Реалността е осветена от нощна лампа във нощта.
Мека светлина залива съществуващото –
теб.
Зад гърба ми е светът, в мрака, фикция една.
Очите ти, така безкрайни, поглъщат ме
без страх,
без лед.
* * *
От тъмата нечовешка при теб дойдох аз
търсещ,
зъзнещ.
Същински фризер е отвъд прозореца, през който влязох.
Във кухнята студен домат със длан видях те да прегръщаш.
За биещо сърце сълзи по бузите ти забелязах.
С чувствителната си ръка бръкнала бе ти в хладилник.
За малко топлина с надежда отворила бе гръд от лед.
Мъртвият домат в дланта ти подействал бе като будилник,
събуждащ с болка...
Бе разбрала:
студът прострял се е навред.
От този същи студ аз бягам.
Оставих го навън в нощта.
Пред теб със зъби-кастанети стоях дълбоко замразен.
От фризер идвах,
фризер станал,
желаех да се разтека.
Жива,
топла си,
ти плачеш...
Прегърнах те с надежда в мен…
* * *
Реалността е осветена от нощна лампа във нощта.
Мека светлина залива съществуващото –
теб.
Смъртта, светът и всичко друго... за фризерите е това.
Във фризер мъртъв фризер бях.
С теб съм жив.
Без страх.
Без лед.
15.09.2013 14:42
Кръвта ти кипи, но и ангелът ти е силен. Затова не ти е лесно. Яко те дърпат и от двете страни...
Внимателно се вглеждай в тихите си моменти и тогава ще започнеш по-добре да различаваш коя "мацка" си струва...
15.09.2013 18:39
Мека светлина залива съществуващото –
теб.