Цветната градина

 

     „Тук, където виждаш сега тези разкошни цветя, само преди няколко години беше дива пустош.

     Гъсти буренаци напираха на мястото на днешните рози и то беше рай за всевъзможни зловредни гадини.

     Ухание на нарциси струи сега от същата тази пръст, от която до неотдавна още никнеха зловонни растения. –

     И всичко покълва от същото слънце и от същата почва! – – “

     Така говори градинарят…

     Но аз искам да ти покажа друга една градина, в която самият ти си градинар! –

     Ти още не можеш да кажеш същото за своята градина, както оня градинар. – – –

     Ти плевиш от ранна утрин до късна вечер бурените и сега очакваш своите цветя, – а вместо това все отново ти израстват нови бурени. – –

     И започваш да се сърдиш на един „Бог“, който сам си измисляш, и искаш от него да получиш плодовете на своите усилия вместо сам да посееш, като измолиш цветното семе там, в ония градини, където плодовете са вече узрели…

     „Богът“, когото призоваваш, е само сянката на твоето изпълнено със страх сърце! – – –

     От него недей очаква да възнагради някога твоите усилия! – –

 

     Ти няма да видиш в „градината“ си своя жив Бог, истинския, единствения Бог, за когото копнее душата ти, докато не покълне семето, измолено от тебе в цветните градини на по-старите градинари! – – – –

 

     Виж, цялото човешко съществувание е само по себе си една „пуста земя“, но тя жадува за „градинари“, които да я превърнат в „цветна градина“! – – –

     От същата „земя“ и от същото „слънце“ тогава ще покарат „цветя“ там, където сега се въдят само „бурени“…

     Ти си си поставил високи цели!

     Ти се стремиш към всичко, което може да те възвиси! – –

     Ала едно само си забравял досега: –

     Че няма нищо да порасне за тебе там, където сам не си хвърлил семе…

     А това „семе“ трябва да си измолиш от други, – от ония, чиито градини са вече дали плод! – – –

     Наистина те с готовност ти дават от семето на своите цветя, – но ти не вярваш още, че може някога да израснат цветя от тези невзрачни зрънца. – –

     Така ти нехайно захвърляш полученото семе и други странници ще открият по-късно край пътя чудни, разкошни цветове, докато твоята градина и занапред, както досега, ще ти ражда само бурени. – – –

 

     Или пък, – ако си заровил вече семето в пръстта, ти всеки ден отново го изравяш, за да разсееш своите съмнения, – съмненията си, дали даденото ти цветно семе наистина ще може да покълне…

     Но така ти никога няма да получиш цветя!

     Всеки растеж се нуждае от спокойствие и дълбока скритост! – – –

     Искаш ли да видиш накрая градината си потънала в цветя, трябва действително да правиш онова, което е необходимо. –

     Иди при по-старите градинари, които имат зрели цветни семена, измоли ги от тях и събери грижливо каквото ти се даде!

     Пръсни тогава тези семена в добре разкопаната земя и остави на почвата и слънцето грижата за покълването и израстването на цветовете! –

     Не се безпокой, ако между цветята се появят отделни бурени!

     Нека първо твоите цветя разцъфнат истински, тогава лесно ще можеш да изтръгнеш бурените. – – –

 

     Твоят жив, вечен Бог ще дойде в твоята градина едва тогава, когато всичките ти лехи разцъфтят…

     Не бива да се стремиш изкуствено да предизвикаш техния цъфтеж!

     Ти трябва само да разкопаеш пръстта и да заложиш семето. – –

     Всичко останало трябва да оставиш на земята и на слънцето. –

     И над твоята земя ще огрее слънце! – – – – –

 

     В твоята градина, приятелю, ако грижливо си я засадил, след като си разкопал както трябва почвата, на твоя собствена земя един ден ще ти се роди твоят жив Бог! – –

     Благовонията на твоите цветни лехи ще му бъдат храна…

     В свещена тишина той ще добие величав образ…

     В твоята собствена градина един ден, когато всичко потъне в цвят, ти ще бъдеш със своя Бог! – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – 




– – – – – – –
Източник: "Книга за разговорите"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар
Преводач: Борис Стоянов

Благодарих на зюмбюлите че ме радваха и тази пролет с красивите си цветове и аромат, освобождавайки ги от прецъфтелия цвят. После си поговорих с лалетата, нарцисите, игликите и анемонето, вдъхнах нежния аромат на ябълковия цвят и сега ще кипна слънчевите цветчета за мед от глухарче. По неслучайна случайност отворих за отмора на "Цветната градина". Хубаво е когато цъфтят и двете градини - външната и вътрешната.

Това нещо е изобилието на цветя, цветове и плод.
Когато напролет, природата отново се разлисти и разцъфти, имам усещането, че ние, хората, сме помилвани, че ни се дава нов шанс...; а когато се появят плодове от всякакъв род и вид – че сме щедро и богато дарени с живот, който ние трябва да оправдаем... И благодарност в мен.
Изпитвам една тиха радост в себе си, когато, минавайки покрай дворовете, видя засети и обгрижвани от човека цветя и плодни дръвчета. Мисля си, че както нежната тревица намира начин да избие между тротоарните плочки, така и любовта в човека намира път през всичкия мрак, който се опитва да я задуши, и се изявява; мисля си, че тези цветя и плодни дръвчета са една такава изява на любовта, която, като я гледам,ми вдъхва надежда...

Благодаря за красивия и цветен коментар, emelika, за този благоуханен израз на твоята вътрешна градина!