Привет на всички от blog.bg!
Да участвам в този блог ми беше полезно и приятно.
С нито една дума, написана от мен в този блог, не съм целял да нараня когото и да било по какъвто и да е начин. Ако все пак, несъзнателно съм засегнал някого, ...

Един прозорец свети на света.
Нощта завивка черна е разстлала.
Носле опряло в тъмните стъкла,

Смисъл от очите ти изплитам –
Вселената си има вече център.
И който не тупти със него в ритъм,

"Обичам те!"
Какво ли ти написах?
Осем букви, думи две.

Реалността е осветена от нощна лампа във нощта.
Мека светлина залива съществуващото –
теб.

Едно лице вече без грим не остана!
Няма чиста кожа, а страхлива, що бяга
от устните ми, към нея издадени,

Остави онези лъскави подаръци!
В кутиите красиви няма нищо,
нищо, от което се нуждаеш,

Не мога да не те обичам, завързана на онзи кръст,
под облаци,
пороен дъжд,

Няма думи в мен за нежен щрих.
В гръдта ми само нежност се надига.
Чудно, че дори за този стих

Топлият есенен ден
с наситено-синьо небе,
с безбройните... пъстри листа