морето свършва с теб, но няма бряг,

онзи тъй лелеян мастодонт,

на чийто гръб човек да сложи крак;

на сигурна, пребъдваща опора,

където да намери дом и плод,

която търсят жадно всички хора,

откак се знае тоз човешки род.

За крушенеца си граница безплътна,

насочваща, привличаща…

Уви!:

безкрайна е ширта и е безпътна,

и давеща в измамливи вълни.

За крушенеца най-после си надежда;

през тежкия бездънен морски мрак

успяваш ден след ден да го превеждаш,

като му даваш сили пак

и пак,

и пак…

За крушенеца ще бъдеш хоризонт,

муза, цел, и сила, и надежда,

дорде просветне му от твоята любов,

че жаждата за бряг е дух подвеждащ…,

че той не бива да престава да се бори,

че никога не бива да заспива,

дорде преплува морските простори

и път до хоризонта си пробие.