– Когато разбираш,
си внимателен;
прегръщаш,
утешаваш,
помагаш.
Но това е само, когато разбираш.
Когато разбираш,
си способен да загубиш,
способен си да нямаш,
способен си да те няма
и, в крайна сметка, наистина да живееш.
Но това е само, когато разбираш.
Когато разбираш,
смехът ти е чист,
сълзите ти – благословени,
любовта ти е любов,
а думите ти – истинни.
Но това е само, когато разбираш.
Когато разбираш,
чувствата ти са топли,
мислите ти – светли,
делата ти – добри.
Когато разбираш,
ставаш красив,
ставаш щастлив,
ставаш – вечен.
Но наистина, това е само, когато разбираш.
Наистина,
наистина,
това е само, когато наистина разбираш.
– Да разбирам какво?
– Не, не! Това разбиране не може да се обясни с думи и не може да се разбере само с ума.
– Аз… не разбирам!
– Именно!
(усмивка)
И това е първата стъпка.
