Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2014 09:28 - ИЗКУСТВОТО ДА СЕ УМРЕ
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 549 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 17.03.2014 21:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес, приятели на blog.bg, искам да Ви представя нещо, написано от човек, който определено има какво да каже.

Постингът е  дълъг, но вижте, не е задължително да го четете целия наведнъж. Дори, може би, ще бъде по-добре, ако го прочетете на два-три пъти. Важното е, когато четете, да бъдете спокойни, да не бързате и да осмисляте всяка дума. Така ще извлечете най-добра полза от прочетеното.

Първо ще кажа няколко думи за автора. Земното му име е Йозеф Антон Шнайдерфранкен. Роден е през 1876 г. в Ашафенбург, недалеч от Франкфурт на Майн. Умира през 1943 г. Духовното му име е Bo Yin Ra и, както той самият пише, "...тези седем букви образуват "името", еквивалентно на моето субстанциално прадуховно битие, затова, защото техните звукови и графични стойности отговарят на моята вечна духовна същност така, както определена, означима с букви, група ноти отговаря на даден акорд."
Йозеф Антон Шнайдерфранкен е човек, чието съзнание е извисено до най-чистите духовни полета или, казано иначе, Bo Yin Ra е графично и звуково обозначение на най-чист дух, въплътил се в земно човешко тяло.

След като се осъзнава като духовно Същество, Йозеф получава духовния дълг да предаде Истината на съвременниците си в писмена форма. Това той приема като изключително тежко бреме за себе си и като огромна отговорност. И все пак, по силата на Любовта, той се подчинява на този свой духовен дълг.

Това, което ще Ви представя като текст, е извадки от главата "Изкуството да се умре" от книгата на автора "Книга за отвъдния свят".

Желая Ви спокойно и ползотворно четене!

* * * * * * *

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ УМРЕ

За да разбереш това изкуство, ти трябва да си научил, докато си още жив и бодър, какво е "смъртта", какво значи да се "умре"!

Трябва в разцвета на силите си да умреш, така да се каже, "за проба", за да си усвоил умирането, когато смъртта те изненада.

Да се умре, съвсем не е толкова лесно, както мислят мнозина, но не е и прекалено трудно, ако човек е усвоил това умение в разцвета на силите си...

Всяко изкуство иска упражняване, затова без упражняване не може да се научи и умирането.
*
Тук ти се предлага сигурният опит, придобит от нас в осъзнато преживяване на "отвъдния свят"!

Ние виждаме всекидневно и всекичасно как хиляди хора стъпват завинаги на "другия бряг", без да можем да им помогнем, защото през земния си живот те не са усвоили изкуството да се умре и пристигат на "отвъдния бряг" неподготвени, като корабокрушенци, запокитеи от бурята върху брега...
*
Ала понеже искаме да ви помогнем да избягвате обиколните пътища и защото вечната Любов ни повелява това, ние ви учим на изкуството  как правилно да се умре.

Същественото в изкуството да се умре се състои в това човек по всяко време, - посред планове за бъдещето и сред най-кипяща дейност, в цветущо здраве и при пълни сили, - да бъде готов със светла радост и с непоклатимо упование да стъпи завинаги на "другия бряг", - без възможност за връщане назад.

Най-важното тук се свежда до едно определено душевно състояние.

Макар и то да не изглежда лесно постижимо за всеки човек, никой не бива да забравя, че единствено това състояние обуславя истинското умение да се умре.

Когото нещата на физическия земен живот са завладели дотолкова, че му се струва невъзможно да мине без тях, - който не може да си представи, че в дадено състояние всички цели на земните въжделения стават безпредметни, - той едва ли ще усвои изкуството правилно да умре.

А да живее истински и с радост на земята умее само онзи, който всекидневно о всекичасно успява, щом поиска, да създаде в себе си състоянието на готовност да посрещне смъртта, - отърсен от всеки страх и от всяка печал.

Той знае, че нищо от онова, което е бил принуден да остави тук, - в това число и най-обичните му хора, най-нуждаещите се от грижите му същества, - не може никога да бъде отделено от него, ако той сам не поиска и не причини с волята си истинското отделяне.

Знае, че остава "тук", на същото космично "място", - още по-близо до обичните си хора, отколкото е можел някога да бъде в земно тяло.

Знае, че след смъртта не става богоподобен и съвсем няма да добие земно "всемогъщество", но че ще бъде в състояние да помага много повече на ония, които се нуждаят от неговата помощ, отколкото това е било възможно през физическия му живот.

Който упражнява по този начин изкуството да се умре, той знае занапред, че за него ще бъде лесно да умре истински и безвъзвратно дори ако смъртта го сполети съвсем неочаквано...
*
Който е бил изцяло в плен на земното или пък прекалено загрижен за вещи и хора, към които не може вече да се върне и да действува физически, при осъзнаването на невъзможността за обратно завръщане бива обхванат от мъчително отчаяние и той трябва първо да надвие това чувство, за да може да осъзнае новите възможности да въздейства върху земния свят, които са от чисто духовно естество.

А тия, които във физическия живот са се били изцяло сраснали със стремежа към земното осъществяване на една "идея" и с представите, породени от този стремеж, загубват доста бързо почти всякакъв интерес към напуснатия от тях физически свят.

Те търсят само случай и възможност да осъществят сега своята "идея" в рамките на новата си сфера на живот и са слепи за всякакви нови възможности за преживяване.

Други пък търсят обещаното им и с упование очаквано от тях "блаженство" и са немалко учудени, че в "отвъдния свят" те не го намират веднага и в оная форма, под която така красиво са си го представяли на земята.

Всички тия хора, погълнати от себе си и от собствения си свят на донесени от земята представи, постигат в края на краищата един вид сбъдване на своите желания, попадайки в едно от ония нисши духовни царства, за чието създаване несъзнателно са съдействували още по време на земния си живот...
*
"Умирането", като скъсване със земния начин на възприятие и преминаване към духовно-сетивен начин на схващане, се извършва наистина и без твоето съзнателно участие и онова, което те очаква "отвъд", ще бъде там дори и да не вярваш в никакъв "отвъден свят".

На твоята вечна Воля обаче е отредена голяма власт, тъй като ти имаш възможност чрез предварителна работа тук, във физически възприеманата страна на света, да определиш до много голяма степен цялата си по-нататъшна съдба.

Винаги необходима предпоставка за това е едно изпълнено с чувство на отговорност поведение, непрестанно ориентирано към високата духовна цел, постижима единствено в безкористна любов към всичко живо.

От "другата страна" на света, - там, където се възприема само с духовни сетива, - цари не само "блаженството на честитите".

Там има и царства на мъката и отчаянието, на изпепеляващото разкаяние и на желанието за самоунищожение, макар че това желание никога не може да бъде осъществено...

А през тези царства ще трябва неминуемо да преминат всички, които не спазват тук на земята закона, изискващ от всеки земен човек любов към себе си и към всички живи създания.

Тази "любов" е много далеч от каквато и да е сантиментална мечтателност и от всяка екзалтираност на чувствата!

Налаганата от духовния закон Любов, за която става дума тук, е всъщност най-висшето и най-решително самоутвърждение и всеутвърждение, така че изпълненият с нея човек възприема кактоу себе си, така и у всяко друго същество само положителното, съобразното с Духа, дори и тогава, когато се вижда принуден най-рязко да се разграничи от едновременно действащите отрицателни сили на същото явление.
*
Но въпреки че използването на земния живот като подготовка за следземните състояния на съзнанието е от първостепенна важност, не бива по никой начин да мислиш, че тук на тази земя трябва да водиш страхливия, вечно загрижен за сигурното си "душеспасение" живот на някой маловерец - "светия", - на един от ония себелюбци по сърце, които се боят ужасно от всеки "грях", а ликуват вътрешно от своята увереност в "проклятието", надвиснало над "злия свят".

Подобен начин на живот само би те довел с абсолютна сигурност до едно от ония измамни "крайбрежни царства" на Духа, които човешките илюзии са създали, без да съзнават това.

Един живот, изпълнен с чувство за дълг, с любов към всичко живо, със стремеж към сърдечна доброта и истинност,  към ред във волевите ти импулси и към облагородяване на твоите радости, - живот, изпълнен с радостна вяра в крайното осъществяване на твоите най-високи и най-пречистени въжделения, - ще бъде за тебе по всяко време най-добрият начин на живот тук на земята, особено ако същевременно полагаш усилия да усвоиш онова, което нарекох в тази глава "изкуството да се умре".
*
Всичко, което се мисли, чувствува и извършва откъм тази физически възприемана страна на света, упражнява непрекъснато въздействие върху "отвъдния" свят.

Плодовете на всяко дело, сътворено от човека тук на земята, остават запазени за него далеч отвъд смъртта дори ако неговите дела служат на земята само за физически цели.

При условие, че имаш възможност да поемеш моралната отговорност, при всичките ти действия тук на земята важното е не какво правиш, а как го правиш.

Най-нисшата работа тук на земята може да стане за теб извор на неподозирани сили за по-късния ти живот откъм духовната страна на света, ако изпълняваш възложеното ти винаги с най-отговорно чувство за дълг, радостно и с всички сили, така, сякаш съществуването на цялата Вселена зависи само от качеството на твоята работа...

Отговорен за себе си си единствено и изключително ти самият!

Чрез всичко, което мислиш или правиш, -чрез всичките си постъпки откъм тази физически сетивно възприемана страна на света, - ти си оставаш несъзнателен творец на своята по-нататъшна съдба в света на духовно-сетивното възприемане.
*
Не са били празни думите на оня мъдрец, който някога, дълбоко разтърсен от сияйността на съзряното, е изрекъл:

"... око не е виждало, ухо не е чувало... това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". (Кор. 2:9 - Б. пр.)

А "да обичаме Бога" ще рече: - така да "любим", с такава готовност да приемаме всяка мъка и всяка болка на земята, сякаш всичко в нашия живот става в точно съответствие с нашата воля и с нашите стремления!

"Да обичаме Бога" ще рече: - да обичаме земята и всичко живо по нея, - такива, каквито са, - дори ако влизат в разрез с нашите желания!

"Да обичаме Бога" ще рече: - да обичаме себе си и от любов към нас самите да приемаме всички несгоди, отредени ни по дългия и труден път, който от грешки и заблуди ни извежда накрая към самите нас, такива, каквито вечно сме у Бога!
*
А "Човекът", - независимо дали се изживява като духовно проявена форма или пък в земно-животинско тяло, е от гледна точка на вечната Реалност:

Вечен живот под формата на индивидуална, съзнателна способност за изживяване.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tanya7713 - Какво е смъртта всъщност? ...
19.03.2014 12:10

Какво е смъртта всъщност?

През главата на всеки от нас са минали въпроси от рода на:

Какво ще стане с мен след смъртта? Има ли Рай и Ад? А аз къде ще отида? Mоже би има прераждане? Има ли въобще живот отвъд и той по-хубав ли е или по-лош от земния? Край ли е смъртта? Ще изчезна ли? Какво ще стане със съзнанието ми? Как ще се чувствам? И т. н. и т. н.

Не е възможно да си представим точно как стоят нещата, защото боравим с понятия и думи, мислим логически, търсим начало и край, причина и следствие, търсим нещо познато…Но гледаме на смъртта през затвора на нашия ум, на нашите представи, сетива.

Ние виждаме само тялото и затова неговото изчезване приемаме като ужасен прелом, прекъсване, като пълно унищожение. Наистина смъртта отнема всичко, което е видимо и познато, всичко, с което се идентифицираме.

Смъртта е всъщност смърт на егото.

Страхът от смъртта произлиза от егото и се ограничава в него. Защото тя разбулва илюзията, тя е събличане на всичко, което НЕ СМЕ. Смъртта отнема всичко нереално, но вечното, постоянно, истинското – Духът остава незасегнат и не може да бъде унищожен. Енергията не се губи и не се създава – само преминава от едно състояние в друго. Дийпак Чопра пише:

“Капката вода става невидима пара и все пак парата се материализира в пухкави облаци, а от облаците вали дъжд, който образува реки и порои и накрая те се вливат в морето.

Умряла ли е капката по пътя?

Не, тя просто се проявява различно във всяка фаза. По същия начин е илюзия представата, че имам фиксирано тяло, заключено във времето и пространството.”

А къде отива духът?

Ние не виждаме къде отиват починалите и затова си мислим, че вече ги няма или са някъде…там на небето, някаде в друг свят, на друго място.

Но всъщност отвъдното не е друго място, а състояние на съзнаването. Всяка честота в природата съществува едновременно с други честоти и въпреки това ние преживяваме само това, което виждаме.

Затова на въпроса къде ще отида след смъртта, къде отива духът,то истината е,че сме само прах и нищо повече.
цитирай
2. milady - браво таня, чудесно поднесено!!
21.03.2014 22:17
ТРябва да се концентрираме ,обаче ТУК !!
И да използуваме Смъртта ,само кaто Катализатор ,
За да ДАдем ,най доброто от себе си !! Тук и СЕга !!
Поздрави и усмивки Джули ;))
цитирай
3. pristan - Благодаря на Таня за чудесния коментар
22.03.2014 13:04
и на Юлия - за мъдрия синтез!
цитирай
4. metlichina - защо ли си мисля...
24.03.2014 23:38
че нищо и никой не си отива завинаги...
пролетно, слънчево да ти е...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415567
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031