нещата, които принадлежат на външния човек се отделят от онези, които принадлежат на вътрешния човек. Във вътрешния човек е остатъкът, съхранен от Господ до това време и за тази полза.
9. Третият стадий е този на покаяние, през който човекът, от своя вътрешен човек говори благочестиво и върши добрини, като делата на милосърдието, които обаче си остават неодушевени, защото човекът смята, че те идват от него самия. Тези благини са наречени "злак", също и "трева, що дава семе", а след това и "плодно дърво".
10. Четвъртият стадий е, когато човек бива повлиян от любовта и озарен от вярата. Той наистина и преди е говорил благочестиво и е вършил добри дела, но е правил това вследствие на искрения му труд в борбата му с изкушенията, а не от вяра и милосърдие; поради което, обаче, вярата и милосърдието сега са се запалилил във вътрешния му човек, и са наречени две "светила".
11. Петият стадий е, когато човек говори от вярата и по този начин се утвърждава в истината и доброто: нещата, тогава, произведени от него, са одушевени и са наречени "морски риби" и "небесни птици".
12. Шестият стадий е, когато от вярата и, следователно, от любовта, човек говори това, което е истина и върши това, което е добро: нещата, тогава, които той произвежда, са наречени "жива душа" и "звяр". И, след като започва да действа едновременно и от вярата, и от любовта, той става духовен човек, който е наречен "образ". Неговият духовен живот се поддържа и изпълва с радост от нещата, които принадлежат на познанията на вярата и делата на милосърдието, които са наречени негова "храна"; но неговият природен живот се поддържа и изпълва с радост от нещата, които принадлежат на тялото и сетивата; поради това в него се надига борба, докато любовта вземе надмощие и той стане небесен човек.
13. Не всички, които биват възраждани, достигат до този стадий. Най-голямата част от тях, в ден днешен, са достигнали само до първия стадий; някои - само до втория; други - до третия, четвъртия или петия; малцина - до шестия; и единици - до седмия.
6. Шестте дни или периода, които всъщност представляват много последователни състояния в духовното възраждане на човека, в общи линии са както следва.
7. Първият стадий е подготвителен и включва в себе си, както състоянието на "ранно детство", така и състоянието, което е непосредствено преди възраждането. Той е наречен "безвидност", "пустота" и "тъмнина". И първата подбуда, която е Господнята милост, е "Дух Божий, Който се носи над водата".
8. Вторият стадий е, когато се прави различаване между нещата, които са на Господ и тези, които са собствени на човека. Нещата, които са на Господ, са наречени в Словото "остатък" и тук специално спадат знанията на вярата, които са научени и съхранени през състоянието на "ранно детство", но остават непроявени, докато човек не достигне до този втори стадий. В наши дни този стадий рядко съществува без изкушения, нещастие или скръб, чрез които нещата, принадлежащи на тялото и света, които са и нещата, собствени на човека, се довеждат до покой и като че ли умират. По този начин нещата, които принадлежат на външния човек се отделят от онези, които принадлежат на вътрешния човек. Във вътрешния човек е остатъкът, съхранен от Господ до това време и за тази полза.
9. Третият стадий е този на покаяние, през който човекът, от своя вътрешен човек говори благочестиво и върши добрини, като делата на милосърдието, които обаче си остават неодушевени, защото човекът смята, че те идват от него самия. Тези благини са наречени "злак", също и "трева, що дава семе", а след това и "плодно дърво".
10. Четвъртият стадий е, когато човек бива повлиян от любовта и озарен от вярата. Той наистина и преди е говорил благочестиво и е вършил добри дела, но е правил това вследствие на искрения му труд в борбата му с изкушенията, а не от вяра и милосърдие; поради което, обаче, вярата и милосърдието сега са се запалилил във вътрешния му човек, и са наречени две "светила".
11. Петият стадий е, когато човек говори от вярата и по този начин се утвърждава в истината и доброто: нещата, тогава, произведени от него, са одушевени и са наречени "морски риби" и "небесни птици".
12. Шестият стадий е, когато от вярата и, следователно, от любовта, човек говори това, което е истина и върши това, което е добро: нещата, тогава, които той произвежда, са наречени "жива душа" и "звяр". И, след като започва да действа едновременно и от вярата, и от любовта, той става духовен човек, който е наречен "образ". Неговият духовен живот се поддържа и изпълва с радост от нещата, които принадлежат на познанията на вярата и делата на милосърдието, които са наречени негова "храна"; но неговият природен живот се поддържа и изпълва с радост от нещата, които принадлежат на тялото и сетивата; поради това в него се надига борба, докато любовта вземе надмощие и той стане небесен човек.
13. Не всички, които биват възраждани, достигат до този стадий. Най-голямата част от тях, в ден днешен, са достигнали само до първия стадий; някои - само до втория; други - до третия, четвъртия или петия; малцина - до шестия; и единици - до седмия.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2840
