Нека покрием с було всички думи, които последните поколения често пъти са смятали за казани от нас.

   Така ще е по-добре, защото доста от онова, което би трябвало безогледно да изплевим, ако пожелаем да очистим до последния бурен семето, посято от нас във всяко учение, изисква особени грижи.

   Нашите духовно "по-млади" човешки братя - и сестри - боравят с далеч по-къси времеви периоди от нас.

   Така мнозина са се почувствували призвани да помогнат на делото, което е възложено на нас.

   Как обаче биха се ужасили от хода на нашата дейност тези "разпалени, но не злонамерени" хора, ако знаеха, че днес ние сме още в началото на нашето дело и считаме за едва започнато онова, което за тях отдавна вече изглежда приключено...

   Ние хвърляме семе в разораната земя.

   От вас зависи дали семето ще може да покълне! -

   Гледайте да не оставите лакомите птици да изкълват зърната преди още те да са пуснали корен и стъбло!

   Пазете онова, което ви се поверява!

Мнозина са принудени да седят на тъмно и мнозина са принудени да живеят в сянка, защото дните са мрачни: - те поглъщат Светлината.

   За онези обаче, които и нощем са будни, слънцето ще изгрее на среднощното небе!

   За тях ще дойдат жътвари, за да овържат класовете в снопи!

   А след това ще дойдат облечени в бяло пастири и ще съберат с флейтите си своите стада!

   Тогава всеки, който търси водач, ще го намери!

   А водачът ще го поведе, през челичените порти и по пътя сред пустинята, към висините на Химават!

   Там слънцето се къпе в Светлината и земята губи своята тежест.

   Там небето е вечен пожар и всички звезди горят ярко в неговата светлина.

   Всичко зряло за огън, там става пламък и вечно сияние...

   Доста много обаче е все още зелено и пропито с влага.

   Така то се противи на огъня, - расте, увяхва и изгнива. - -

   Безпогрешно откриват вечните Отци храна за светлия огън.

   Звезди след звезди запалват те в искрящия пожар...

   Чуй! - да се запалиш, да запламтиш, да светиш, или: - да изгниеш, - - едно от двете е твоят жребий!

   Стремиш ли се да избягаш от него, ти си само подведен от собствената си глупост!

   Ти можеш да избираш единствено между тези две възможности!

Който дръзва да мери собственото си мнение с вечната Божия премъдрост, той пречи на Делото, което ние имаме задължението да извършим тук на земята.

   Той скверни Светлината, озаряваща земята, и съгрешава срещу Духа, от който самият той има живот.

   Горко на човека, който така кощунствено поставя своите мисли на мястото на Словото!

   Преди световете да възникнат, бе Словото и в него - Светлината като познание на Словото.

   Не чрез мислене е достъпно за човека това познание, защото мисълта е само слуга на Словото.

   Който иска да получи светлия Дар Божи, нека заповяда на слугата да мълчи!

Ние творим делото на най-вътрешния Изток: - делото на светлия Ден на Вечността.

   Ние трябва да разтворим душите за живата Светлина.

   Който търси сигурно водачество, нека съхрани словата ни дълбоко в своето сърце!

   И ние ще сме близо до него, дори ако живее накрай света.

   Ние сме родени в този земен живот като пратеници на Синовете на Прасветлината: - на Отците на Светлината в Словото...

   Чрез нас Светлината в Словото от хилядолетия е ставала все отново и отново човешки достъпна за хората, без да заслепява очите на смъртните.

   Ние живеем в плът Живота на Вечността.

   Който бъде поведен от нас по тясната пътека, водеща към нашето царство в Духа, той върви към своето собствено Битие във Вечността.

   Ние водим към звездите на вечния Живот, които са едно с нас - родени от субстанциална Светлина - живеещи в Светлината, която винаги е била, - винаги е и никога не може да угасне.

Премалцина сме ние, въплъщаващите на земята това прастаро единство на волята.

   Мнозина сме обаче с ония, които преди нас са носили същото бреме, и с ония, които след нас ще го носят.

   Нас не ни делят и не могат никога да ни разделят неща като народност, нация, роден език или отдалеченост в пространството и времето, въпреки че всеки от нас запазва земните особености на своята раса.

   В самите себе си се прекланяме ние пред Онова, което се стреми да се разкрие чрез нас...

   Ние сме се отказали да бъдем каквото и да било освен Негово саморазкритие в света на видимостта.

   Ние сме абсолютно единство в самите себе си и нашето земно, тленно тяло ни е само оръдие в света на възникването и отмирането.

   Никой от нас не е настоявал да стане това, което, без да знаем, сме били и продължаваме съзнателно да сме.

   Открай време ние сме били избрани от единствените, които могат да избират, и сме поели върху себе си дълга на избраници като тежко, свято бреме.

   Всеки от нас си спомня с ужас деня, когато като земен човек е осъзнал задълженията и отговорностите, на които от хилядолетия вече е бил обречен в Духа...

Навсякъде, където живее някой от Нашите, се извисява един от духовните ни Храмове.

   Никой от нас не дава чрез словото си учение, основано единствено на субективно познание.

   Чрез словото на поучаващия говорят в об-единение всички действуващи от вечната Прасветлина.

   Напразни са опитите който и да е от нас да бъде отделян по някакъв начин от своите духовно свързани с него братя!

   Ние не можем да бъдем разделени и от смъртта, защото всички живеем един в друг, проникнати един от друг, - независимо дали сме още в земно тяло, или вече сме го напуснали.

   Ние сме се издигнали над мисленето и съзерцанието и сме намерили царството на най-простите знаци: - Страната на Действителността.

   Там живеем и оттам действуваме ние, най-вътрешно свързани, дори когато се налага да преодоляваме хиляди мили, ако искаме да се срещнем в земните си тела.

   Който е получил духовен достъп до едного от нашия кръг, той встъпва в един Храм на Духа върху тази планета...

Ние се стремим да достигнем сърцата на хората, за да могат сърцата да намерят пътя към Духа, оставащ непознаваем за всяко мозъчно мислене, докато не бъде намерен от духовното в човека.

   Подборът се насочва от духовнообусловен закон, който не може да бъде нито заобиколен, нито прекрачен.

   Никой от нас не е свободен да се съедини в духовната сфера с всеки, който би дошъл при него.

   Реката трябва да е наближила вече морето, за да може да носи големите морски кораби. - Така и търсещият трябва да е вече подготвен да поеме каквото имаме да му дадем.

   Всеки, който дойде духовно при нас, може наистина да получи подходяща помощ, а също и определен вид водачество, доколкото помощта ще му бъде истински полезна и доколкото той съумее да открие това водачество, макар то да се проявява само в неговото всекидневие.

   Водачеството по най-високите планински пътища обаче ние имаме право да предоставим само на оногова, когото намерим стигнал до края на пътеката през пустините на безплодното мислене, извървяна от него със собствени сили.

   Него единствено е определил Законът да достигне най-големите висоти на духовното познание.

   Всеки друг само би се сгромолясал дълбоко, ако го поведем духовно по стръмните пътеки, проходими единствено за премалцина измежду всички, които споделят в даден период от време живота на тази земя. -




– – – – – – –
Източник: "Книга за Царственото изкуство"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия
Преводач: Борис Стоянов