Когато един брак е сключен в любов, единството на двамата съпрузи е така защитено и укрепено в неговото лоно, че твърде рядко би се удало на някакъв външен фактор да смути взаимните им чувства...

     И все пак за нито един брак не може да съществува пълна сигурност, че изкушението няма да успее да се промъкне по някакъв начин до него!

     А именно при доближаване на изкушението ще се покаже дали даден брак действително се корени в истинска любов, или мъжът и жената са били тласнати един към друг само от едно влечение – влечение, което и у двете страни може много лесно да бъде на свой ред изместено от друго влечение...

     Щом бракът е пуснал здрави корени в истинската любов, и най-голямото изкушение няма да успее да му навреди!

     Дори ако изкушението бъде надвито едва след тежка борба, любовта ще удържи в края на краищата победа, защото всички сили на изкушението не са в състояние да окажат по-нататъшна съпротива, щом истинската любов осъзнае своята сила и я използва, за да се бори със заплашващата я опасност! – –

     Но въпреки това трябва да останеш бдителен и да не чакаш изкушението да се усили дотолкова, че да ти е вече невъзможно да го победиш без тежка борба!

     В твоя власт е да се самовъзпиташ в такава бдителност или пък да предпочетеш да се отдадеш лекомислено на изкушението, докато то не те притисне здраво в жестоката си прегръдка, от която не ще успееш вече да се измъкнеш без най-решитнелна съпротива. – –

     Изкушението може да те застигне навсякъде, дори изобщо да не го търсиш, дори да подбираш най-грижливо пътищата си, само и само да избегнеш срещата с него, от която толкова те е страх. –

     Но изкушението не е още само по себе си "грях"!

     Чак когато почнеш да му обръщаш внимание, – когато го допуснеш прекалено близо до себе си, – когато го подклаждаш и си играеш с него, – няма вече да имаш право да се смяташ за невинен! – –

     Дори да успееш да удържиш в крайна сметка победа, ти ще си сложил вече върху плещите си тежък грях и няма да намериш покой, докато всички последици от този грях не изчезнат от живота ти! – – –

     Може би ще ти се наложи да признаеш пред себе си, че твърде често не си се показвал бдителен тогава, когато си бил безспорно длъжен да проявиш бдителност? –

     Ала няма никакъв смисъл да се самоизмъчваш!

     Колкото и горчиви упреци да си отправяш, няма да успееш да заличиш онова, което е вече станало, а следите от своите грешки ще можеш да отстраниш от живота си само ако се постараеш да сведеш до минимум последиците от всички злини, които са произлезли, или могат в бъдеще да произлязат, от тези грешки. – –

     От всеки опит трябва да извличаш съответен урок, – така твоята простъпка ще те научи, че само ако запазиш бдителността си, няма да се товариш занапред с вина, макар и да не ти е възможно да останеш винаги далеч от всяко изкушение...

     Трябва да се научиш да владееш и най-слабото си усещане, внимателно да го преценяваш и да го отпъждаш от себе си в същия миг, в който почувствуваш, че в него се опитва вече да се прокрадне изкушение!

     Разпознаеш ли врага веднага щом се доближи до теб, винаги ще ти бъде лесно да го надмогнеш и никога няма "да изпаднеш в изкушение" в истинския смисъл на тази дума! – – –

     Само ако още първите трепети на изкушението ти доставят удоволствие, изкушението ще се превърне за тебе в грях!

     Ти можеш да получиш голям прилив на сили от изкушението, ако останеш винаги бдителен и се стремиш да го разпознаеш под всяка маска, за да не го допуснеш в себе си.

     – Всеки човек си има своето "слабо място" и изкушението винаги съумява да налучка слабата му страна. –

     Посрещнеш ли обаче още първия му опит да те доближи с решителен отпор и с безкомпромисно "не", силите ти ще укрепват все повече и повече, и то тъкмо там, където имаш най-голяма нужда от това! – –

     Благодарение на своята бдителност ти ще се преобразиш напълно и всяко изкушение ще бъде вече безопасно за тебе, понеже ти е станало навик да се браниш от него, така че то напразно ще търси някоя незащитена портичка, през която да се промъкне до теб!...

     Тогава чак ти си вече сигурно защитен и тогава чак заслужаваш да ти бъде оказано доверие!

     Тогава чак и бракът ти ще бъде така защитен, че да може да ти даде всичко, което той е винаги готов да предложи в неизчерпаемо изобилие на мъжа и жената, достойни да преживеят неговата мистерия! – – –

     Ти носиш най-свята отговорност не само по отношение на себе си, щом поемеш пред съпруга си задължението да изградиш заедно с него духовното единсто на брака!

     А и бракът не е само: – "човешки договор", въпреки че другият съпруг е придобил без-условно право върху теб и че ти му дължиш "вярност" дори тогава, когато той най-вероломно я нарушава. – – –

     Всеки един обет между мъж и жена, при който двете страни се обричат на брачен съюз, представлява истински космичен акт и обвързва не само двамата съпрузи, – обвързва ги не само пред цялото човечество, но се извисява със своето "ДА" чак до лоното на най-висшите сфери в духовния свят! – – –

     Този обет може да бъде оттеглен само ако "смъртта" раздели двамата съпрузи или пък ако те се окажат принудени – поради най-основателни и най-сериозни причини – да се освободят взаимно, като оттеглят своя обет един пред друг, пред цялото човечество и пред субстанциалния Дух също така единодушно, както някога са го дали, – освен ако единият съпруг не напусне другия и без такова недвусмислено оттегляне на обета или не го лиши по друг начин от възможността да изпълнява поетите от него задължения...

     И така, докато твоят обет продължава да бъде в сила, ти се намираш в трикратна обвързаност, от която никакъв "Бог" не би могъл да те освободи! – –

     От теб ще бъде потърсена отговорност, колкото и да си убеден – през този къс отрязък от време, какъвто е и най-дългият земен живот пред Вечността, – че си свободен от каквато и да е отговорност! – – –

     Това, че други търсят изкушението и не му оказват съпротива, не може по никой начин да те освободи от твоята вина!

     Ти оставаш сам за себе си отговорен в своя брак и никой не може да ти помогне да носиш тази отговорност, – никой не може да я свали от плещите ти, – колкото и извинително да изглежда тук, на земята, твоето поведение!

     То може да се окаже "извинително" дори пред лицето на Вечността, но ти си оставаш все пак в плен на тази отговорност и ще трябва да понесеш всички последици на създадените от самия теб импулси, докато и последният от тях не изкове своята брънка във веригата на събитията! – – –

     Един, който наистина е имал правото да поучава от Духа, е учел някога, че прелюбодеяние извършва и всеки, който при вида на една жена се поддаде на съблазън и я пожелае плътски.

     Тези думи твърде често са били посрещани с неприязън, подлагани на превратно тълкуване и извъртани, понеже не са изнасяли на мнозина. –

     Аз обаче съм длъжен да ти кажа, че всяко раздухване и преднамерено усилване на естествените еротични трептения между мъжа и жената – щом е насочено към друг човек, а не към собствения съпруг – осквернява вече брака, дори ако това усилване остава твърде далеч от плътското пожелаване и затова не означава още прелюбодеяние в невидимата сфера! – – –

     Дори ако някое изображение те изкуши да изпиташ полово осъзната възбуда и да с еотдадеш на тази възбуда, – с това ти също скверниш брака! – – –

     Трябва да възпиташ в себе си способността да се отнасяш с възхищение към красотата и на другия пол, без да допускаш и най-малкия еротичен трепет в съзнанието си!

     Всеки истински художник, избрал човешкото тяло като модел за своето творчество, трябва да се научи да гледа именно по този начин на модела си и той може да ти потвърди, че неговото лишено от всяка еротика съзерцание му позволява да изпита невероятно вътрешно щастие, оставащо недостъпно за всеки, който се отдава тук на полова възбуда и плътски желания...

     Фактът, че се срещат и такива художници, които принизяват таланта си, свеждайки го до посредник на похотливостта, доказва само, че и артистичното майсторство не може да предпази човека да не робува на низки животински инстинкти, ако той самият не е твърдо решен да се освободи от тази робия. – – – –

     Трябва да се подложиш на най-строг самоконтрол, ако искаш да се избавиш от своята подчиненост и да се научиш да владееш сексуалността си! – – –

     Трябва да отхвърлиш от себе си всяко прокрадващо се усещане, което не може да устои на най-строга проверка, или пък да го насочиш по пътища, нямащи нищо общо с похотта!

     Не се оставяй да бъдеш подведен от разпуснатостта, с която повечето хора се отнасят към тези неща, като ги обявяват най-лекомислено за "човещина", без да съзнават, че самата дума представлява вече истински позор за тяхното човешко име! – –

     Почувствуваш ли се безсилен да освободиш другите от животинската им обвързаност дотолкова, че те сами да укрепят волята си и да разкъсат докрай стягащите ги вериги, бъди снизходителен и търпелив, докато не удари и техният час!

     Ала рекат ли и на теб да попречат да извоюваш свободата си, твой висш и свещен дълг е да им обърнеш най-решително гръб! – – –

     Аз не твърдя, че ще можеш да избегнеш всяко изкушение, а те уча как да му се противопоставиш!

     Дори накрай света да избягаш, изкушението ще намери начин да те настигне и в най-далечното ти уединение...

     Трябва така да се самовъзпиташ, че да можеш да се изправиш навсякъде и по всяко време лице в лице с него, – отнапред сигурен в своята победа, – запазил трезво спокойствие, колкото и съблазнителни да са използваните от изкушението уловки: – невъзмутим в категоричния си отказ и изпълнен с твърда решимост!

     Тогава не само ще съумееш да опазиш брака си свят и пощаден от каквото и да е омърсяване, но ще спестиш и на себе си, и на свързания с теб човек немалко страдания, макар понякога те да не са нищо повече от мимолетни огорчения    които се забравят още на другия ден. – – –

     Ала и други опасности, идващи от дълбините на емоционалния живот, могат да застрашат щастието на брака: – те крият едва ли не същите рискове, както и изкушението,  което само привидно идва отвън, понеже навън се намира поводът за неговата изява.

     И тук е нужно да бъде отправено предупреждение, понеже и тук могат все още да бъдат избегнати немалко беди, стига незабавно да осъзнаеш, че твой дълг е да предотвратиш надвисналата опасност...

     У всеки жител на тази земя има една вътрешна област, която той самият тъй малко познава, че му е съвсем невъзможно да я разкрие напълно пред когото и да е от своите ближни, – не понеже трябва да пази някаква тайна или понеже става въпрос за нещо толкова възвишено, че не може да се изкаже с думи, – а просто защото човек познава твърде малко собствените си дълбини...

     Не е изключено единството на двамата съпрузи в брака да ги подведе да започнат опити за пълно разбулване един пред друг, стигащо чак до области, където върховна повеля налага булото да остане, – за да се изправят изведнъж ужасени и обзети от взаимно, предизвикано от самите тях разочарование, чието повече от съмнително основание може да се търси единствено в самосъздадените призрачни карикатури, изкривили до неузнаваемост техните образи. – –

     Съпрузите вярват, че трябва да се разкрият един пред друг до най-съкровените си дълбини, а след това – помислили, че се виждат най-после душевно разголени – се стъписват уплашени, без да подозират, че всъщност си показват един другиму само едни плашила, на които са повярвали повече, отколкото на самата действителност. –

     Две същества, които винаги са се чувствували най-дълбоко в себе си като едно цяло, си стават изведнъж чужди, понеже са пожелали думите им да бъдат истинни там, където думите никога не могат да се доберат до истината...

     Една външна случка, една среща или кой да е друг външен повод буди изведнъж съмнение: все още ли си "принадлежат" изцяло, а това веднага ги кара да се питат колко сигурни са всъщност чувствата им и да почнат да ровят и да чоплят в себе си, докато не си внушат, че най-после са се разголили до мозъка на костите си.

     Така те се подлагат на истинска вивисекция и понеже е било невъзможно да намерят по този начин себе си, от собствените си вътрешности са създали оня фантом, в който си мислят, че са постигнали своята действителна същност. –

     А сега си показват един другиму тази уродлива химера и се стъписват, ужасени и отвратени от нейния вид.

     Големи нещастия са били причинени по този начин от чиста глупост и не един брак, имал всички основания да се съхрани пред лицето на Бога, е бил разтрогнат поради този странен стремеж към истинност, който е трябвало да доведе неизбежно до заблуда, понеже се е доверявал повече на думите, отколкото на вътрешната сигурност на живото си чувство – единствения възможен за него източник на истината...

     Не само че не е нужно да се стараете да изложите един пред друг на показ всеки смътен порив, опитващ се да внесе смут в чувствата ви там, където знаете толкова малко за себе си: – винаги гибелни са усилията да се изтласкват преднамерено на бял свят неща, които нямат ясни очертания дори в светлината на собственото ни съзнание, и преливат в най-противоречиви – ту по-светли, ту по-тъмни – багри, за да бъдат напъхани в калъпа на точно определени думи! – –

     Много лесно биват изричани слова, чиито последици не могат цял живот да бъдат вече заличени!

     А и при такива смътни пориви, за които е просто невъзможно да се проявят в ясно очертани форми, думата непременно ще доведе до изопачаване, до огрубяване и пресилване, опита ли се да придаде форма и израз на все още неизразимото и неоформеното...

     Стига се до изричане на думи, от които изпадаме в ужас още докато езикът ни – сякаш гонен от някакъв демон – напира да ги изкрещи...

     Още в следващия миг ни се иска да си вземем назад казаното, но устните ни вече са готови – въпреки нашето нежелание – да изрекат далеч по-язвителни слова...

     Думи, които съвсем не сме искали да кажем, изплуват от бездни, за които изобщо не сме подозирали, и тези думи звучат убедително както за нас, така и за другия, макар да са всичко друго освен свидетелство за истината...

     Ала бъдат ли веднъж изречени, никоя земна сила не е в състояние да ги върне обратно в неизповедимото и дори ако по-късно се отречем най-категорично от тях, доверието в нас ще бъде вече разколебано. – –

     Вие обаче сте си разменили лъжливи слова, тласкани само от една безумна илюзия, – когато сте решили, че най-после трябва да си кажете в очите "истината", сякаш това не ви се е случвало никога досега! – –

     Особено ако сте се опитвали да подсилите с гневен и разпален тон въздействието на своите думи! – – –

     При спокойно обсъждане скоро ще установите как подобни думи губят привидната си истинност, – често ще си дадете дори сметка, че неизопачена представа за истината би ви дало точно обратното на онова, което сте усещали в своята заблуда като "истинно"...

     Но сега вече вашето прозрение е за жалост твърде закъсняло и въпреки цялото си разкаяние вие няма да успеете да промените кой знае какво. – –

     Поискате ли в последствие да върнете назад бедата, подхранвана всеки път от прибързано изречените ви думи, ще се натъкнете на огромни трудности, – а удаде ли ви се най-после да я отстраните, тя неизбежно ще остави следи, които никога няма да бъдат напълно заличени. – –

     Неизмеримо по-лесно щеше да ви бъде, ако преди това се бяхте въздържали от приказки, вместо да изричате неща, които нямат право да бъдат казвани! – – –

     Щом нещо предпочита да остане скрито в онази съкровена сфера, където човек е сам на себе си чужд, то трябва да има сериозни основания да се стреми към скритост и не бива никога да се опитваме насила да го измъкнем на ярката дневна светлина!

     Щом нещо се нуждае от спокойствие, най-добре е изобщо да не нарушаваме покоя му, за да не помете в бясната си ярост тъкмо онова, което е призвано да гради! – –

     Трябва да се научим да се владеем и в опитите си да изследваме собствените си дълбини, ако искаме да не се поддадем на изкушението да се спуснем в неизбродни бездни, – и така да смутим живота там, където той тепърва напира към формиране, постижимо само в състояние на постоянен покой...

     И тогава всеки смътен изблик на вътрешна обърканост ще се окаже само преходен етап в създаването на усещане от коренно различен тип, – защото всякога, когато едно усещане се стреми към твърдо установена форма, то се нуждае от своята противо-положност, положена от самото него, за да я превъзмогне! – – –

     Ако двама съпрузи са сигурни в своята любов и въпреки това всекидневно се подлагат на изпитания, за да "докажат" и на думи любовта си, те поемат риска щастието, което трябва заедно да изградят, да бъде разрушено преди още да е успяло да се извиси свободно върху своите основи! –

     Няма защо да търсиш допълнително словесно доказателство за нещо, което е било вече доказано от твоето вътрешно чувство!

     Няма защо да правиш това и тогава, когато те налегне смътно чувство на някаква обърканост от надигналите се в теб неясни усещания, принуждаващо те да поставиш изведнъж под съмнение онова, което си приемал досега с такава вътрешна сигурност! – –

     Изчакай спокойно отговора в самия себе си и запази мълчание, докато не получиш този отговор!

     В мълчанието ще овладееш със здрава ръка всяко объркване на чувствата си!

     В мълчанието ще възвърнеш своето спокойствие и скоро ще бъдеш пак така сигурен в чувствата си!

     И тогава ще се ужасиш от всяка дума, напирала преди това да излезе от устата ти!

     Признателен ще бъдеш на своето мълчание...

     От не едно нещастие е спасило то твоя брак. – – –

     Сега вече ти имаш наистина право да говориш!

     Щастието и радостта са отново при теб и за щастие и радост ще свидетелствува занапред всяка твоя дума!

     Не без тръпки на ужас ще си спомняш вече за оня мрачен ден, когато си бил още изкушаван и изложен на опасността да прокълнеш онова, което сега с цялата си душа трябва да благословиш! –

     Наистина: – умението ти да премълчиш тогава, когато думите ти са щели да бъдат равносилни на проклятие, – се е превърнало сега в истинско благословление за твоя брак! – – –




– – – – – – –
Източник: "Бракът"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС-95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов