Постинг
06.02.2016 11:45 -
"ПЕСЕН ЗА МАХАМУДРА" - ДЪЛБОКАТА НЕОБХОДИМОСТ
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2016 11:48
Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 06.02.2016 11:48
Песента започва:
Махамудра е отвъд всички символи и думи,
но на теб, Наропа, ревностен и верен,
трябва туй да бъде казано...
Ако е наистина отвъд всички думи и символи, тогава как може да бъде изречена? Има ли някакъв начин? Да, има; ако има Наропа, има и начин; ако наистина има ученик, има и начин.
Неизразимото трябва да бъде изказано пред ученика. Онова, което не може да се каже, което е абсолютно невидимо, трябва да бъде превърнато във видимо за ученика. Това зависи не само от учителя - нещо повече, то зависи предимно от ученика.
Ако ученикът е толкова възприемчив, че да се освободи от ума си, т.е. да не съди кое е правилно и кое не е, да няма свой ум, да подчини ума си на своя учител, да се превърне в едно олицетворение на възприемчивостта, на пустотата, готов да приеме безрезервно онова, което му се дава безусловно - тогава думите и символите ще са излишни, тогава може да бъде дадено нещо.
Тилопа е бил щастлив да намери Наропа. Имало е редица не толкова щастливи учители, които никога не са намерили ученик като Наропа. Така че, каквото са успели да постигнат, си е отишло с тях, защото не е имало кой да го приеме. Самият Тилопа е трябвало да отиде от Индия в Тибет, за да намери Наропа, за да намери последовател. Наропа също е бил истински щастлив: той е намерил своя последовател, чието име е Марпа. И Марпа е имал щастието да намери своя последовател, чието име е Миларепа. Но след това традицията се изгубва, не са се появили ученици от такава висока класа. Много пъти на земята се е зараждала и след това е изчезвала някоя религия; много пъти още това ще се случва. Религията не може да се превърне в църква, религията не може да се превърне в секта. Религията зависи от личното общуване, от личното вътрешно общение. Религията на Тилопа е съществувала само в продължение на тези четири поколения, от Наропа до Миларепа, след това се е изгубила.
Религията е като оазис: пустинята е огромна и понякога в някоя съвсем мъничка част от пустинята се появява оазис. И, докато го има, търси го; и, докато той е тук, пий от него, той е нещо много, много рядко.
Исус е казвал много пъти на своите ученици: "За малко още съм тук, и докато съм тук, яжте от мен, пийте от мен. Не пропускайте тази възможност."
Пустинята е огромна. Оазисът се появява от време на време и след това изчезва; защото оазисът идва от неизвестното и има нужда от котва тук, на земята. Ако котвата я няма, той не може да остане. И Наропа представлява една котва.
Ако ученикът е готов, учителят идва, трябва да дойде. Цялото съществувание откликва на твоята най-дълбока необходимост, но трябва да я има необходимостта, иначе има вероятност да пропуснеш някой Тилопа, някой Буда, някой Исус, а може би дори няма и да разбереш, че си пропуснал един Исус.
Но защо се е случило така, че Тилопа е трябвало да отиде в Тибет? Тази страна (Индия) знае прекалено много, тази страна е станала страна на многото умове. Ето защо тук е трудно да се намери сърце - в родината на брамините и пандитите, страната на големите мъдреци и философи. Те знаят целите Веди, целите Упанишади, могат да рецитират наизуст целите писания...
Дори и аз съм почувствал, толкова много пъти съм усетил, че когато дойде някой брамин, с него е трудно да се общува. Един човек, който знае толкова много, става почти невъзможен, защото той знае, без да има познание. Той е възприел много концепции, теории, доктрини, писания. Това е просто едно бреме в неговото съзнание, то не разцъфтява. Те не са преживяли лично всичко това. То е взето назаем, а всичко, което е взето назаем, е просто безсмислено, загнило - изхвърли го на боклука по най-бързия начин.
Истинско е само онова, което се случва лично с теб. Истинско е само онова, което разцъфтява лично в теб. Истинско и живо е само онова, което израства лично в теб. Запомни завинаги: избягвай знание, взето назаем.
Това знание се превръща в трик на ума: то прикрива невежеството, а не го унищожава. И колкото повече се заобикаляш със знания, толкова повече вътре в теб, в центъра, в корена на твоето същество се загнездват невежеството и тъмнината. Човекът на заимстваното знание се затваря напълно в това свое знание; не можеш да достигнеш до него. Става трудно да се докоснеш до сърцето му, той самият е загубил всякаква връзка с него.
Запомни това, защото лесно можеш да се привържеш прекалено силно към знанието - това е една зависимост, това е наркотик. Знанието предизвиква в теб халюцинацията на знанието. Започваш да си въобразяваш, че знаеш, защото можеш да цитираш Ведите; че знаеш, защото можеш да спориш; знаеш, че знаеш, защото имаш един много, много логичен, остър ум. Не бъди глупав! Логиката не е довела никого до истината. Рационалният ум е просто една игра. Всички доказателства са незрели. Животът съществува без каквито и да е доказателства, и истината не иска никакви доказателства - тя се нуждае само от твоето сърце; никакви доказателства, нуждае се само от любовта ти, от готовността ти да приемеш.
Махамудра е отвъд всички символи и думи,
но на теб, Наропа, ревностен и верен,
трябва туй да бъде казано:
Пустотата не изисква никаква опора,
Махамудра почива върху нищо.
Без полагане на никакво усилие,
а оставайки свободен и естествен,
човек може да разтроши ярема
и освобождение да стигне.
Не могат да се намерят по-красноречиви думи, изречени някога. Опитай се да вникнеш във всеки нюанс от това, което се опитва да каже Тилопа.
следва...
съставено от "Тантра - висшето разбиране", беседи на Ошо върху "Песен за Махамудра" от Тилопа
Махамудра е отвъд всички символи и думи,
но на теб, Наропа, ревностен и верен,
трябва туй да бъде казано...
Ако е наистина отвъд всички думи и символи, тогава как може да бъде изречена? Има ли някакъв начин? Да, има; ако има Наропа, има и начин; ако наистина има ученик, има и начин.
Неизразимото трябва да бъде изказано пред ученика. Онова, което не може да се каже, което е абсолютно невидимо, трябва да бъде превърнато във видимо за ученика. Това зависи не само от учителя - нещо повече, то зависи предимно от ученика.
Ако ученикът е толкова възприемчив, че да се освободи от ума си, т.е. да не съди кое е правилно и кое не е, да няма свой ум, да подчини ума си на своя учител, да се превърне в едно олицетворение на възприемчивостта, на пустотата, готов да приеме безрезервно онова, което му се дава безусловно - тогава думите и символите ще са излишни, тогава може да бъде дадено нещо.
Тилопа е бил щастлив да намери Наропа. Имало е редица не толкова щастливи учители, които никога не са намерили ученик като Наропа. Така че, каквото са успели да постигнат, си е отишло с тях, защото не е имало кой да го приеме. Самият Тилопа е трябвало да отиде от Индия в Тибет, за да намери Наропа, за да намери последовател. Наропа също е бил истински щастлив: той е намерил своя последовател, чието име е Марпа. И Марпа е имал щастието да намери своя последовател, чието име е Миларепа. Но след това традицията се изгубва, не са се появили ученици от такава висока класа. Много пъти на земята се е зараждала и след това е изчезвала някоя религия; много пъти още това ще се случва. Религията не може да се превърне в църква, религията не може да се превърне в секта. Религията зависи от личното общуване, от личното вътрешно общение. Религията на Тилопа е съществувала само в продължение на тези четири поколения, от Наропа до Миларепа, след това се е изгубила.
Религията е като оазис: пустинята е огромна и понякога в някоя съвсем мъничка част от пустинята се появява оазис. И, докато го има, търси го; и, докато той е тук, пий от него, той е нещо много, много рядко.
Исус е казвал много пъти на своите ученици: "За малко още съм тук, и докато съм тук, яжте от мен, пийте от мен. Не пропускайте тази възможност."
Пустинята е огромна. Оазисът се появява от време на време и след това изчезва; защото оазисът идва от неизвестното и има нужда от котва тук, на земята. Ако котвата я няма, той не може да остане. И Наропа представлява една котва.
Ако ученикът е готов, учителят идва, трябва да дойде. Цялото съществувание откликва на твоята най-дълбока необходимост, но трябва да я има необходимостта, иначе има вероятност да пропуснеш някой Тилопа, някой Буда, някой Исус, а може би дори няма и да разбереш, че си пропуснал един Исус.
Но защо се е случило така, че Тилопа е трябвало да отиде в Тибет? Тази страна (Индия) знае прекалено много, тази страна е станала страна на многото умове. Ето защо тук е трудно да се намери сърце - в родината на брамините и пандитите, страната на големите мъдреци и философи. Те знаят целите Веди, целите Упанишади, могат да рецитират наизуст целите писания...
Дори и аз съм почувствал, толкова много пъти съм усетил, че когато дойде някой брамин, с него е трудно да се общува. Един човек, който знае толкова много, става почти невъзможен, защото той знае, без да има познание. Той е възприел много концепции, теории, доктрини, писания. Това е просто едно бреме в неговото съзнание, то не разцъфтява. Те не са преживяли лично всичко това. То е взето назаем, а всичко, което е взето назаем, е просто безсмислено, загнило - изхвърли го на боклука по най-бързия начин.
Истинско е само онова, което се случва лично с теб. Истинско е само онова, което разцъфтява лично в теб. Истинско и живо е само онова, което израства лично в теб. Запомни завинаги: избягвай знание, взето назаем.
Това знание се превръща в трик на ума: то прикрива невежеството, а не го унищожава. И колкото повече се заобикаляш със знания, толкова повече вътре в теб, в центъра, в корена на твоето същество се загнездват невежеството и тъмнината. Човекът на заимстваното знание се затваря напълно в това свое знание; не можеш да достигнеш до него. Става трудно да се докоснеш до сърцето му, той самият е загубил всякаква връзка с него.
Запомни това, защото лесно можеш да се привържеш прекалено силно към знанието - това е една зависимост, това е наркотик. Знанието предизвиква в теб халюцинацията на знанието. Започваш да си въобразяваш, че знаеш, защото можеш да цитираш Ведите; че знаеш, защото можеш да спориш; знаеш, че знаеш, защото имаш един много, много логичен, остър ум. Не бъди глупав! Логиката не е довела никого до истината. Рационалният ум е просто една игра. Всички доказателства са незрели. Животът съществува без каквито и да е доказателства, и истината не иска никакви доказателства - тя се нуждае само от твоето сърце; никакви доказателства, нуждае се само от любовта ти, от готовността ти да приемеш.
Махамудра е отвъд всички символи и думи,
но на теб, Наропа, ревностен и верен,
трябва туй да бъде казано:
Пустотата не изисква никаква опора,
Махамудра почива върху нищо.
Без полагане на никакво усилие,
а оставайки свободен и естествен,
човек може да разтроши ярема
и освобождение да стигне.
Не могат да се намерят по-красноречиви думи, изречени някога. Опитай се да вникнеш във всеки нюанс от това, което се опитва да каже Тилопа.
следва...
съставено от "Тантра - висшето разбиране", беседи на Ошо върху "Песен за Махамудра" от Тилопа
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2840
