Оптимизъм

 

     За този, който е решен да създаде своето щастие, няма вече „сиво всекидневие“, няма страхове и няма грижи!

     Той осъзнава в себе си една сила, която побеждава всичко мрачно, всичко заплашително.

     Той няма да се безпокои днес за онова, което може да дойде „утре“, и въпреки това всеки от дните му ще подготвя по най-добрия възможен за него начин идващия ден. –

     Той ще се научи да живее в настоящето и да формира като творец това настояще.

     Той ще стане ваятел на своя собствен живот и с примера си ще учи всички, които го доближат, на изкуството, как да се направи животът достоен да бъде живян.

     Неговите ученици няма да бъдат наистина твърде многобройни, но всеки един, когото той е поучил с примера си, „изцелен“ от това учение, ще „изцели“ на свой ред и други, спомагайки по този начин да се намали броят на болните клетки в общия организъм на човечеството.

 

     Крайно време е наистина „болните клетки“ в духовното тяло на човечеството да оздравеят и всеки един е длъжен да даде своя принос за тяхното оздравяване.

     Всеки носи от еони вече в себе си една вина, която трябва да бъде изкупена, защото за всичко болно и недъгаво в това съвкупно тяло на човечеството всеки един споделя вината на първоначалното „падение“, когато човечеството е от-паднало от своята Божествена същност…

     Целият безкраен Космос можеше да бъде една градина на неизразимо блаженство, ако не беше станало това от-падане, което на свой ред може да завърши едва след нови еони.

     Но и днес, по нашия път през тези еони, на земята може да има много повече щастие, отколкото подозира и е склонно да вярва човечеството, макар че през този космичен период не е възможен никакъв „рай“ на земята.

     Не от създаването на нови обществени форми във външния живот на народите и държавите зависи реализирането в живота на онова изобилие от земно щастие, което може да бъде постигнато.

     Всички външни обществени форми са само едно помощно средство, към което ни подтиква смътното догаждане за нашата обединеност в духовния организъм на човечеството, за да не отвикнем напълно от съзнанието за своето единение в Духа.

     „Държавата“, „нацията“ и „народността“ могат да поддържат съзнанието за единство само в рамките на едно отделно звено, но за този, който не е в състояние да се почувствува като част и център на цялото духовно тяло на човечеството, може да се окаже достатъчно на първо време и съзнанието, че е част от един орган на това духовно тяло, за да не се откъсне напълно от всякакво единство и от всички жизнени флуиди на човешкото цяло. – – – – –

     Глупава обаче и равносилна на самоокалване е всяка омраза и всяко презрение от страна на дадено човешко звено към друго!

     От омразата между такива отделни органи на човечеството се носи – мирис на разтление…

     Той винаги е доказателство за загниване и разлагане на единичните клетки на човечеството!

     Твърде често тъкмо отровните изпарения от чумните язви, зловонието на гнойните циреи постепенно разлагат болния орган и заплашват окончателно да отнемат живота му. – – – – –

 

     „Който не зачита чужденеца и човека от друго племе, той е недостоен да се нарече син на един благороден народ“ – казва една дълбока източна мъдрост, която, издигнала се до висшето познание, се е стремила да възпита хората в уважение към самите себе си…

     Ти можеш да изпитваш истинско уважение към себе си само ако съзнаваш своята отговорност, а не можеш да осъзнаеш отговорността си, докато не разбереш, че като част от духовното общочовешко цяло ти си отговорен не само за себе си, но и за това цяло. – – –

     Ако си творец на своето щастие, с това ти увеличаваш щастието на тази земя и така служиш на общочовешкото цяло повече, отколкото ако се стремиш да приложиш във външния свят дори и най-примамливите теории. –

 

     Мен Цзъ¹ е казал: „Правилното действие е насочено към близкото, а всички го търсят в далечното; правилната постъпка се състои в лесно осъществимото, а всички я търсят в трудно изпълнимото. „ – – –

(¹ Мен цзъ – китайски философ, конфуцианец (около 372-289 г. пр. Хр.), автор на известен трактат по социална етика, основаваща се на съгласието между човешката природа и Небето („вроден морализъм“). – Б. пр.

     Така и ти, в плен на илюзията, че трябва да направиш нещо „голямо“, търсиш може би „трудно изпълнимото“, – търсиш високи цели вън от себе си, докато твоята висша цел е съвсем близо до теб, защото можеш да я намериш единствено в самия себе си. – – – –

 

     Възпитавай се сам и чрез примера си ще станеш възпитател на човечеството, без да си присвояваш права, които не са ти дадени! –

     Създай си сам своето щастие и така ще създадеш щастливи хора около себе си, ще проправиш път за „щастието на човечеството“! –

     Но за да сътвориш щастието си, ти си длъжен въпреки всички злини, въпреки всичко лошо, което може да ти се случи, да си извоюваш с непоколебима енергия вярата във всепобедната сила на всяко добро.

     Никога не бива да губиш присъствие на духа, колкото и мрачни да са надвисналите над главата ти буреносни облаци! – –

     Болен ли си, вярвай, че ще оздравееш – и ако тялото ти може все още да бъде спасено, лекарите, които се грижат за тебе, ще ти бъдат благодарни за оказаната от теб помощ за собственото ти оздравяване! А ако вече не може да се помогне на тялото ти, със своята вяра ти си създаваш резервен фонд от енергии, който ще служи на духовното ти тяло, когато отхвърлиш тази причинила ти толкова мъки дреха на видимата земя.

     Изпитваш ли материални затруднения, вярвай, че ще получиш материална помощ, и поддържай непрестанно с всички средства вярата си жива и действена, докато помощта дойде, – като същевременно напълно спокойно продължиш да следваш пътищата, които ти обещават помощ по външна преценка, дори и без магията на твоята вяра.

     Може магическата сила на вярата ти да се съчетае с тези пътища, но помощ може да получиш и от там, откъдето положително не си я очаквал.

     Никога твоето упование в силата на вярата не бива обаче да те подвежда да скръстиш бездейно ръце, също както и в случай на заболяване не бива да се отказваш от помощта, която ти се предлага отвън. –

     Силата на вярата ти ще изгуби своя живец, ако същевременно не напрегнеш всички други свои енергии в същата насока, – и дори ако в края на краищата помощта дойде от там, откъдето никога не си я очаквал, дори ако се създаде илюзията, че всички твои външни усилия са били „напълно излишни“, въпреки това не се оставяй да бъдеш подведен следващия път да пренебрегнеш външните средства, които ти се предоставят.

     Горчиво ще съжаляваш за това, тъй като силата на вярата ти се нуждае винаги от напрягането на цялата твоя енергия, за да може да стане действена в теб. – –

     Без напрягането на всички други твои сили силата на вярата ти ще се огъне като олово, – само когато и навън използваш действено абсолютно цялата заложена в тебе енергия, за да си помогнеш сам, независимо от упованието си в силата на своята вяра – само тогава тази сила се превръща в пъргава стомана, в „толедска сабя“, която не се чупи и от най-твърдото препятствие и в крайна сметка с един удар раз-сича възела, който не може иначе да бъде развързан…

 

     При всички неприятности, при всякакъв вид трудности  трябва да постъпваш по същия начин, ако искаш да изпитваш магическите сили на вярата в своето всекидневие. –

     Повечето хора не умеят действително да вярват, защото при някакъв предишен случай вече са се опитали напразно да си послужат с магическата сила на вярата, но същевременно са пропуснали да употребят цялата си енергия, за да си помогнат сами и отвън…

     Така те изпадат сега в обратната грешка и търсят всяка помощ само във външни неща, блъскат се и се измъчват с твърде малък успех, тъй като някога не са съумели правилно да използват най-голямата сила, която биха могли да владеят, и поради това не могат вече да се уповават в помагащата сила на вярата. –

     Недоосъзнаването на условията за действие на духовните сили пречи на повечето хора да изградят закономерно и сигурно своето земно щастие.

     Така те започват да се чувствуват изключени от всяка възможност за щастие и в това им разположение на духа щастието наистина бяга от тях. – –

 

     Ако си решен да изградиш щастието си на тази земя, трябва с непоколебим „оптимизъм“ да вярваш в своето щастие и в законното си право на щастие.

     Трябва да знаеш, че само изпълняваш своя дълг, когато с всички почтени средства се стремиш да създадеш своето щастие, което може наистина да бъде и нещо повече от едно стадно щастие.

     От всичко случило ти се трябва да се опитваш да изтръгнеш една макар и съвсем мъничка искрица щастие и винаги трябва да се стремиш да тълкуваш всичко в полза на своето щастие!

     От ранно утро до късна вечер не бива да мине покрай теб нито една случка, колкото и незначителна да е тя, без да си съумял да извлечеш от нея някакво, макар и съвсем дребно щастие!

     Всичко, което виждат очите ти, всичко, което чуват ушите ти, трябва да оставя у теб като дан някаква частица щастие и ти трябва така да свикнеш със съзнанието, че щастието наистина те преследва по всички твои пътища, че един ден да приемеш като „разбиращо се от само себе си“ и голямото щастие. – – –

     Без постоянното свикване да очакваш навсякъде, в най-различни форми и дори в най-малки мащаби щастието, няма да създадеш подходящата атмосфера, от която се нуждаеш, за да си изградиш своето пълно земно щастие. –

     За себе си и за другите трябва да се превърнеш в магнит на щастието, ако искаш незабавно и без лутане да станеш творец на щастието си. –

     Трябва предварително да се научиш да бъдеш, така да се каже, пасивно щастлив, преди да пристъпиш като активен творец към изграждането на твърдо желаното от тебе щастие.

     Така ти създаваш в себе си подходящата вътрешна настройка, която ще ти позволи да почувствуваш съкровените духовни закони, управляващи всяко щастие.

     Така ти непременно ще постигнеш своето щастие и ще съумееш да го запазиш, но същевременно ще увеличиш вероятността и други да си извоюват подобно на тебе цялото щастие, което тази земя може да им даде и което не намират просто защото още не знаят, че единствено самите те могат да станат творци на щастието си…

 

     Никое нещастие в този свят, където нещастията изобилствуват, не е толкова голямо, че да може да бъде трайна пречка за щастието!

     А с всяка искрица щастие, която чувствуваш в своето съзнание като щастие, ти пресушаваш един от хилядите малки извори на нещастие на тази земя, – и когато наистина сътвориш своето щастие, с това ти ще си освободил завинаги човечеството от едно от големите тресавища на нещастието, които са възникнали в резултат на хилядолетно безразсъдство и твърдоглавие и които  могат да бъдат пресушени само от слънцата на самосътвореното щастие на отделни хора.

     Колкото по-голям е броят на такива истински щастливи човеци на тази земя, толкова повече ще губи власт на повърхността ѝ Хаосът, причиняващ и до днес тъй много нещастия. – – –

 

     Да искаме по друг начин да изкореним нещастието от тази земя е сизифов труд, защото щастието и нещастието не са нищо друго освен резултат от пълното проявление на духовните закони, а окултните сили, автоматично създаващи в тази Вселена всичко, което ние наричаме „нещастие“, няма никога да могат да бъдат парализирани, ако силите на щастието като галваничен ток, протичащ през медна спирала, не умножат чрез непрестанно съзнателно вчувствуване дотолкова своето въздействие, че да успеят да отклонят силите на нещастието от тяхната посока и да ги заставят да служат все така автоматично на творческото съзидание в света на човека. – – –

 

     За отклоняването на всички „сили на нещастието“ в необятното космично пространство от тяхната пагубна посока не е достатъчна силата на нашата земна воля и земният човек би продължил да чувствува тяхното влияние дори ако успее да стане господар на всички сили на нещастието на тази планета. – – –

     Но на тази земя, на планетата, която е носител на човека, всеки един може чрез своята воля за щастие да направи истински „чудеса“ и колкото повече хора полагат усилия в тази насока, толкова по-голям ще става броят на щастливите, на носителите на щастие тук на тази земя. –

     Но тъй като всичко е взаимно обусловено и обвързано чрез тайнствени сили на взаимодействие, то нарасналото щастие на тази земя въздействува и „навън“ върху цялото космично пространство и никаква представа не е дотолкова фантастична, че да не изостава все пак от действителността, – ако рече да си създаде представа за онези въздействия, които могат да бъдат излъчени от едно бързо нараснало усещане за щастие на тази земя до най-отдалечените пространства на сферите…




– – – – – – –
Източник: "Книга за щастието"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "Евразия-Абагар" 1992
Преводач: Борис Стоянов

" Крайно време е наистина „болните клетки“ в духовното тяло на човечеството да оздравеят и всеки един е длъжен да даде своя принос за тяхното оздравяване."
"Всички външни обществени форми са само едно помощно средство, към което ни подтиква смътното догаждане за нашата обединеност в духовния организъм на човечеството, за да не отвикнем напълно от съзнанието за своето единение в Духа."
„Държавата“, „нацията“ и „народността“ могат да поддържат съзнанието за единство само в рамките на едно отделно звено, но за този, който не е в състояние да се почувствува като част и център на цялото духовно тяло на човечеството, може да се окаже достатъчно на първо време и съзнанието, че е част от един орган на това духовно тяло, за да не се откъсне напълно от всякакво единство и от всички жизнени флуиди на човешкото цяло. – – – – –"
"Ти можеш да изпитваш истинско уважение към себе си само ако съзнаваш своята отговорност, а не можеш да осъзнаеш отговорността си, докато не разбереш, че като част от духовното общочовешко цяло ти си отговорен не само за себе си, но и за това цяло. – – –"
" Възпитавай се сам и чрез примера си ще станеш възпитател на човечеството, без да си присвояваш права, които не са ти дадени! –"
" Никога не бива да губиш присъствие на духа, колкото и мрачни да са надвисналите над главата ти буреносни облаци! – – При всички неприятности, при всякакъв вид трудности трябва да постъпваш по същия начин, ако искаш да изпитваш магическите сили на вярата в своето всекидневие. –Така ти създаваш в себе си подходящата вътрешна настройка, която ще ти позволи да почувствуваш съкровените духовни закони, управляващи всяко щастие."

Бог да благослови всички ни!