Повечето „идеалистично“ настроени хора ще изпаднат сигурно в ужас, че в една книга за висши духовни ценности изведнъж става дума за пари.
Те не подозират, че и парите се подчиняват на – духовни закони и че те са форма, изразяваща духовни съотношения…
Те предпочитат изобщо да пренебрегват парите и паричните въпроси и аз разбирам това много добре, тъй като и за мен самия всички „парични операции“ са една крайно неприятна необходимост в този земен живот.
Но тук само формата е отблъскваща, докато самата същност е в най-висша степен духовна. – – –
Четейки „курсовете“ на борсата, никой не би помислил, че тук намират най-пълен израз законите на Духа, който извиква на живот всичко материално. – –
За преобладаващото мнозинство от всички по-изтънчени души „парите“ са нещо крайно „мръсно“, опипано от много ръце, и те се докосват до всичко свързано с парите едва с крайчеца на пръстите си, а и тогава правят това не без отвращение. –
И все пак парите са нещо свято и аз се осмелявам да заявя това, въпреки че зная как мнозина чудати светци ще ме обвинят в най-тежко богохулство. – – –
Не мога да помогна с нищо на такива благородни мечтатели и дори подозирам, че между тях сигурно има немалко, за които парите не са наистина „нещо свято“, но са нещо, към което те се стремят с всички средства…
Парите са само един израз на стойността, която Духовното е успяло да въплъти в материалния свят.
Духовните ценности в края на краищата са също имущество и богатство, тъй като няма такова имущество и няма такова богатство, за които да може да се твърди, че те така или иначе не дължат своя произход на духовни ценности.
Но ако ти, който си взел в ръка тази „Книга за щастието“, си решен наистина да изградиш в днешно време своето щастие, едва ли ще можеш да пренебрегнеш „парите“. –
Ще бъде необходимо да осъзнаеш, че парите съвсем не са толкова „мръсни“, колкото ти е било внушавано и ще трябва да се научиш да говориш с известно благоговение за тях, ако искаш наистина да разбереш стойността им. –
Повтарям още веднъж: парите са нещо свято, защото са израз на стойността, която дадена духовна ценност е успяла да си създаде в този материален свят.
Наистина за повечето хора парите са само „платежно средство“ и те не подозират, че на тази земя може – и в повечето случаи дори се налага – да се заплаща и с други ценности. – – –
Пригодността на парите да бъдат израз на висши духовни ценности е непозната за тях и те чувствуват като осквернение всяко разглеждане на парите като „израз на духовни ценности“.
Въпреки това няма по-ясно доказателство за действието на духовните ценности в този материален свят от онова, което може да се изрази с пари или с парични еквиваленти.
Всички висши духовни ценности, появили се някога на тази земя, са поставяли многократно в движение парите и паричните еквиваленти.
За да могат да се изявят на тази земя, духовните ценности са принудени, така да се каже, да се свържат с материята, сами да станат „материални“, за да задвижат материята. –
Това е единственият начин дори само да уведомят материалния свят за своето съществувание.
Колкото и висока да е дадена духовна ценност, ако тя не съумее да постави в движение общовалидната изразна форма на материалните стойности – парите, тя ще си остане непонятна и безполезна за човечеството. –
Колкото по-големи са сумите, които дадена духовна ценност задвижва, толкова по-здраво ще се утвърди тя в този материален свят. – – –
От това би могъл да извлечеш определена поука!
Никога не бива да очакваш, че с целия си „идеализъм“ ти би могъл да дадеш нещо на човечеството и да спомогнеш за неговото добруване, докато продължаваш все още да презираш парите и паричните еквиваленти. – –
Не бива, разбира се, „да се кланяш на Мамона“ и притежанието на парите не трябва да бъде за теб самоцел. Напротив, целият ти устрем трябва да има за цел само задвижването на парите, той трябва да е насочен не толкова към притежаването им, колкото към създаване на възможността все по-големи суми да бъдат поставяни в служба на духовни ценности. – –
Колкото и малко пари да имаш, винаги трябва да си даваш сметка за силата, вложена във всяка стотинка, която може да постави огромни суми в движение също както малкото камъче е в състояние да предизвика лавина. – – –
Трябва освен това да имаш доверие в движещата сила, скрита в парите!
Тази магическа сила реагира много чувствително на всяка липса на доверие и напротив – тя никога не разочарова непоклатимото доверие, съчетано и с търпение.
Колкото повече пари имаш възможност да пуснеш в „действие“ за една добра сама по себе си работа, толкова по-големи са изгледите тези пари с течение на времето да ти се върнат с лихвите.
Но ако скъпернически и без всякакво доверие се стремиш да изпиташ силата на парите си, много лесно ще се изложиш на риска да изгубиш и малкото, което колебливо си се осмелил да вложиш. – –
Не бива обаче да спекулираш рисковано, надхвърляйки собствените си сили, и винаги трябва предварително добре да си помислиш, дали необходимите за дадено дело суми съответствуват на това, с което разполагаш, в противен случай и най-ценното духовно благо, което би трябвало да се утвърди чрез твоите пари в света на материята, ще ти донесе само проклятие и нещастие. –
Всяко дело, с което допринасяш истинска полза на човечеството, създава рано или късно с пълна сигурност нови материални ценности, но всяко дело изисква също така съответния залог и ако ти не разполагаш с него, остани по-добре изцяло извън играта дори ако участието ти в това дело изглежда да обещава голяма печалба за теб и значителни придобивки за всички останали.
Ти би постъпил от самото начало непочтено, ако си склонен да очакваш печалба, без да си в състояние да рискуваш съответствуващия на тази печалба залог.
Не бива също така никога да влагаш парите на други хора в някое скъпо за теб дело, без да си напълно сигурен, че тези хора също разполагат с целия необходим залог, който в крайна сметка би им гарантирал създаването на нови ценности и с това съответствуващата на този техен залог печалба.
В противен случай ти само би лишил тези хора от тяхното имущество и духовните закони на общочовешкия организъм ще държат единствено теб отговорен за нанесените щети.
Тези закони намират начин да достигнат до всекиго и тогава те изискват компенсация до последния петак, независимо с какви еквиваленти си в състояние да обезщетиш вредите, дори и тогава, когато този, на когото си навредил, не получава с това лично обезщетение.
Законите в духовния общочовешки организъм никога нямат за цел да “възнаградят“ отделната личност или пък да „накажат“ вредителя. – Те трябва само да създават уравновесяване в органично обвързания живот на общото цяло и за тях всеки един може да заеме мястото на другия – може, без да предполага, да стане оръдие на тяхната неумолимо сигурна, автоматично регулирана дейност…
В по-висшия смисъл на думата не съществува истинска парична собственост!
Привидният собственик винаги е само временен разпоредител с част от стойностите, създавани в материалния свят от дейността на човечеството като цяло. –
Размерът на привидното парично състояние е само белег за това, доколко даден човек е годен да се разпорежда с тези пари, и който съумее вярно да владее над малкото и с това да създава нови ценности, него духовните закони в общочовешкия организъм ще поставят с пълна сигурност един ден да владее и над много, стига не само желанието му, но и неговата воля да е сериозно насочена към постигането на тази цел. – – –
„Непрестанните несполуки“, от които се оплакват толкова много способни наглед хора, са винаги само доказателство, че те твърде често нарушават по някакъв начин духовните закони, без да съзнават това. – –
Или волята им е твърде вяла и нейното място се заема от желания, или пък съблюдават само част от законите, пренебрегвайки останалите от тях…
Освен това твърде много хора не знаят, че съвсем не от тяхното желание зависят мащабите, в които могат да създадат нови материални ценности, и че всеки залог по необходимост създава точно определена сума от нови такива ценности, независимо дали тази сума е по-голяма или по-малка от желания резултат. – –
Така мнозина се трудят години наред и се измъчват от своите „неуспехи“, без да подозират, че някъде са нарушили грубо духовните закони, за чието съществуване никога не са си давали сметка.
Лесно би могло да се предположи, че в случая имам предвид само хора, които ръководят своите предприятия със собствени или с чужди пари.
Аз обаче мисля не по-малко и за всички онези хиляди, които работят при някой друг.
Тук често цели категории са принудени да страдат заради простъпките на единици, така че в случая отговорността на отделния човек добива огромни размери, също както и съобразяването с духовните закони, за които говоря, облекчава пътя на хиляди хора.
От момента, в който поемеш задължението да служиш в предприятието на друг човек, ти се нагърбваш с цялата отговорност за поверения ти сектор от неговото предприятие и всички допуснати от теб нарушения на духовните закони ще имат за тебе същите последици, които биха имали, ако ръководеше за своя сметка свое собствено предприятие.
Не мога да ти дам по-добър съвет от този: на своя пост, независимо дали той е висок или незначителен, винаги постъпвай така, както би постъпил, ако трябваше да изпълняваш същите задължения в свое собствено предприятие.
Чувствуваш ли се „зле платен“, опитай се да получиш в рамките на съществуващите възможности по-добро възнаграждение, но недей забравя, че и най-лошото заплащане в никой случай не те освобождава от задължението да съобразяваш мислите и постъпките си с духовните закони, които трябва да спазваш в сферата на парите, ако не искаш да бъдеш ощетен за това, че си станал причина друг да бъде ощетен! – –
Трябва също да знаеш, че съгласно духовните закони твоето възнаграждение се отмерва винаги по най-справедлив начин, в точно съответствие с вложения от теб труд, – така че всичко, от което другият, на когото служиш, би те лишил, един ден непременно ще ти бъде по някакъв начин върнато до стотинка, докато в противния случай – ако възнаграждението ти е по-високо от онова, което се оправдава от вложените от тебе труд и заинтересованост, – рано или късно с абсолютна сигурност ще ти бъде иззето всичко, което си получил в повече. – –
Постоянното компенсиране, осъществявано от тези духовни закони, не прави никаква разлика между отделните стойностни форми, така че онова, което ти се полага или което си получил несправедливо, може да ти бъде дадено или отнето в съвсем друга „валута“. – –
Парите са еквивалент на всички материални ценности, а за компенсацията, която трябва да бъде осъществена от духовните закони, е напълно безразлично чрез коя от тези ценности се постига равновесието, в това число и чрез еквивалента на всички материални ценности – чрез парите. – – –
Сега ще разбереш също и защо нарекох парите „нещо свято“; – нали те представляват всяка ценност, дарявана от материалната земя, – те са израз на всяка стойност, създадена тук от Духа чрез неговото въздействие върху материята, те са едновременно и междинно звено, и носител на това въздействие! –
Щеш не щеш, трябва да причислиш и парите към средствата за изграждане на твоето земно щастие и ако си твърдо решен да създадеш щастието си, трябва да се научиш да се съобразяваш със законите, за които парите и всички материални ценности, изразявани чрез парите, са винаги само послушни слуги на духовните импулси…
– – – – – – –
Източник: "Книга за щастието"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "Евразия-Абагар" 1992
Преводач: Борис Стоянов
25.02.2021 10:33
Не бива, разбира се, „да се кланяш на Мамона“ и притежанието на парите не трябва да бъде за теб самоцел. Напротив, целият ти устрем трябва да има за цел само задвижването на парите, той трябва да е насочен не толкова към притежаването им, колкото към създаване на възможността все по-големи суми да бъдат поставяни в служба на духовни ценности. – –"
"Трябва също да знаеш, че съгласно духовните закони твоето възнаграждение се отмерва винаги по най-справедлив начин, в точно съответствие с вложения от теб труд, – така че всичко, от което другият, на когото служиш, би те лишил, един ден непременно ще ти бъде по някакъв начин върнато до стотинка, докато в противния случай – ако възнаграждението ти е по-високо от онова, което се оправдава от вложените от тебе труд и заинтересованост, – рано или късно с абсолютна сигурност ще ти бъде иззето всичко, което си получил в повече. – –"
