Реших да се помоля на Бог за всички живи същества. Реших да Го помоля да обърне сърцата ни към Себе си, да ни пази от заблуда и да ни напътства и подкрепя в Пътя ни към Него.

Но Бог е Животът и Съществото на всички живи същества. Той е винаги тук и е Любов. Неговото предупреждение, Неговото напътствие и Неговата сила са винаги тук, по-близо до нас и от собствените ни сърца. Не е ли липса на Вяра, помислих си, тепърва да Го моля за това?

И ето, че в мен логично се разлива благодарност за тази блага грижа, в която вечно сме обгърнати.

Но кога човек е благодарен, попитах се аз - когато отдръпне ръцете си от подадения му дар и го остави да падне в прахта или, когато с внимание го поеме и го скрие като нещо безценно там, в сърцето си?

Не съм ли лицемер аз, когато с надежда за Божията благословия отправям благодарности към Небето, демонстрирайки Вяра, а нехая за Божия дар?

А ето Го и Божият дар: Словото, чрез Което Пътя към Бог става ясен и единението с Него - възможно.

Аз мога наистина да изпитам благодарност само, ако приема дара в сърцето си. Да приема дара, означава да следвам Пътя на дело.

Когато на дело следвам Пътя, аз съм благодарен. Когато съм благодарен, аз признавам Дарителя. Когато признавам Дарителя, Той ме чува.

Моето дело е моята молитва.
Моята молитва е моето дело.
Моята молитва и моето дело са моят Път.

Когато аз вървя по Пътя, по Пътя вървят всички същества,

защото,

когато аз вървя по Пътя, молитвата ми бива чута от Бог.

Но Бог е Животът и Съществото на всички живи същества...

Ако аз вървя към Бог, към Бог върви целият свят.
Ако аз се отдалечавам от Бог, аз съм отговорен за страданията на Целия свят.


Моля се само за едно: да остана непоколебим в моето дело!

нещоо виждам..Екзалтация ??
А тя не е верния ПЪТ..
“ И НЕ СИ ПРАВЕТЕ КУМИРИ??!!!“
ТИ СИ БОГ..чове4е...БОГ...е СЪРЦЕТО ти...

Това е лошото на думите, че те не могат да предадат точно това, което авторът им всъщност иска да изрази. Те не могат да го направят, защото всеки слушащ или четящ ги влага в тях себе си, собственото си разбиране.

Не, няма екзалтация.
Знам, че това, което пиша, е опасно. И все пак...

Сигурно някъде има сърца, които се чувстват сами в стремежа си да прокопаят път към Светлината, може би те са на ръба на отчаянието... Може би това, че има и други като тях, ще им даде "мишата" сила, която не им достига, за да "извадят ряпата".

Може би думите ми ще им бъдат полезни.
Тук само припомням на себе си и другите, че голите думи нямат сила. Те имат сила само, ако черпят живот от действието.

Ти си ми най-любимеца в блога....
...да не се сърдят останалите ;)

Не знам...за другите...В СЛОВОТО....има ОГЪН
ВИБРАЦИИ...затова ..предпочитам да
говоряя...с живоо ..Слово.
права ли съм..
Иначе ..както ти писах ,преди да изчезнеш..
ЛИПСВАШ !!

Какво е това чудо, бе? И ти ле гледаш с влажен поглед към небето. Айде сига бе. Меслех те за сериозен човек.

Тези дървета, чиито клони достигат най-високо в небето, пускат корени най-дълбоко в земята.

Нямам нищо против да изпия бира - две в приятна компания.

Приятно!
Ако нещо не се майтапиш, де!

My lady!...

а ти що се съмняваш?


И внимавай с лошата учителка ;) ...чее е опасна мъжемелачка!