Постинг
10.03.2014 18:51 -
ГОСПОДИ, ПОМИЛВАЙ МЕ!
Започвам да не знам...
Всъщност, никога не съм знаел...
Изглежда, че преди само съм си мислел, че знам...
Аз копнея, но не знам по какво.
И това често ме измъчва.
Светът е твърде голям,
Животът - твърде необятен...
Каквото и да поискам в този свят, е твърде малко за мен и твърде за кратко.
Аз искам ПОВЕЧЕ,
но аз не познавам това "повече".
Понякога аз виждам в Жената това "повече". Но не мога да видя Жената в жените. И нямам претенции за това, защото и себе си не мога да нарека Мъж, достоен за Жена.
И все пак, понякога аз усещам Жената в стих, песен, музика, филм, в женския образ... И там, където ребрата ми се съединяват с гръдната кост, нещо започва да набъбва, да натежава. Някакъв гълъб започва да пърха и да разпъва гърдите ми, да търси свобода.
Чувство някакво, готово да прегърне нещо ЦЯЛО, нещо... като самото него...
Но то не намира този обект на прегръдка. То е породено, натежава, иска да се освободи, да се излее, но няма къде, няма в какво. Този свят е твърде тесен и твърд за него.
Някъде, някога, то е изкристализирало в песен, музика... Сега тя поражда чувството в моето сърце и то изкристализира в този текст, например. Този текст може да породи това чувство у някого другиго и тогава то ще изкристализира в друга форма...
Но докога така?
Това чувство принудително се свива и изкристализира в груби форми за собствена утеха, защото не намира Себе си никъде, за да се прегърне. То поражда формите и формите пораждат него, но при това остава една дълбока, мъчителна, с нищо незадоволяема жажда -
жаждата за Любов,
жаждата за Себе си.
Всяка форма, колкото и красива да е тя, е само страдание, само копнеж на Любовта по Себе си.
О, Любов, къде да Те срещна?
Нима за това има място и час?
Нима има очи, през които да не гледаш?
Как попаднах в това състояние, как попаднах в състоянието да не виждам Себе си, когато се прегръщам?
Как стигнах до тук, да пия вода, а да изгарям от жажда?
О, чувство мое, по какво копнееш ти?
Нима ще намериш това, което те изпълва...
нима ще намериш това, което да изпълниш в този свят?
О, Любов, по Теб копнея аз!
Копнея аз по Себе си.
Копнея, но не знам по какво,
защото не познавам Теб, Която ме изпълваш;
защото не познавам Себе си, Който те изпълва.
Господи, помилвай ме,
защото страшен е огънят на неутолимата жажда!
Всъщност, никога не съм знаел...
Изглежда, че преди само съм си мислел, че знам...
Аз копнея, но не знам по какво.
И това често ме измъчва.
Светът е твърде голям,
Животът - твърде необятен...
Каквото и да поискам в този свят, е твърде малко за мен и твърде за кратко.
Аз искам ПОВЕЧЕ,
но аз не познавам това "повече".
Понякога аз виждам в Жената това "повече". Но не мога да видя Жената в жените. И нямам претенции за това, защото и себе си не мога да нарека Мъж, достоен за Жена.
И все пак, понякога аз усещам Жената в стих, песен, музика, филм, в женския образ... И там, където ребрата ми се съединяват с гръдната кост, нещо започва да набъбва, да натежава. Някакъв гълъб започва да пърха и да разпъва гърдите ми, да търси свобода.
Чувство някакво, готово да прегърне нещо ЦЯЛО, нещо... като самото него...
Но то не намира този обект на прегръдка. То е породено, натежава, иска да се освободи, да се излее, но няма къде, няма в какво. Този свят е твърде тесен и твърд за него.
Някъде, някога, то е изкристализирало в песен, музика... Сега тя поражда чувството в моето сърце и то изкристализира в този текст, например. Този текст може да породи това чувство у някого другиго и тогава то ще изкристализира в друга форма...
Но докога така?
Това чувство принудително се свива и изкристализира в груби форми за собствена утеха, защото не намира Себе си никъде, за да се прегърне. То поражда формите и формите пораждат него, но при това остава една дълбока, мъчителна, с нищо незадоволяема жажда -
жаждата за Любов,
жаждата за Себе си.
Всяка форма, колкото и красива да е тя, е само страдание, само копнеж на Любовта по Себе си.
О, Любов, къде да Те срещна?
Нима за това има място и час?
Нима има очи, през които да не гледаш?
Как попаднах в това състояние, как попаднах в състоянието да не виждам Себе си, когато се прегръщам?
Как стигнах до тук, да пия вода, а да изгарям от жажда?
О, чувство мое, по какво копнееш ти?
Нима ще намериш това, което те изпълва...
нима ще намериш това, което да изпълниш в този свят?
О, Любов, по Теб копнея аз!
Копнея аз по Себе си.
Копнея, но не знам по какво,
защото не познавам Теб, Която ме изпълваш;
защото не познавам Себе си, Който те изпълва.
Господи, помилвай ме,
защото страшен е огънят на неутолимата жажда!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2840
