Вървях сред огъня
и той погубваше ме:
кривеше бавно тялото ми,

 За поуките от страданието
 
     Върху тебе може би се сипят жестоките удари на съдбата…

 За скръбта и утехата
 
     Твърде малко са хората, бродили някога из долините и планините на тази наша планета, за които би могло да се каже, че в нито един момент не са се нуждаели от утеха. –

 С цвете ме закичи ти
и в мен пробуди чувство.
 

 Заключение
 
     Известен е присмехът, освобождаващ от едно иначе доста подтискащо напрежение, който е насочен не без основание към „набожните“ хора, превърнали набожността, истинското благочестие, във външно парадиране с...