Днес, когато тинестите вълни на омразата заливат плодоносните поля на цялото човечество, тази книга ще ти говори за любовта!

     Нека ти, който си твърдо решен да постигнеш себе си, намериш тук най-висша свобода!

     Свободата, от която твоята душа се нуждае така, както дробовете ти от въздух, може да ти бъде дадена само от любовта – без любов у теб ще загине зародишът, от който единствено можеш да възкръснеш за един растеж, непознаващ предели. –*

(* На места авторът струпва препинателни знаци. Тъй като очевидно им придава особен смисъл, в тези случаи запазваме неговата пунктуация. – Б. р.)

     Тук ще се говори за сила, на която са духовно подвластни всички сили на тази земя, – за сила, която само малцина преживяват в себе си, тъй като хората познават много неща, наричани „любов“, но твърде лесно се задоволяват с тях, без да вникват в собствените си най-съкровени дълбини, където единствено може да им се разкрие силата на любовта.

     А само този, който вникне в себе си до най-съкровените дълбини, ще намери там и обосновка на мъдрите учения за любовта, съхранени за него в древните текстове на свещените книги, – „познати“ на всеки, до когото са стигали словата на тези книги, макар че малцина са ги обхващали в духа си, защото никой не подозира, че в тези учения се разкрива един закон, пред който трябва да се преклони и най-могъщият, ако не иска въпреки цялото си могъщество рано или късно да си строши главата – о самия себе си.

     Ако хората знаеха какво в действителност е любовта, лицето на тази земя отдавна щеше да бъде преобразено и всичко живо отдавна щеше да се е изтръгнало от ноктите на непрестанно прииждащите страдания. – – –

     Божествено мъдрите слова, говорещи за тази любов, и днес, както преди, все още са скрити зад плътно було и на малцина се удава да го повдигнат.

     Тези малцина виждат съвсем не онази „любов“, която дотогава са познавали, защото тук те съзират една първична сила, която ги разтърсва до мозъка на костите, – която им дарява най-съкровено преживяване и ги прави повелители там, където преди това са били роби! –

     За тази любов идва да ти възвести книгата, която държиш в ръцете си!

     Към тази любов нека поведе тя душата ти!

     От тази любов живее онзи, който ти говори тук за нея!

     Само който има живот от тази любов, който от преживяване и опит познава любовта, е в правото си да свидетелствува за нея…

     Той единствен може действително да говори за неимоверно възвишената сила, за която става дума тук.

     Мнозина са вярвали, че имат любов, просто защото не са способни да мразят.

     Но тази неспособност още далеч не е гаранция, че такъв човек познава любовта!

     Омразата е противоположният полюс на любовта, тя е същата сила в нейната обратна насоченост, – и който не е способен да мрази, макар и отдавна да е разбрал, че само глупецът се отдава на омразата, той няма да намери никога в себе си и онази любов, за която Павел, един истински любещ, е казал:

     „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека“^*. – – –

(^* Кор. 13:1; кимвал (старогр.) – меден или бронзов диск, леко коничен в центъра; два такива диска образуват ударен музикален инструмент (чинели). – Б. пр.)

     Той положително няма да схване и смисъла на легендата, разказваща как веднъж един неприятел на Шакия – Муни, индуския Буда, подгонил срещу него разбеснял се слон, при което Просветеният за всеобщо учудване укротил животното и то коленичило разтреперано пред него, защото мъдрецът изпратил срещу звяра силите на любовта, чийто носител бил самият той…

     Както индуската легенда, така и думите на „учителя на народите“ Павел, проповядващ благовестието на „помазаника Божи“ Исус, карат по-задълбочения ум да се досеща, че в тези вестителства съвсем не става въпрос само за някакво опиянение на чувствата, – че тук всъщност се възвеличава висшата сила, която, както казах в началото, е духовна повелителка на всички земни сили! –

     В различни форми се проявява тази сила в земния живот.

     Ти можеш да я откриеш във всяко растение, във всяко животно и всеки нагон за продължение на рода е свидетелство за нейното всемогъщество…

     Тук обаче ти я виждаш още на най-ниското стъпало на нейната изява, а на това стъпало ти естествено няма да можеш да я познаеш в най-висшата ѝ форма на действие, въпреки че и тук вече е налице много повече от онова, което може би си успял да доловиш до днес. – – –

     Ако още в тази низша форма на любовта ти си беше взел поука от разтърсващите творчески тръпки на разгорелия се инстинкт за продължение на рода, – а такава поука би трябвало да е съвсем очевидна за теб, – отдавна щеше да си почувствувал, че подобна могъща сила безспорно е способна на нещо повече от зачеване на земното чрез земно! –

     Отдавна вече щеше да си разбрал и това, че творческите тръпки трябва да са присъщи и на най-висшата форма на любовта, а това положително би те спасило от благовидното заблуждение, което те кара да считаш, че ефирното чувство на симпатия и благочестива мекота е вече достатъчно, за да не бъдеш, по думите на онзи любещ, „мед, що звънти, или кимвал, що звека“. –

     Всичко, което апостол Павел казва по-нататък за начините на изява на любовта, се отнася само до признаците, които неизбежно я следват там, където тя се разкрива във висшата си форма. –

     А ти си вземал тези признаци за самата любов и се мъчиш сега да предизвикаш признаците, които би придобил от само себе си, ако имаше любов! – – –

     Ще се наложи да те излекувам от някои заблуждения, ако искаш да те направя способен на любов…

     Още от ранно детство ти си в плен на хилядолетна заблуда!

     Онези, които тогава е трябвало да те напътствуват, са ти предали просто това, което самите те са чули.

     Непростима глупост е да изливаш сега гнева си върху тях!

     Те са предали на тебе онова, което на тях самите е било дадено, както и аз сега ти давам това, което някога бе дадено на мен, преди още да мога сам да черпя от собствен съсъд.

     Но ти сигурно си даваш сметка, че не е все едно от кой извор черпят поучаващите!

     Ако познаваш вече ученията, на които станах изразител в другите си книги, ти сигурно знаеш, че аз черпя от извори, скрити в недрата на вековечни скали, откъдето блика всяка духовна мъдрост, оплодявала някога тази земя.

     Блажен си, ако утолиш жаждата си с „живите“ води на тези извори!

     Блажен си, ако не видиш повод за „възмущение“ в моите думи, при все че ще ми се наложи да ти посоча – истинското саморазкриване на Духа трае вечно и по всяко време си създава свой носител!

     Аз, естествено, нямаше да бъда онзи, който съм, ако се опитвах да обезценя онова, което такива като мен са вложили в религиозните учения от древността.

     Защото абсолютно всичко във всички тези учения на Далечния и Близкия източен свят, носещо белега на Духа на Вечността, е бивало някога дадено чрез откровението на такива като мен.

     Моето „родословно дърво“ стига много по-далеч от биологичните предци на земния човек, който ми служи като оръдие: – като необходим земен носител…

     Аз само те призовавам да отличаваш занапред духовното богатство, каквото могат да дадат единствено Учителите, съединени с Духа и явяващи се толкова нарядко в този свят, – от стерилните схващания, плод на самомнителни човешки мозъци, в онези древни писания на старите народи, чиито слова ти се струват изцяло достойни за мистериозно преклонение.

     А как да се научиш да различаваш тези древни слова, ще узнаеш чрез мен!

     Тук аз те поучавам, бидейки единственият измежду всички мои братя в Прасветлината, който действува днес открито, – и като единствения земен човек, който има правото да каже днес, че дава словесна форма само на родено от Вечността духовно богатство.




– – – – – – –
Източник: "Книга за любовта"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар, 1991
Преводач: Борис Стоянов