Начинът нездрав, по който крачиш

през дните си,

в които съм и аз,

ме кара да разбирам колко значиш

за мен

и идва болка до несвяст,

понеже…

 

Ето че сънувах:

 

Твоят път крадеше те от мен.

Аз плачех скришом и безпомощно тъгувах,

да те поправям и упреквам, уморен.

 

Което всъщност искам да ти кажа,

без стихове и разни кандърми:

 

Обичам те.

Бъди,

бъди и даже

в траур някой ден да прокърви

 

сърцето ми!

да поправяш и упрекваш. Непродуктивно. Упрекът е невероятна манипулация - и да се промени човекът, то ще е само докато продължаваш с натиска от упреци... Заробващо е - и за теб, и за "поправяния" човек.
Всичко, което можеш да дадеш, е личния пример. Ако някой попие - добре. Ако някой не схване - добре. Във всеки случай върху тебе не лежи бремето да коригираш когото и да било другиго, освен теб самия. Свети, а останалото ще свърши светлината...

Забележително е чувството, което
превръща днес мъжете ми в поети.
Любов, в която толкова красиво
обичаш от сърце, е вечно жива.

"Всичко, което можеш да дадеш, е личния пример... върху тебе не лежи бремето да коригираш когото и да било другиго, освен теб самия. Свети, а останалото ще свърши светлината..."

Напълно съм съгласен.

"Любов, в която толкова красиво
обичаш от сърце, е вечно жива."

Да.