Повече от всякога в наши дни се налага все отново и отново да се подчертава, че не всичко "тайнствено" около нас води към онази последна и най-свята тайна, която единствена може да донесе избавление на душата.

     Може би не е зле читателят да бъде предпазен от прекалено повърхностно възприемане на това предупреждение, тъй като объркването на някои мозъци е приело такива гротескни и изродени форми, че в екзалтираното си заслепление те не забелязват най-категоричното отрицание на своите илюзии и така преиначават пред самите себе си смисъла му, че виждат в него самонадеяно потвърждение на собствените си заблуди.

От много години насам и далеч преди да се разрази народоунищожителната стихия на голямата война, чиято пропита с проклятия атмосфера продължава да тегне като огненочервен облак от пролята кръв върху световните събития, едно гордо със своите знания и просветеност човечество стана плячка на гибелна зараза, сковала способността му да придобие духовно познание, така че днес всяка скрита истина има своята сатирична пародия.

     Съвсем не е учудващо, че търсещите са поели по криви пътеки!

Фосфоресциращата светлина, мъждукаща в обвеяните с тайнственост гранични зони на човешкото познание, е упражнявала във всички времена магическото си влияние върху впечатлителните натури, но на земята рядко е имало такъв недоимък на сигурност в способността да се усеща. –

     Като привлечен от пламъка на свещта молец, неопитният и неподозиращ нищо човек е готов да полети към съблазнително припламващите светлини от тези непознати области, но там го дебне същата опасност, същата гибел...

     Изкушението се надига, пърхащо, от всички ъгли на мухлясалите избени помещения, пълни със захвърлени вещи и смет!

     Глупешката недоученост, недообразованата глупост и съзнателната измама повсеместно се стремят да подлъжат нови следовници и успяват да замаят главите на мнозина, за които наистина е трудно да се допусне, че могат да се озоват в такова обкръжение. – –

     Ала в основата на всичко това се корени един дълбок копнеж, който всички знания на нашето време не са в състояние да утолят и който се е залутал, тъй като не му се дава възможност да намери сам правия път, преграден до такава степен с една прекомерна, горда със своите знания усърдност, че там, където в праисторически времена е имало достъп до свободата, днес се издигат заплашително мрачни като зейнала нощ стени.

Дълбоко загнездено в човека е предусещането за един висш надземен свят, в който той се надява да намери разрешение на загадката на своето съществувание. Това предусещане не е нищо друго освен смътен спомен за неговото духовно състояние преди "падението" му в земна обвързаност!

     Сега той се опитва да си възвърне загубеното и в старанието си става твърде лесна плячка на тъмни сили, които не може да види, въпреки че те отдавна са го принудили да последва техния зов, за да открие, но вече твърде късно, че е взел тлеещата жарава в зейналите бездни на унищожението за земен отблясък от истинската, животворяща Светлина, към която от самото начало се е стремял...

Който усеща в себе си този стремеж към разрешаване на всички загадки на съществуванието, нека бъде съвсем наясно, че пред него сега се откриват – два пътя и че единствено от собственото му благоразумие зависи дали ще поеме по правия път, извеждащ към истинската му цел, или ще се довери в шемета на опиянението на хлъзгавата пътека на заблудата. – – – – – – – – – –

     Единият от разкрилите се пред него два пътя ще го отведе към Светлина и просветление, и накрая в царството на чистия Дух, докато другият, към който го теглят преливащи в съблазнителни багри призраци, обещаващи му духовно могъщество и вълшебна сила, го води неотвратимо към гибел, – ако не бъде спасен по милост свише и не разбере, докато е още време, че се е доверил на един измамен светлик, нямащ нищо общо с чистата, златистобяла Светлина на Божеството освен обаянието на недостъпно скритото за земните сетива. Но наистина: не всичко скрито си струва да бъде изследвано! –

     Макар звездите да се отразяват и в блатната повърхност, едва ли някой би започнал да рови в мочурливата тиня, за да открие тайната им! –

Ето защо сериозно устременият към субстанциалната Светлина на чистия Дух не ще се поблазни да узнае предварително външната си земна съдба, макар да има възможността и правото да се възползва от някои изчисления, които – подобно на други, земни пресмятания – позволяват да бъдат определени енергийните потоци, влияещи върху дейността му, докато продължава да живее и действува в обсега на земно-космичните сили.

     Нека се научи да съдействува мъдро на онова, което е благоприятно за неговото собствено развитие, и да се брани от всичко, което би могло да му попречи!

     Ала той едва ли ще повярва на илюзията, че му е предопределена съдба, от която не може по никакъв начин да избяга, а просто ще се опита да разгадае само ритъма, по който протича съдбата му, за да го опознае и използва така, че да избегне това, което заслужава да бъде избегнато, и да насърчи настъпването на онова, което му изглежда желателно. –

     Още Парацелз, който е бил истински познавач на тези неща и любител на мъдрите сентенции, украсени с причудливи словесни арабески, е написал следните многозначителни, говорещи за високото му познание, думи:

     "Звездите не властвуват над нищо; те са сами по себе си свободни, както свободни сами по себе си сме и ние. –"

     И по-нататък:

     "Детето не се нуждае нито от звезда, нито от планета; собствената му майка е неговата планета и неговата звезда!" –

Това, разбира се, не означава че не съществува никакво въздействие на земно-космични сили, приписвано на "звездите", понеже било определяно само във връзка с техните видими траектории. Единственият смисъл на тези думи е, че въпреки всичко свободата да се възползваме по един разумен и логичен начин от това въздействие зависи изцяло от нас, от дисциплината на собствената ни воля. Ето защо и тук пресмятането на възможностите е от истинска полза само ако е поставено в услуга на самовъзпитанието и ни подтиква да положим всички усилия, за да освободим живота си от бремето на страха пред изменчивите приливи и отливи на невидимите енергийни потоци, непрестанно заливащи наистина всичко земно, но принудени да отстъпят пред диамантените вълноломи, издигнати от непобедимата мощ на Духа около всеки, който с упование и на дело отправя молитви за това...

     Такъв човек никога не би се поддал на оракулски заклинания, опитващи се да му представят превратния лик на бъдещето като непредотвратима орис; а и едва ли би имал някакво желание да чуе подобни вещания. Още по-малко би търпял опитите в името на познанието хората да бъдат превръщани в послушни оръдия на сили от бездната на мрака и по този начин лишени от способността да владеят собственото си земно тяло.

     Никога той не би се старал да отнеме на другите властта върху собствената им воля, за да ги подчини на своята. –

     С всички свои действия и постъпки той ще служи единствено на онази свобода, която познават само синовете на Духа!

Всяко едно явление от външната природа, всяко едно събитие в този земен живот може да бъде обърнато както за добро, така и за лошо, и напътствията на призваните Учители имат единствено за цел да ни покажат как най-правилно да използваме тази своя способност. –

     "Не който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството небесно, а който оставя в собствената му воля да се изяви волята на Оногова, който ме е заченал от себе си като мой "Отец"!"

     Приблизително същите думи е изрекъл навремето един човек, който е имал правото да поучава, защото е знаел от собствено духовно преживяване за какво говори, и наистина е можел да каже за себе си:

     "Не от себе си ви говоря, но както "Отец" ми нареди, така ви говоря!"

     Ала мъдростта на този обзет от силна Любов човек е била изопачена по един твърде земен начин, преди да стигне до днешното поколение, което не е вече способно да я прозре в изначалната ѝ чистота.

     Неговото учение е имало за цел единствено да научи земния човек да се възползва от живота си, за да си издействува спасение. – –

Всяко голо знание за толкова неравностойни неща извън обсега на земните сетива ни води единствено до стерилно и фиктивно познание, – без да ни освобождава от земната обвързаност! – Само трезвите изводи, родени от истинско вътрешно прозрение и подбуждащи към дело, са в състояние да извършат чудото на спасението, стига да съумеят да превърнат в дело и активна дейност разкрилото се пред душата, а всички словесни поучения ще добият стойност едва когато са истински изживени. –

     Блажени са, които успеят по този начин да преживеят своята вътрешна същност, за да стигнат един ден в най-съкровените си дълбини до целта, към която извежда верният път!




– – – – – – –
Източник: "Върховната цел", ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
           светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1976 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов