Изгори ме с огъня на твоите коси!
Удави ме в езерата на очите си!
При себе си в съня ме запази!
Спри времето!
Спри нощите!
Спри дните ми!

Не чуваш ти, но вече цял съм крясък
и непроронени сълзи във мен текат.
Нетрайни като смях и мокър пясък
сме ти и аз, прегръдката, светът.

С молба за вечност гмуркам се в очите ти
и питам се ще свърши ли сънят,
във който ти ме топлиш до гърдите си
и устните ти като дъжд по мен валят.

Тежко е.
Аз знам: ще се събудя.
Светът отново ще е черен, бял и сив.
Сегашният ти образ ще изгубя
във минал сън, тъй цветен и красив.

Но изгори ме с огъня на твоите очи
и удави ме във вълните на косите си!
От утрото студено ме спаси!
Убий ме нежно!
Моля те!

Обичам те!