Песен за Теб


Търся те сред толкова лица,
но винаги увисва между тях
погледът ми, пълен със надежда,
държаща го над уличния прах.

Но ти, разбира се, че съществуваш!
Как бих копнежа инак претърпял?!
И казвам ти го, без да се преструвам:
боли денят, без тебе преживян.

Ти сгушена си с обич във гръдта ми,
ти ласка си по моите ръце,
прегръдка си, обгръщаща плътта ми
и билка си за моите нозе.

Установих, че аз не мога да измисля
каква би трябвало да бъдеш точно,
горчилката от мен за да изчистиш
и в плод да ме превърнеш сочен.

Но сигурна бъди, че се нуждая
от теб, макар и твоят миг рожден
да е в часа, във който си мечтая
дори и след смъртта да бъдеш с мен.

Не мога вече инак да живея,
освен със теб или в очакване на тебе.
И в този миг аз пак за тебе пея,
за да не бъде той за мене непотребен.