Прочетен: 3595 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2023 19:22
Тук ще стане вече ясно дали търсещият, стигнал до второто условие на истинската молитва, е действително в правото си да „иска“!
Това „искане“ не е измолване на нещо, което той се надява да получи „отвън“! „Искането“ в случая е отприщване на една духовна сила, която води до проявяване на вече придобитото в процеса на „търсенето“ и „намирането“. –
При истинската „молитва“ може да се „иска“ единствено онова, което е от веки дадено във волята на Прабитието.
Ала тази даденост може да се усвои само ако търсещият пожертвува доброволно в процеса на само-вглъбяването си своята собствена воля, за да я потопи без остатък във волята на вечното Битие. – –
Така истински „молещият се“ отнапред получава онова, което иска…
Истинската „молитва“ може, разбира се, да бъде насочена и към нещо съвсем определено и конкретно, – но действеността на „искането“ далеч не е безгранична! – –
Тази действена сила се обуславя най-стриктно от онова, което искащият е съумял действително да усвои от всичко вече дадено, и не е било толкова глупаво убеждението, разпространено в някогашните времена на пламенна вяра, че молитвите на определени хора се увенчават със сигурен успех там, където молитвите на всички останали са се оказвали безсилни…
Напълно безразлично е при това дали онези, чиито молитви са били смятани за резултатни, са осъзнавали в какво се състои тайната на истинската „молитва“ или пък само смътно са се догаждали за истината. –
Дори когато мрачно суеверие ги е подтиквало несъзнателно да извършват необходимото, те пак са постигали чрез своите молитви такива резултати, които в очите на другите са изглеждали като „чудеса“. – –
Но въпреки това и за тези майстори на истинската „молитва“ нерядко се е съобщавало, че при един или друг случай молитвите им са оставали без никакъв резултат, – било поради неверието и коравосърдечието на хората, за които са се молели, било защото са се опитвали за самите себе си да „измолят“ нещо, което не е било по силите им да „измолят“…
Би било направо преувеличено да се каже, че истинската „молитва“ е „всесилна“, доколкото могъществото на вечното Битие само си налага своите вътрешни ограничения просто защото вечното Божество не може по никой начин да действува срещу самото себе си. –
Премалцина в наши дни обаче знаят от собствен опит на какво все пак е способна истинската „молитва“. – – –
Мнозина са изпитвали силата на „молитвата“, макар изобщо да не са се догаждали защо всъщност са били „чути“, и по своему са си обяснявали онова, което не успявали да прозрат.
Изпаднали в тежка душевна неволя, те са стигали съвсем несъзнателно до потопяване в своите най-съкровени дълбини и с това – до „намиране“, успявайки по този начин да придобият онова, което – също така несъзнателно – са съумявали както трябва да “поискат“, а накрая са се научавали и правилно да „хлопат“, което неизбежно е водело и до отваряне на портите на Храма. – –
А тъй като всеки човек тук, на земята, може да се „моли“ правилно, с пълното съзнание за светостта на този акт, стига само да е готов да се научи как да прави това, вместо да чака телесни страдания или тежки душевни мъки да го тласнат несъзнателно по верния път, – то за всеки докоснал се до правилното учение би било равносилно на незачитане на божествената помощ, ако не се стреми занапред да постъпва според съветите на това учение…
На мнозина ще се стори може би доста странно, че трябва да се научат да се „молят“, така както се изучава коя да е друга дейност, изискваща определено умение?!
Нека те знаят, че всички, които са упражнявали съзнателно „молитвата“ като свято, възвишено изкуство, дължат тази своя способност на получените напътствия и на собствените си усърдни занимания. – –
Впрочем и от древното, свещено Благовестие се вижда, че учениците на изпълнения с любов Богочовек, отправили към него молбата да ги научи да се молят, са били явно стигнали вече до определено вътрешно прозрение, защото единствено осъзнаването на факта, че човек може да се научи да се моли, ги е накарало да се обърнат с тази молба към Учителя.
Те са знаели предостатъчно молитвени формули и не са поискали: „ Господи, научи ни на нова молитва“, – а са казали ясно и недвусмислено: „Господи, научи ни да се молим!“
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Дори ако цялото древно Писание беше само една поетична приказка, авторът му се разкрива тук пред нас като мъдрец, защото само един мъдрец би могъл да сложи тези ясни и точни слова в устата на последователите на възвишения Учител. – – –
А сега е време да покажа как трябва да “искаме“, за да ни се „даде“.
Още веднъж изрично подчертавам, че „искането“ като неотменима част от истинската „молитва“ няма нищо общо с изпросването и измолването.
Тук не става въпрос да се смекчи най-сетне едно кораво сърце или да се изтръгне някаква придобивка, на каквато просителят всъщност няма право!
Който чрез правилно „търсене“ и „намиране“ си е извоювал правото да “иска“, трябва само да внимава искането му да бъде, така да се каже, разбираемо: – да запази необходимата вътрешна нагласа, водеща до освобождаване на силите, благодарение на които ще му бъде наистина „дадено“.
Това „искане“ представлява тихо, спокойно и сигурно оформяне на един прецизен представен образ, служещ като „модел“ на онова, което се „иска“. –
А веднага щом волята на молещия се изгради в представата си този образ и му придаде максимално възможна плътност,тя трябва да се отдаде, подчини и довери, заедно със своята творба, на вечната воля на Прабитието.
Всичко се свежда до това, собствената воля, заедно със създадения от нея „модел“, така изцяло да се потопи във волята на Прабитието, че да не се забелязва и най-слабото потрепване над необятната повърхност на морето на вечната воля, – че и най-малката частица от „модела“ да бъде изпълнена и проникната от могъщите вълни на това море.
И ако онова, което по такъв именно начин се иска в „молитвата“, е изобщо „дадено“ във вечната воля на Прабитието, ако молещият се го е придобил вече в резултат на своето „търсене“ и „намиране“, то и самото удовлетворяване на искането става в същия момент, в който е било осъществено пълното потопяване в Праволята, – нужно е само да изтече неизбежният за земята период от време, за да може да се прояви действието на молитвата, стига искащият да съумее също така правилно и да “похлопа“. – – –
Единствената наистина непреодолима пречка, на която това „искане“ може да се натъкне в самия човек, е съмнението! – –
Колкото до възможността искането му да бъде удовлетворено, молещият се може естествено само да предполага и да се догажда.
Той не може със сигурност да знае дали предметът на молитвата му е сред нещата, които са дадени от веки в Праволята, както не може да знае твърдо и дали има „правото да получи“ всичко поискано от него.
Затова той не може да бъде предварително сигурен, че дадено негово искане ще бъде удовлетворено, и би било твърде дръзко и самонадеяно от негова страна да очаква това във всички случаи…
Не бива обаче нито за миг да се съмнява, че непременно ще му бъде дадено всичко, което може да му се даде при съществуващите обстоятелства!
Той е длъжен безследно да изкорени от мислите и чувствата си въпроса: – дали наистина ще му бъде „дадено“ онова, което иска! –
Длъжен е, така да се каже, да „неутрализира“ в себе си всички свои желания и очаквания!
Трябва да се съчетае безрезервно с волята на Прабитието, – изцяло да се спои с тази воля и да не допусне да изплува и най-малкото съмнение, че молбата му ще бъде непременно удовлетворена, стига да съществува възможността тя да бъде удовлетворена! –
Това също трябва да се „учи“ и само научилият го ще стане господар на всички свои съмнения! – –
Колкото повече доказателства се натрупват с течение на времето за това, че правилното „искане“ е вече само по себе си гарант и на „даването“ – разбира се, в рамките на възможното, – толкова по-лесно ще бъде за молещия се да се пребори с всяко съмнение, преди още то да се е изпречило на пътя му.
Но преодолее ли успешно съмнението, той не бива да става самомнителен в своето упование!
Не бива преди всичко да си въобразява, че може сам да определя вида и начина, по който да бъде изпълнено искането му, нито да прави дръзки опити да наложи удобния за него момент за това…
Тези неща не са дадени в неговата власт!
Той е длъжен да предостави всичко това на онези висши сили, на които вечната Праволя е възложила така да насочват духовно съдбините, че във веригата на събитията да се подредят една след друга тъкмо брънките, необходими за да предизвикат, без объркване на земно-физическите закони, онези резултати, първоначален тласък за които е бил получен в царството на Духа, – в царството на изначалните причини…
Може понякога да изглежда, че дадено „искане“ не е било чуто, докато всъщност са вече в ход всички сили, водещи до неговото изпълнение, макар често пъти то да се осъществява съвсем не така, както си го е представял молещия се.
В много случаи изтича доста време, докато не му стане най-сетне ясно, че неговото искане е било отдавна вече удовлетворено, и то по начин, далеч надхвърлящ всичките му очаквания…
Обетът, че на искащия непременно ще бъде „дадено“, не бива да се отнася единствено за нещата от земния живот, а който го разглежда само откъм земния му аспект, трябва да признае, че той може да намери потвърждение дори ако молещият се получи нещо различно от онова, което е искал. – –
В този обет, толкова съществен за разбирането на излаганото от мен учение, става преди всичко дума за това, че отреденото от веки на земния човек като негово вечно достояние може да му бъде „дадено“ при правилно поискване.
Но заради едното не бива да се изоставя другото!
Човекът на земята е притиснат най-вече от проблемите на земния живот, затова напълно в реда на нещата е да използва силата на „молитвата“, за да облекчи и земния си жребий или пък да окаже помощ на ближния си и тогава, когато всички външни възможности за това са отдавна вече изчерпани или са се оказали недостатъчни. –
Преди всичко друго обаче „молитвата“ е дадена на човека, за да влезе той отново във владение на своето вечно наследство: – за да му бъде „дадено“ онова, което на езика на така наречените „богослови“ е обозначено с твърде двусмислената дума – милост. – –
Ала онова, което хората, знаещи за какво става въпрос, наистина са имали предвид, е всичко друго, само не и произволен дар на случая!
Дори предвечната Любов, от която произлиза всичко – както в нетленния, така и в земния живот, – не е в състояние да измени своята собствена „структура“, – не може от любов да отрече „Закона“, присъщ на нейното собствено вечно Битие, и е принудена да се увери, че са изпълнени необходимите условия, преди да може отново да приеме отчуждилото се от нея в своето Лоно. – –
Затова правилното „искане“ всъщност позволява на потока на вечната Любов да проникне в съзнанието на земния човек…
„Искането“, което не е нито просия, нито пазарлък, а спокойно самоотдаване с най-непоколебима сигурност, че на искащия непременно ще бъде даден потокът на божествената Любов, – че той просто не може да не му бъде даден. – – –
Това е неотменима духовна закономерност, която трябва да бъде изпълнена, преди да последва резултатът!
Също както търсещият намира в себе си онова, което напразно е търсил дотогава навън, така и на искащия се дава в самия него насъщният му животворен поток на Любовта. – –
Преди това той прилича на електромотор, който, проверен, до най-дребните детайли, е готов наистина да върши работа, но през него не протича още ток от централата.
Сега вече веригата е затворена: – моторът се задвижва от тока, – но той продължава да чака мощността му да намери приложение, защото какъв смисъл би имало протичането на енергия през него, ако не се намери възможност да бъде оползотворено въртеливото му движение. –
Чрез това сравнение са показани символично трите изисквания на истинската „молитва“.
„Търсенето“ и „намирането“ могат да се сравнят с техническата проверка на електромотора до най-дребните му детайли.
„Искането“ и „даването“ отговарят на затварянето на веригата и протичането на електрическия ток през нея.
А „хлопането“ и „отварянето“ приличат много на включването на мотора към задвижваните от него машини и на извършваната по този начин работа.
Ала това сравнение, взето из областта на съвременната техника, си остава само пример, предназначен да подкрепи до известна степен моите думи.
Който не изпитва нужда от подобен пример или пък се чувствува смутен, че съм дръзнал да дам едно сравнение от всекидневния живот, нека спокойно го отмине, но аз държа все пак то да си остане част от моето изложение!
Вярвам, че с това съм прехвърлил вече мост от второто към третото изискване на истинската „молитва“, и се надявам, че всички, към които се обръщам тук, ще ме последват и по-нататък по този мост.
– – – – – – –
Източник: "Молитвата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС 95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов
