Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2023 18:26 - Молитвата: "Търсете, и ще намерите!"
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 976 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Търсете, и ще намерите!“

 

     „Търсенето“, изисквано от всеки, който е твърдо решен да се научи да се „моли“, е всичко друго – само не и ровене в мозъка! –

     Самото обещание, че търсещият – без всякакво съмнение – ще „намери“, говори в лапидарната си простота съвършено недвусмислено, че тук става въпрос за нещо съвсем различно от онова, което обикновено се нарича „вътрешно търсене“ и което в повечето случаи не е нищо друго освен „блъскане на главата“ и мисловно преследване наслуки, лишено от каквато и да е увереност в твърдо обещания успех. – –

     Обичайното „търсене“ на нещо вътре в самия тебе е винаги израз на вътрешно безпокойство, – и какъвто и да е предметът на търсенето: – той неизменно се търси, за да може чрез намирането му да се постигне успокоение. –

     Ето защо не е трудно да се предположи, че и другото „търсене“, за което е тъй твърдо обещано, че непременно ще доведе до „намиране“, е на свой ред породено може би от някакво безпокойство, жадуващо да намери покой?

     Ала „търсенето“ като необходимо условие за истинската „молитва“ всъщност предполага онова голямо спокойствие: – онова спокойствие, което се основава само на себе си и което не може по никой начин да бъде разколебано отвън. – –

     Това „търсене“ се нуждае винаги от целия човек, а не само от непрестанно ровещия като неспокойна хрътка интелект!

     То представлява спокойно потопяване в съкровените дълбини на душата, – без каквото и да е вълнение, – без каквото и да е желание, – и без каквото и да е тревожно нетърпение.

     Непростима глупост е да се мисли, че търсеното от нас ще бъде намерено по-бързо, ако се домогваме пламенно и бурно към него!

     Това е равносилно на самозалъгване, което неизбежно би ни накарало, сломени и обезсърчени, да се откажем в края на краищата от всеки опит да „търсим“…

     Търсещият трябва, напротив, да разбере, че сам спъва своите търсения, ако не запази пълна увереност в крайния си успех, – като човек, който знае къде точно е скрит даден предмет и е сигурен, че ще го намери, стига само да отмахне струпаните върху него неща.

     Тази увереност не бива да почива единствено върху обещанието, че търсещият ще „намери“!

     Такова търсене предполага само по себе си безусловното намиране, тъй като е невъзможно да се търси, без веднага да последва и намирането. – –

 

     Обект на това „търсене“ е самият търсещ!

     Ала колкото по-малко се стреми към себе си, толкова по-бързо ще се намери!

     Не бива да си създава никакъв образ, никаква предварителна представа за онова, което се надява да намери!

     Трябва сам себе си да потопи в собствените си неизбродни дълбини, – без страх и без съпротива!

     Прав трябва да се потопи в себе си и да не загубва присъствие на духа дори ако нозете му напуснат привичната си опора!

     Нека с упование се остави да потъне до най-неизбродните си дълбини, напълно сигурен, че тук ще срещне не гибел, а единствено самия себе си!

     Никаква предварителна представа на въображението му не бива да помрачава неговия поглед!

     Не бива да очаква да съзре било вътре в себе си, било навън, „образи“, каквито никога досега не е виждал: – видения на други същества и на тайнствени светове!

     Не бива да се надява на явления от царството на духовете!

 

     Спускайки се в дълбините си, той ще се озове отначало обгърнат отвред с мрак, – ала колкото по-дълбоко в себе си се потопява, толкова повече този мрак ще отстъпва пред една нова, чудна светлина, докато търсещият не намери в най-съкровените си дълбини просветлен самия себе си, – докато не стане кристално ясен в най-вътрешната бездна на своето същество. – –

     Така неговото спускане ще бъде още от първия миг едно непрестанно намиране, докато не намери най-после в себе си онова, което не може да се изкаже, а само да се почувствува, тъй като и най-ясните слова си остават тъмни пред тази неописуемо ясна вътрешна яснота

 

     Който е решен да „търси“ така, че непременно да намери, нека първо доведе до пълен покой цялото си земно тяло и просто да забрави, че съзнанието му се „носи“ от тялото на едно животно.

     Нека след това търсещият затвори бавно очи и скръсти ръце, докато не почувствува, че през него кръжи, в пълен покой, един жив енергиен поток.

     Твърде скоро всеки ще открие за себе си как най-добре да бъде постигнато това състояние на покой, изпълнен с интензивен живот…

     Един го постига само в легнало положение, – друг, като седи или коленичи, – а някои пък трябва да стоят прави.

     Но веднага щом постигне състоянието на оживен покой, търсещият не бива вече да обръща внимание на външното положение на тялото си!

     Сега той трябва да съсредоточи навътре в себе си всички свои усещания.

 

     След известно време неговото вътрешно усещане ще се усилва все повече и повече, докато съзнанието му не бъде постепенно обзето от чувството, че целият е вътрешно „изпълнен“ от самия себе си.

     Сякаш той самият е някаква течност, а тялото му – съсъд, и сякаш течността все по-отчетливо се усеща като съдържание на този съсъд…

     Мислите в това време трябва да останат в пълен покой и не бива в никой случай да им се позволи да разстроят така почувствуваното състояние с шумните си коментари. –

     Ако те продължават все така неспокойно да пърхат, не бива да им се обръща повече внимание, докато сами постепенно не стихнат. –

     А когато вътрешното самоусещане се окръгли като едно завършено цяло, всяко по-нататъшно мислене спира от само себе си, тъй като новото ни самосъзнание поглъща изцяло вниманието ни.

 

     Добре ще е търсещият да се задоволи отначало с постигнатата способност да усеща вътрешно самия себе си като с един твърде значителен вече резултат. –

     Нека се върне с радост към всекидневните си задължения, щом това усещане започне да отслабва!

     Не бива в никой случай да го поддържа насилствено, ако почувствува някаква умора!

     А ако стигне постепенно – колкото и седмици или дори месеци да са били нужни за това – най-после дотам, че по всяко време и без особени усилия е в състояние да усеща и да изживява себе си в тишината на своето доброволно наложено уединение по току-що описания начин като „съдържание“ на земното си тяло, – приело формата на това тяло, както течността приема формата на съда, в който е налята, – тогава той е достоен и готов да започне вече „търсенето“ като съставна част на истинската „молитва“

 

     Сега търсещият трябва да се предостави с будна воля изцяло в ръцете на своя най-вътрешен живот, да потопи усещанията си в бездънните дълбини на този предугаждан живот, – винаги с ясно съзнание и без нито за миг да се отдава на някакви блянове в просъница! –

     Ако в него изплуват образи или видения, те трябва да бъдат оставени без каквото и да е внимание и търсещият не бива по никой начин да се поддава на стремежа си да им дава някакво „тълкуване“!

     Още по-глупаво би било да се бори с тях, тъй като с това само би ги усилил и би ги направил по-упорити…

     А не успее ли да се отърве от тях просто като ги остави без внимание, ще се наложи за този път и в този час да прекъсне самовглъбяването си и да се заеме с интензивна работа във външния свят, докато някой друг ден не се почувствува отново в състояние да продължи безпрепятствено започнатото по-рано занимание.

     Едва когато спускането в собствените вътрешни дълбини се преживява напълно свободно от всякакви образи, той може да му се отдаде спокойно. – –

 

     Невъобразимият мрак, който се опитва да сплаши от самото начало душата, трябва да се приеме невъзмутимо и преди всичко: без всяка сянка от боязън, дори ако се наложи да бъде понасян много пъти, преди да бъдем вътрешно озарени от първия лъч светлина!

     Ала веднага щом мракът започне да просветлява, постепенно се развива и укрепва едно ново, вътрешно съзнание, напълно непознато до този момент. –

     Това ново съзнание става все по-ясно и по-ясно, докато не съчетае най-после волята на търсещия в неразривно единство с волята на вечното Пра-Битие

     Който е стигнал до там, от собствен опит вече знае какво значи „намиране“ и с това е изпълнил първото условие на истинската „молитва“. –

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

 

     И когато изговаря занапред величавите, тъй прости и ясни по смисъл слова, дадени някога като „молитва“ от възвишения Учител от Назарет на неговите ученици, постигнатото ново съзнание ще възприема всяка една от тези думи само като укрепване на собствената воля. –

     Цялата Господня молитва „Отче наш“ ще бъде от този ден за търсещия най-категорично признание за неделимото му единство с волята на вечното Битие

     Вътрешно преживяното е намерило в тази молитва форма, изградена от думи на човешката реч, и тази форма оказва сега на свой ред въздействие върху неговата душа, където се превръща бездруго в „искане“, съдържащо своето удовлетворение в самото себе си. –

     Така търсещият се отървава занапред от глупавото заблуждение, че молитвата е някакво средство за „омилостивяване“ на Божеството…

     Сега той знае, че „молитвата“ не е нищо друго освен: сливане на собствената воля с волята на вечното Прабитие и насочването ѝ към онова, което е от веки веков утвърдено от тази воля, за да може то, задействувано чрез правилното „искане“, да се прояви, окръгли и утвърди. – –

     Търсенето му наистина се е превърнало в „намиране“!

     Негово вечно притежание става онова, което по този начин е намерил в самия себе си! – – –




– – – – – – – – –
Източник: "Молитвата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС 95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415625
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031