Всеки път, когато те погледна,

аз виждам се увиснал на клепач.

Дали към него пръсти да затегна

или да падна като брадва на палач?

За мен като тъга си във сърцето,

извила се над точката на знак,

вълнуващ езерата на лицето,

в които ти ме срещаш пак

и пак…

Ела,

седни,

кажи ми за сълзата:

на теб ли още тежко да виси

или да падне като точка на земята

и да не мъчи вече твоите очи?