Азбучна истина е, че всяко човешко начинание може да разчита на успех само тогава, когато е подкрепено с вяра във възможността или направо в сигурността на успеха.
Който сам не е изпитал това – а не са много онези, които не са били принудени все отново и отново да го изпитват в течение на целия си живот, – едва ли ще се наложи да търси дълго около себе си, за да намери примери, потвърждаващи това правило както в положителен, така и в отрицателен смисъл.
Най-големи и многообещаващи дарования се провалят и не постигат целта си само защото им липсва вяра в собствените сили, докато в същото време хора с дарби под средното ниво крачат от успех към успех, водени от вярата в своите способности…
И колко често някоя идея, за чието осъществяване напразно са били отдадени усилията на цял един човешки живот, е била довеждана до победен край едва след смъртта на своя създател, подета от сами по себе си лишени от творческо начало натури, които обаче влагат в нея вярата, липсвала на неуспелия ѝ инициатор въпреки неоспоримата енергичност на неговия устрем. – –
При все че не е трудно да се стигне до този извод, светът и днес е пълен с безброй хора, които, изпълнени с добра воля, най-упорито се стремят към дадена цел, но нямат голяма вяра, че ще могат някога да я постигнат.
Чудно ли е тогава, че тъй малко хора стигат до онази цел, пътя към която посочвам във всичките си книги и която е наистина достъпна за всички търсещи, изпълнени с вътрешна вяра: – с вяра в самите себе си!? –
Истина е скрита в поговорката, която казва:
„Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!“
Тук божията помощ съвсем не е поставена под въпрос, но е посочено условието, което трябва да бъде изпълнено, за да стане божията помощ изобщо възможна. – –
Затова и всяка въображаема „вяра в Бога“ си остава просто самоизмама, ако не е оправдана от непоколебимата вяра в самия себе си.
А вярата е воля и който не я възприема като форма на волята, той не разбира нищо от „вяра“!
Тук обаче трябва да отправя предупреждение срещу глупавия стремеж упорито и трескаво лелеяното желание да се величае като „воля“. –
В езиковата практика твърде често се говори с лекота за „воля“, когато всъщност е налице само едно необуздано устремило се към дадена цел желание, докато волята, която би могла да постигне тази цел, е дълбоко приспана.
А когато се казва: „вярата е воля“, трябва да се допълни още, че в случая става въпрос за волята като висша сила на „въображението“, чрез която човек изгражда в себе си образа на своята съдба както във външния си живот, така и при постигането на своята най-висока цел в духовния свят. – –
Това се е знаело открай време, когато става дума за лечение на телесни недъзи, и разумните лекари се стремят преди всичко да освободят волята за оздравяване у болния от веригите, в които самият той я е оковал.
Както при „чудодейните“ изцеления, създали някогашната слава на храма на Асклепий в Епидавър, така и при прославилия се в наши дни сред многобройни вярващи чудотворен извор на Лурд: – тъкмо стимулирането на волята за оздравяване, тъкмо отприщването на въображението, на вярата във възможността за излекуване е въпросната „чудотворна“ сила, дори ако тя е само предварително условие, чието изпълнение проправя пътя за действието на помагащи сили от друг вид. – –
През всички времена се е говорело по същия начин не само за „свети“ места, където болните се изцеляват, но и за човеци, които успяват да помогнат дори и тогава, когато лековете и церовете се оказвали безсилни; „чудодейното“ въздействие и при тези хора се състои единствено в това, че са успявали да събудят у болния истинската динамична вяра, вярата като „воля“ за оздравяване, която изгражда образа на възстановяващото се здраве на мястото на представата за болестта, създадена преди това от тази – само че погрешно насочена – воля.
Никога не е било, разбира се, възможно всяка една болест да се излекува по този начин и ентусиастите твърде често забравят, че и самите лечители, и онези „чудотворни“ за благочестивите вярващи места е трябвало да отпращат немалко измъчени от болестта си хора неизлекувани или само с привидно, моментно подобрение. –
Глупаво би било обаче да се отрича, че силата на вярата е в състояние да упражни удивително въздействие върху тялото на човека. –
А възможностите на динамичната вяра там, където става въпрос за въздействие върху тялото, далеч отстъпват на резултатите, които правилно насочената вяра може да постигне в невидимия духовен организъм. – –
И както телесно болният, чиято болест е от такъв характер, че се поддава на лечение чрез вяра, трябва да изгради в себе си представата за здраве, и то черпейки от същата сила, чрез която преди това е създал представата за болестта, така и търсещият, решен да постигне своята най-висока цел в царството на Духа, трябва със силата на вярата да създаде в себе си духовния облик, в който иска да се преобрази…
И на най-пламенното желание не се е никога досега удавало да направи от търсещия в царството на Духа един намерил!
Също и тук възможността за намиране трябва да се превърне първо в увереност, преди високата цел да стане постижима.
Вярата в себе си е единствената дейна воля, насочена към Бога, и само тази формираща воля изгражда в душата на търсещия „образа на онова, до което той трябва да израсне“. –
По този образ се изменя тогава невидимият духовен организъм на търсещия по такъв начин, че у него все повече укрепва способността да се превърне в намерил.
Погрешни учения и крайно недостатъчното упование в себе си са подвели вярата на повечето хора да изгради в тях самите собствения им образ като образ на човек, който по своята природа е изключен от висше и сигурно духовно познание; правилно насочената вяра трябва да замести този погрешен образ с образа на призвания – призвания да постигне единение с Бога!
В човека трябва преди всичко да оживее увереността и сигурността, че най-високата му цел е действително постижима за него, ако той наистина иска да се доближи до царството на субстанциалния, чист Дух и до онова, което там го очаква!
Всяка колебливост е опасна, понеже вечното спасение не се постига „със страх и трепет“, колкото и голяма тежест да се придава от хилядолетия тук, на земята, на тези лишени от всяка истинност думи!
Безброй човеци са търсили цял живот, без да успеят да намерят, само защото са се доверили на подобни пагубни слова, потискайки по този начин всяко упование в самите себе си!
Без вярата, за която говоря тук, никой земен човек не би могъл да се върне в Духа, а тази динамична вяра може да упражни благотворното си действие само ако търсещият е изпълнен с най-непоколебимо упование в самия себе си – с упованието, че е способен да постигне своята висша духовна цел.
Всяка духовна, висша помощ, готова винаги да допълни у човека онова, което все още не му достига, когато той, изтръгвайки се от земния мрак, се отправя по пътя към Светлината, остава съвършено безсилна, докато упованието в себе си не стане дейно у търсещия. –
Само този, който се уповава на себе си, може да приеме с упование и висшата помощ, така жизнено необходима по неговия стръмен път нагоре. –
Само този, който се уповава на себе си, може да събуди в себе си истинската динамична вяра: – да се изпълни с воля за своето спасение, далеч от всяко голо желание!
Всичките ми напътствия и съвети предполагат такова утвърдително отношение към себе си у моя ученик независимо от всичките му грешки и недостатъци, за които той не може да не си дава сметка.
На много места в моите книги се подчертава недвусмислено колко е важно човек да бъде преди всичко сигурен, че произлиза от вечния, субстанциален Дух, за да може да храни надежда да се завърне отново „в Духа“.
И при най-добра воля търсещият просто не би могъл да се възползва от дадените му от мен указания, докато не е още изградил твърда вяра в себе си и в своето вечно духовно начало.
Но тази вяра не бива да се свежда до някакво приемане „на доверие“ или до просто предположение.
Единствено динамичната вяра: – вярата, която сама е сила и поражда от себе си сила, – може да даде и вътрешната сигурност, така нужна за всеки, който е твърдо решен да встъпи по пътя в Духа.
„Вярването“, напротив, в някакви образни представи – независимо дали отговарят на действителността, или не – по-скоро пречи, отколкото помага. –
Не за да подтикна създаването на образни представи в мозъка на ученика, се опитвам да дам словесно описание на недостъпните за физическото око светове, а за да прехвърля мост за предварителното разбиране на изискванията, които съм длъжен да предявя в интерес на самия търсещ към неговата дейна воля.
Ако той си мисли, че е намерил в тези изложения някакво „противоречие“ – а това понякога не е толкова трудно, – нека остави на първо време въпросния текст настрана, докато собствената му динамична вяра не го научи как да разрешава привидните противоречия.
Динамичната вяра има сигурни корени в самата себе си и е невъзможно да бъде разколебана от погрешното тълкуване на дадена фраза.
– – – – – – –
Източник: "Пътят на моите ученици"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Консулт Интернационал
Преводач: Борис Стоянов
