Ако хората ти се струват
като зимни дървета,
погледни ги през топлината

Две зелени бистри езера!
И двете с черна дупка по средата.
Във тях реших да се самоубия,

Красиво е:
градът – далеч,
небе във розово и синьо,

В деня ми навлизаш дотолкова,
че се навърташ в спалнята, кухнята,
че чувам за в кръста ти болката,

Обаждам ти се, просто да те чуя.
Слушам те, дори и да мълчиш.
И хубава е твойта тишина.

Знаеш ли какво ми се иска?
 
Двама с теб да тръгнем нанякъде

Човешките душевни болни призми
секат материя и раждат се деца.
Излизащи от дяволските изби,

По моя жизнен път вървях.
Ни скучен бе, ни твърде весел,
но ненадейно аз съзрях

     Не много отдавна живял един младеж, който имал чувствително, нежно и любящо сърце. Но хората странели от него, защото той не бил нито красив, нито богат, нито притежавал някакви умения, с които да бъде особено полезен или забавен. И...

 
 
Знам какво е да обичаш,

- Какво свързва розата и калта?
- Нищо, тя си е розата.
- Това "тя" за кое се отнася, за розата или за калта?