Един прозорец свети на света.

Нощта завивка черна е разстлала.

Носле опряло в тъмните стъкла,

навън детето гледа и се радва.

Ни страх, ни ужас, ни кошмар

във него не поражда тъмнината.

Не знае то какво е лоша твар,

не знае за качулката с косата.

Нощта пред него зее с паст зъбата,

детето взема всичко на игра.

С невинен смях дарява я в отплата,

изливащ се от чистата душа.

Рев надава демонът на мрака,

но детският гласец го заглушава.

Дванайсет наближава, тика-така...

Часът на всички дяволи настава.

И духове се хвърлят по пижами,

но ноктите им скърцат по стъклата.

Със весел поглед ги детето срами,

гледа то през тях и през бедата.

Омръзна му в прозореца да зяпа

и върна се към своите играчки,

а злото вън от бяс и слабост сляпо,