„Какво става – запита един ученик Учителя, – когато някой член на възвишената Общност напусне този земен живот? – Изчезва ли той тогава в безбрежния океан на духовната Светлина, единствено сам себе си още съзнаващ в Светлината, – живее ли във високо духовно единение, свързан само в духа си със своите възвишени „Братя“, – или пък остава по друг някакъв начин и занапред близо до земята?? – “
А Учителят отговори и рече:
„Когато Помазаният види, че дните на неговата обвързаност с дрехата на земята отиват към своя край, той предава себе си и Силата, даряваща му блясъка на единението, на следващия от веригата, запалил огъня на своята човешка същност от Слънцето, за да стане той някога наследник на Помазания в живота на хората от своето време.
Дотогава другият е бил още ученик на помазания, макар и отдавна вече да е Майстор между Майсторите на Седемте порти…
Сега отиващият си му казва:
„Днес аз искам да те превърна в Път, защото аз сам бях „Път“ и вече извървях себе си.
– Двама ще бъдат занапред един и от двамата ще стане трети, – – в това се крие тайната, в която ти се съединяваш сега с мен! – – – – –
Безспир се върти главата на Янус!
Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стар. – – –
А двамата раждат от себе си третия, – едничкият, който винаги продължава да съществува там, където има „битие“…
Протичащата през веригата сила дава живот на стария, на младия и на оногова, когото те двамата пораждат от себе си! –
Така вплетен във веригата за всички бъдни времена, пръскайки сега ти Светлината, сияеща в нас двамата! –
Сега аз свалям от себе си тази земна дреха.
Скритото под нея слагам в твоята ръка!
Сам себе си скривам аз сега в тебе, защото съм от ония, които остават да помагат при човеците на тази земя, а и ти също си един от нас! – – –
Ние никога не можем да напуснем земята, нито през този, нито през кой да е от следващите космични периоди, докато и последният от човеците не влезе в Светлината! –
Няма на земята друга мистерия, равна на тая! – – “
Така Духът на Помазания влиза в този, който преди това е бил негов ученик, и двамата вече стават едно……………………………………………………………………“
– – – – – – –
Източник: "Книга за разговорите"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар
Преводач: Борис Стоянов
