(Спокойно прочетете текста заедно с музиката, предложена в първото видео! Песента от второто видео допълва мислите на лирическия герой. Ако имате слушалки, ползвайте ги!)     



     Събудих се.

     Отворих очи, посрещнати от неопределената сивкавост на тавана.

     Размърдах ги.

     Подтиснатата утринна светлина обличаше всичко в стаята в светлопепеляв цвят.

     Извърнах глава към прозореца.

     Станах.

     Беше студено.

     Облякох се и дръпнах леките мъгляви завеси, но мъглата не се отдръпна заедно с тях. От високия етаж, на който живеех, можех да видя, че тя беше изпълнила целия град, не даваща възможност за простор и яснота. Пробиваха я само високите комини, стърчащи от обширната, невидима сега, промишлена зона. Те бълваха дим, който, още преди да се разсее, преливаше в плътното сиво облачно було, погребало сякаш завинаги небето над себе си…

     Това бях аз,

     такъв бях аз,

     такъв беше светът за мен,

     такъв беше животът за мен.

 

     Но както и да е!

     Когато приех това,

     когато в мен престана всякаква борба,

     смъртта започна да разхлабва страховитата си хватка около гърлото ми и дори доби някаква привлекателност за мен. В нея се надявах за ключ, който да пробие бездушната сивота, безбрежно ширнала се пред погледа ми както в мен, така и извън мене. Бях започнал да навлизам в покой, в един безрадостен покой наистина, но все пак, покой.

     И беше така, докато…

 

     Завъртях се с лице към стаята и се облегнах на перваза на прозореца.

     Погледнах към леглото със смесени чувства.

     Тя все още спеше, обърната на една страна и с ръка, останала там, където я бях сложил, след като я отместих от гърдите си преди да стана.

     Гледах лицето й,

     гладката извивка на рамото ѝ,

     пред и зад която се спускаха естествените вълни на косата ѝ;

     гледах нежните линии на ръката ѝ…

 

     Тихо въздъхнах.

     Нейното присъствие означаваше за мен усмивки,

     означаваше смях,

     значеше радост и топлина.

     Тя ме караше да се чувствам добър и искан…

 

     Чудех се,

     дали нямаше да е по-добре, ако не я бях срещнал.

     Сега, след като това се беше случило, ако тя беше с мен, щеше да ми е трудно да напусна този свят, а ако станеше така, че я загубя, щеше да ми е непоносимо да живея в него. Не виждах изход без болка от създалата се ситуация.

     Дали не съжалявах,

     че въобще я бях срещнал?

 

     Тя сладко се размърда,

     усмихна се,

     след това отвори очи

     и ме погледна.

 

     Не,

     не съжалявах!!