Не мога да не те обичам, завързана на онзи кръст,

под облаци,

пороен дъжд,

светкавици и бесен тътен,

извисена над тълпата, ширната околовръст –

хора слепи,

глухи,

жалки,

без сърце и с ум размътен.

Казваш ми да дойда утре,

днес

опасно е за мен;

утре ще си вече друга:

послушна,

мирна

и добра.

Но утре как да те обичам?

Утре ще съм труп студен,

ако сега със страх остана в разлагащата се тълпа.