Но пази се, о търсещи, от своята собствена колебливост!
Пази се от тръните на съмнението! -
Ти може би се догаждаш къде пребъдва Светлината, както нощният странник провижда вече през утринната мъгла онова кътче на небето, където скоро ще засияе звездата на деня.
Ала между тебе и онова място са пуснали корен трънливите храсти на непрестанно подновяващото се съмнение...
На мястото на изкоренения от тебе храст всеки път израства нов.
Недей пропилява времето си в глупави начинания!
Никога - дори във Вечността - ти не би могъл да напреднеш по своя път, ако дръзко се опитваш да изкорениш първо тръните на съмнението! -
Тук може да ти помогне единствено твоето непоколебимо мъжество.
Енергично и сигурно пристъпвай напред, макар и краката ти да кървят от хилядите рани на твоята суетност!
Кракът ти трябва да е чист, за да може едничкият вечен Учител, който е Учителят във всекиго от нас, да те остави да пристъпиш кристално ясните стъпала, извеждащи към молитвените зали в Духа и в Истината.
А твоят крак става "чист" едва тогава, когато бъде умит в собствената ти кръв...
Хиляди са търсили Пътя към Светлината и са оставали да висят по тръните на съмнението, защото суетната себичност на търсещите не им е позволявала да крачат напред, без преди това да са изкоренили тези тръни.
Но ти, о търсещи, не бъди като тях!
Ти си в безопасност, докато се уповаваш на вечното Слънце, чийто лъч те озарява в светлината на моите слова...
Безчувствен към всичко, което иска да те задържи, протегни ръцете си към ония готови за помощ ръце, които виждаш сега пред себе си!
Мълчаливо следвай водещия те, който може да каже за себе си:
"Аз не търся вече Светлината, защото самият аз съм станал светещ!"
"Аз не търся вече покой, защото самият аз съм станал покой!"
"Аз не търся вече никакви знания, защото аз сам съм се превърнал в непреходно знание!" -
Отнасяй всичко добро към Бога!
Но недей се самозалъгва подобно на мнозина други със самонадеяната мисъл, че Бог бил длъжен да ти отговори на всеки въпрос.
Питай с упование и се радвай, когато получиш отговор, - но уталожи любопитството си, ако отговорът не дойде още докато питаш!
Раните, които ти нанасят съмненията, са необходими, за да укрепне силата на твоята вяра.
Недей малодушно отбягва препятствията, които се изпречват пред теб, за да те задържат, докато силите ти не укрепнат за нови крачки напред!
Не си въобразявай, че може да си призван да изтръгнеш за самия себе си и за другите всички тръни на съмнението, както твоята суетност ти нашепва.
Едва когато се научиш да обичаш съмненията, ти ще съумееш да се предпазиш от тях!
Едва когато никоя достигната от тебе цел не подхранва вече твоето самолюбие, ще бъдеш намерен подготвен да достигнеш най-високата от всички цели...
На мълчание трябва да се научи душата ти, за да се доближи до нея Светлината!
Мълчанието ще бъде най-дълбокият зов на твоята душа към просветление!
С мълчание ще встъпи някога твоята душа във вечното Сияние!
Колкото по-добре се научиш вътрешно да мълчиш, толкова повече ще се доближиш до прозренията, за които копнее душата ти.
Дълбоките прозрения в сферата на истинската Действителност се разкриват само пред оня, който е постигнал в себе си покой, понеже е съумял да се научи на умението вътрешно да мълчи!
Криеща се под хиляди маски обаче, все твоята суетност е тази, която смущава вътрешния ти покой чрез нови и нови въпроси, които не могат да получат отговор, преди да си постигнал великата Тишина...
Едва когато се научиш вътрешно да мълчиш, ти ще стигнеш в тишината на своята душа до оня отговор, който ти дарява вечно спасение!
– – – – – – –
Източник: "Книга за Царственото изкуство"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия
Преводач: Борис Стоянов
