Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2022 12:08 - Бракът: За принудата на всекидневието
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 855 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За принудата на всекидневието

 

     Безброй са "нещастните бракове", сключени навремето от двамата съпрузи с убеждението, че имат право на безоблачно щастие, но завършили накрая с горчиво съжаление и примирение. – –

     Твърде многобройни за жалост са причините, които могат да доведат до такова печално разочарование! 

     Ала съвсем не са на погрешен път онези, които търсят основните причини за нещастието на толкова много бракове в увереността на съпрузите, че чрез брака те осъществяват едно свое съкровено желание, което – подхранвано от екзалтирани и чужди на живота глупави представи – им е рисувало съпружеското щастие като някакъв вечен празник. – –

     Бракът обаче съвсем не е празник без край и той не може никога да се избави от принудата на всекидневието!

     В него е невъзможно непрекъснато да празнуваме и – опиянени от щастие – да забравим за света!

     Пълнокръвният живот се нуждае от присъщия си ритъм: от непрекъснатата последователност на своите приливи и отливи!

     В брака също трябва да цари постоянен ритъм на живота!

     Дори съпрузите да разполагат с всички богатства на земята, бракът им няма да може да се развие пълноценно, ако наред със своите празници той не познава и вкуса на всекидневието!

     Ето защо няма никакви основания да се мисли, че съпружеското щастие ще бъде поставено под заплаха там, където насъщните нужди тегнат върху всекидневния живот, стига двамата съпрузи да се стремят по такъв начин да оползотворят тази принуда на всекидневието, че тя да влее във вътрешния жизнен ритъм на брака им силите, необходими, за да изживеят един ден и те своите празници. – –

     Много по-лесно ви е, разбира се, да се харесвате в празнична премяна, отколкото във всекидневните си дрехи!

     И по-лесно е да се отдадете на безгрижни удоволствия, отколкото да се подчините на нелеките изисквания на всекидневието!

     Но бракът не е непрекъснато държане "ръка за ръка", – не е безкрайна любовна ласка, и дори при най-доброто желание на всеки от съпрузите да засвидетелствува нежността си към другия, твърде често грижата за задоволяване на житейските потребности или друго някое задължение си иска неизбежно своето, така че часовете на любовна близост си остават винаги празнични часове! – –

     Твърде често обаче липсва правилно разбиране за тези неща!

     На хората им се иска и всекидневният брачен живот да бъде за тях само един празник и се чувствуват несправедливо "лишени от своето щастие", когато той им покаже делничния си образ. – – –

     На всичко отгоре двамата съпрузи са принудени обикновено да работят извън семейството в различни области на живота.

     Може след края на работния ден единият от тях да се окаже в приповдигнато "разположение на духа", докато другият се чувствува потиснат и трябва да преодолее това свое състояние, за да се извиси отново до своя емоционален връх.

     Ако веднага след срещата си двамата съппрузи не се опитат с любов и разбиране да разгадаят какво е душевното състояние на другия, те неизбежно ще си причинят страдание, а това страдание би могло да бъде много лесно избегнато, стига всеки от тях да не беше до такава степен погълнат само от своите собствени изживявания. –

     Толкова раздори стават единствено защото всеки един от съпрузите се интересува само от своите проблеми във всекидневния живот, без да проявява разбиране към проблемите на другия!

     Съпрузите си говорят един на друг от различни емоционални равнища и се чувствуват "засегнати", че срещат неразбиране, вместо да се опитат първо да вникнат в преживяванията на партньора си...

     А всичко това е само последица от болезнения стремеж да лишим всекидневието от неговите права: – да избягаме колкото може по-надалеч от изискванията му! – – –

 

     В обичая бракът да се започва със "сватбено пътешествие" непосредствено след външната церемония има може би нещо хубаво, ако не беше тъкмо той така често причината едно щастливо начало да завърши накрая с разочарование. – –

     Освободена от всекидневните грижи и отдадена само на безоблачни наслади, съпружеската двойка започва съвместния си живот при условия, които  – с много редки изключения – никога вече няма да се повторят.

     Твърде лесно съпрузите стигат до погрешното заключение, че това несмутено от нищо общуване е истинското лице на брачния живот. – –

     Дните на сватбеното пътешествие пораждат една сладка илюзия, на която младоженците с удоволствие се отдават и която не им се иска никога да свърши. –

     Но когато се върнат най-после у дома, убедени, че добре познават вече брака, те най-често се оказват твърде бързо изправени пред реалностите на всекидневието и пред наложената от него необходимост да се заемат с присъщите на всеки от тях външни задължения.

     За младоженката четирите стени на дома ѝ са така чужди, както и стените на хотелската стая, – само че към това сега се добавя и воденето на собствено домакинство, а то прави живота не толкова лесен, колкото е изглеждал по време на пътешествието, когато други са се грижели за всичко, от което двамата са имали нужда, за да им бъде добре. –

     За първи път на съпрузите се налага да бъдат разделени часове, а понякога и дни наред, и всеки от тях трябва да се заеме с непознати от досегашния им съвместен живот задачи. – –

 

     Още тук понякога започва опомнянето от първоначалното любовно опиянение, а с това истинската любов се изправя вече пред първото си изпитание...

     Няма да им е никак лесно да скъсат сега с радостната приповдигнатост на "медения месец" и да се заемат със задачите на "всекидневието"! – –

     В много случаи щеше сигурно да е по-добре, ако брачната връзка беше първо укрепнала във всекидневието, преди съпрузите да се отдадат на такъв дълъг , откъснат от делничните грижи празник. – – –

     Така или иначе съвсем определено може да се каже, че е от голяма полза младата двойка да започне постепенно да привиква и към всекидневния си живот, защото бракът не може да се смята за утвърден, докато не е показал, че се справя успешно с делничните си задължения. –

    

     Съединени сега от възвишената и свята връзка на брака, до съвсем неотдавна вие сте били може би напълно чужди един на друг!

     Дотогава всеки от вас е живял свой собствен живот сред кръг от хора, които са му били така близки, както и той на тях...

     Ако досегашният ви живот е минал под бащиния покрив, вие вероятно сте били всеки ден обграждани с атмосферата на най-голяма близост и сте чувствували топлите грижи и на родители, и на братя и сестри.

     А може би отдавна вече сте напуснали бащиния дом и сте си създали приятели далеч от него?

     Сега обаче един до друг сте вие двамата и с това в своите права е встъпило едно ново чувство, по-различно по характер от родителската и братската любов – по-различно и от най-дълбокото приятелство: – то засяга единствено вас двамата и не може да бъде споделено с никой друг...

     Не мислете, че това ново чувство е резултат само на земното щастие да си принадлежите физически!

     Свързва ли ви истинска любов, у вас е разцъфнало нещо друго, което ви тласка наистина и към физическо единение, но в същото време озарява сливането на телата ви с лъчите на свръхземна Светлина! – – –

     Сега вие сте свързани до края на земните си дни – или поне такова е вашето желание, – но тук са все пак налице два живота, които е невъзможно да бъдат от днес за утре така споени, че от тях да се получи и във външното всекидневие оня единен нов живот, който е най-високата цел и най-святата надежда на младия ви брачен съюз! – –

     На първо време ще ви се наложи да проявите търпение и нека единственият ви стремеж бъде да установите, с истинска взаимна толерантност, къде са разположени точките на разделение между вашите житейски пътища и къде, от друга страна, могат вече да се забележат свързващите ги точки...

 

     Добър учител тук ще ви бъде принудата на всекидневието!

     Ще се натъкнете безспорно на много повече разделящи ви неща, отколкото ви се струва желателно или приемливо, – но ако любовта изостри погледа ви, скоро ще откриете в какво животът на единия може най-бързо да се обедини с живота на другия...

     Налага се да си затваряте все повече и повече очите – разумно и напълно съзнателно – за онова, което е разделяло досега вашите две съществувания във всички аспекти на живота, – търсейки същевременно да предложите на партньора си нещата, които могат да подпомогнат обединението на доскоро разделените ви житейски пътища. – – –

     Всекидневието ще ви поднесе не едно сурово изпитание, което не бихте издържали, ако не е постоянно жив и у двама ви стремежът: да издирвате у себе си обединяващото във вашите два подхода към живота и да обръщате гръб на всичко, което досега ви е разделяло!

    

     Новата общност на жилището носи сама по себе си някои съвсем нелеки изпитания, които трябва да бъдат преодолени...

     – Докато сте живели поотделно, всеки от вас е разполагал със своя собствена, обзаведена по неговия вкус стая, където е подреждал според своите разбирания всичко скъпо и ценно за него.

     Сега обаче вие обитавате едни и същи помещения и дори ако външните условия позволяват на всеки от вас да си обособи свое самостоятелно пространство, ти няма да се чувствуваш вече същият пълновластен господар, какъвто си бил досега в отреденото единствено на теб помещение...

     Сега всичко засяга неизбежно и другия, – и просто от любов към него вие ще се постараете така да наредите дома си, че той да се хареса и на двама ви. –

     По една или друга причина ще трябва все пак да се откажете заради другия от немалко скъпи на сърцето ви неща, както и да промените някои стари навици, за да може обитаваното от вас пространство да се превърне наистина във ваше общо семейно огнище, където всеки от съпрузите да се чувствува "у дома си"! – – –

 

     Не по-малко важна от жилището е и храната!

     Тук нямам предвид въпроса, дали може да се яде месо, или е по-добре да се избягва всяко нещо от животински произход, – нито пък други някакви "реформи" в храненето!

     Който се страхува, че върши грях, ако заколи животно или отиде на лов, да не го прави, – но нека не си въобразява, че с това ще стане по-човечен, и нека не досажда на другите с поучения, предлагани твърде евтино на пъстрия панаир на човешката превзетост! – – –

     Ще говоря тук единствено за кулинарното приготвяне на онова, което трябва да даде нов градивен материал за земното тяло.

 

     Вие идвате от две различни къщи, понякога разположени и в твърде отдалечени краища, – и във всяко от тези домакинства, намиращи се обикновено под влиянието на местните обичаи и традиции, храната е била приготвяна по различен начин.

     Всеки от вас харесва най-много онова, с което е вече свикнал, – затова му се иска и занапред храната да бъде готвена така, както му е била поднасяна още от детските години...

     И тук всекидневието ви предлага богати възможности да се приспособите един към друг!

     На някои им е може би смешно, че намирам тези неща достойни да бъдат споменати тук, но доста съпружески двойки знаят за съжаление от собствен опит, че нерядко едно, макар и най-старателно приготвено, ястие, се е превръщало в повод за раздори на семейната трапеза. – –

     Отсега нататък вие сте двама и сте длъжни да се нагаждате един към друг, колкото и всеки от вас да се кълне единствено в кухнята на своя роден дом, – колкото и самият той да се чувствува привлечен или отблъснат от дадена храна.

     Много често обаче "любимата гозба" на единия от съпрузите е противна на другия само защото се възприема по различен начин от тялото му – и някои възражения срещу готварската рецепта са породени от инстинктивното усещане, че тази рецепта е в разрез с физиологичните потребности на собствената му натура...

     А тъй като сядате все пак на обща трапеза, обикновено не е никак лесно да се задоволят толкова противоречиви потребности, още повече че едно противно на вкус блюдо може понякога да се превърне в нетърпимо изтезание за обонянието. –

     Важно е затова всеки от съпрузите да се постарае първо да почувствува кое другият харесва просто по навик и кое предпочита или отбягва, воден от верния си инстинкт. –

     И тук всеки от вас трябва да издири къде са "точките на разделение" и къде се оказвате спонтанно единодушни в своите одобрения или неодобрения!

     Не мислете, че такова взаимно разбиране е едва ли не излишно или че имам предвид ония странни семейства, в които единствено чревоугодието на мъжа определя какво да бъде сложено на масата и какво не! – –

     Принудата на всекидневието: всеки ден да се приготвя нова храна, дава и на двамата съпрузи богати възможности да си доставят радост един на друг и да заздравят брачната хармония, – защото телесното благоразположение води и до душевно задоволство! – – –

     Затова не е лошо при възможност в определени дни семейната трапеза да не се ограничава само с най-необходимото, макар че съм много далеч от намерението да подтиквам към разточителни пиршества...

     Често пъти можеш с нещо дребно да доставиш истинска радост, – особено ако го поднесеш така, че да личи стремежът ти да ощастливиш другия, като изпълниш някое малко и лесно осъществимо негово желание. – –

     Ако в едно семейство съпругата се старае с много любов да отгатне предпочитанията на мъжа си, нека и той на свой ред се опита да ѝ достави онези малки изненади, които повечето жени толкова ценят! – –

     Малко "излишество" – колкото и скромно да е то – ще направи по-радостен и по-лек съвместния ви живот в брака, както и при много други обстоятелства на тази земя, и щом можете така или иначе да си го позволите, не бива да се страхувате, че вършите някакво "разточителство"! – – –

     Оттук само крачка ни дели от един коренно различен вид принуда на всекидневието в брака, – а тази принуда е наистина: горчива!

     Говоря за толкова тежката често пъти борба да се осигури макар и само най-необходимата прехрана, – за принудата да бъдат най-неумолимо изразходвани всички сили, за да се припечели едва колкото за посрещане на най-неотложните житейски потребности. – –

     И наистина: – бракът, който трябва да се съобразява с една толкова безмилостна принуда на всекидневието, изправя ден след ден пред най-сериозни изпитания любовта на двамата съпрузи! – – –

     Същевременно обаче тук – повече от всякъде другаде – е предоставена и на двамата възможност да дават всеки ден на дело все нови и нови доказателства за своята любов: – да си помагат един на друг и да облекчават взаимно тежкото си бреме, както само любовта може да го облекчи. – – –

     – Още повече, отколкото при по-благоприятни външни обстоятелства, ще трябва да се стремите към взаимно душевно сближаване, ако принудата на всекидневието тегне така неумолимо над вашия брак!

     Не давайте в себе си място и на най-слабото усещане, готово да ви подтикне към нарушаване на вътрешната ви общност тъкмо тук, където тя е най-вече необходима, искате ли да удържите един ден победа в тази борба!

     На всяка крачка вие можете да си помагате един на друг – дори когато няма как това да стане отвън, – стига единият да не се обезсърчава в усилията си да подновява, по свой начин и с много любов, изразходваните сили на другия: – да укрепва разколебаното му мъжество! – – –

     Ала не забравяйте, от друга страна, че може да бъде съдбоносно за вас, ако – вместо да се насърчавате неуморно един другиго – вие усилвате взаимно своето униние, понеже неволята ви кара да мислите, че била по-лесно поносима, щом е все пред очите ви и щом не позволявате на другия да престане да се оплаква от понасяното бреме! – – –

     Истински ще можете да си помогнете само тогава, когато единият непрестанно се вживява в другия и когато се стремите заедно да понасяте принудителното бреме, стоварено от всекидневието върху плещите ви, – без да показвате, че то ви притиска не по-малко от другия! – –

     Няма нищо по-глупаво от това да се оплаквате, правейки с непрестанните си вопли просто непоносимо едно състояние, което не можете да промените със собствени сили!

     А ако наистина имате възможност да го промените, постоянните вайкания ще ви помогнат още по-малко, – те само ще парализират енергията ви, така нужна за намиране на изход от тежкото положение. – – –

 

     Но под каквато и форма да се проявява във вашия брак принудата на всекидневието: – тя може във всяка своя разновидност да ви донесе истинска благословия, стига да отговорите правилно на нейните изисквания!

     А ако и друг нечий живот е засегнат от бремето, тегнещо върху съпружеската двойка, той също ще бъде благословен или прокълнат според това как вие самите се справяте с проблемите на всекидневието...

     Не можеш да благославяш и едновременно с това да проклинаш, – не можеш да направиш благословен и щастлив поверения ти живот, ако в същото време струпваш – поради собственото си поведение – само проклятия върху своя живот, отнемайки му по този начин всяка възможност за щастие! – – –

     Всички ваши желания обаче ще се сбъднат, ако посрещате по такъв начин принудата на всекидневието, че да се научите в края на краищата напълно да я владеете!

     Тогава чак ще можете да чествувате и празници – така, както те следва да бъдат чествувани, – ако искате да получите от тях нов прилив на сили, необходими ви, за да се справите с всекидневието, – – същото онова всекидневие, което в крайна сметка създава все нови и нови радостни поводи за вашите празници! – – –




– – – – – – –
Източник: "Бракът"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС-95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 266644
Постинги: 343
Коментари: 394
Гласове: 2672
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031