На тази земя можеш да опознаеш безброй видове светлина, но всяка светлина, възприемана от твоето око, отстъпва далеч по сила на онази единствена по рода си светлина, изпращана на земята от далечната огнена звезда, на чието могъщо лъчение дължи съществуването си всичко – от най-малкото до най-голямото – на нашата планета.
Ала и тази най-могъща от достъпните за земното око светлина си остава бледо мъждукане в сравнение с оная Светлина, която може да стигне до теб от висините на Духа, стига да си вече готов да я възприемеш…
Изразът духовна „Светлина“ не е празна игра с образни сравнения! –
Онова, което идва до теб от духовната сфера, е наистина „Светлина“ и всеки външен светлик, възприеман от земните сетива, може да се нарече „светлина“ само доколкото изпълва душата ти с усещане, подобно от предизвиканото от онази изначална сила, която достига до теб от високите сфери на Духа и ти се разкрива като „Светлина“…
За тази Светлина, която свети „в мрака“ и която мракът не може никога да „обземе“, един от моите ти бе говорил някога като за „Живот“, – и действително: неговите думи свидетелствуват за истината! – – –
Само който ме е намерил в себе си като свой собствен Живот, само той може да свидетелствува и за Светлината!
В своето изначално всемогъщество тази Светлина на Духа ще озарява вечно цялата ти най-съкровена същност!
Ти самият ще сияеш безспир в блясъка на тази Светлина и сиянието ти не ще има край! – – –
Както изкусно шлифованият диамант не може да излъчи вътрешния си огън, докато не бъде проникнат от земна светлина, така и ти не ще можеш да засияеш отвътре, докато продължаваш да обичаш мрака и да се криеш от мен, – от мен: вечно светещата из самата себе си Светлина, която е Живот на всяко съществувание, в лъчезарна пълнота и безспир! –
Наистина, ти ще просветлиш за себе си всичко мрачно, щом се озовеш просиял в мен!
Всички скрити в теб чудеса ще ти се разкрият и всичко заобикалящо те ще засияе с отражението от Светлината, която ще те изпълни тогава! – –
Ала ти се задоволяваш все още да стоиш в мрака и само да копнееш за Светлината, предусещайки наистина, че би могъл да засияеш в нейните лъчи като кристал, внезапно озарен от лъчите на земното слънце.
Или пък, успееш ли понякога да се отърсиш от леността си, ти си вече доволен, щом един-единствен лъч бледа светлина стигне до теб и породи вяло мъждеене в най-съкровените ти дълбини, – едно немощно блещукане, което не е в състояние да озари дори теб самия, камо ли да разсее мрака в заобикалящия те свят! –
Вярваш, че по този начин си получил достатъчно потвърждение на способността си да светиш, за да потънеш отново в мрак, щом онова бледо мъждукане се отдалечи от теб…
Може да излагаш на показ изкусно шлифованите си фасетки и – съзнавайки високата си стойност – да се радваш с пълно право на скъпоценната си форма, но така няма никога да преживееш най-съкровените си дълбини и – отчужден от самия себе си – няма да има какво да си кажеш, докато продължаваш да тънеш в такава тежка, сковаваща леност! – –
Годините на земния ти живот отминават бързо и всяко слънцестояние ще те заварва на все същото място, в плен на все същия мрак, докато един ден земното ти око, съзряло за последен път светлината на земното слънце, не се склопи уморено завинаги и ти – пребивавайки във все същата тъмнина – не се окажеш неспособен вече да възприемеш дори външния образ на субстанциалната Светлина, носил ти все пак известна утеха в дълбокия мрак вътре в теб…
Напразно тогава ще търсиш в себе си нещо, макар и подобно на усещането, което външното ти съществувание е намирало все пак в светлината на земните ти дни…
Въпреки цялата си предметна осезаемост всичко в теб и всичко около теб ще бъде скрито в най-дълбока тъмнина, а горещият ти копнеж по усещането за светлина ще бъде все тъй неутолим…
Потънал в тази мъчителна нощ, ти може би в течение на еони ще се каеш за неизползвания си земен живот, – винаги плячка на хаотични преживявания в селенията на мрака, – докато в един далечен космичен период не те осени отново първият проблясък на Светлината…
Ето защо един от пребивавалите в пълнотата на моята Светлина ти бе казал някога изпълнените с дълбок смисъл думи: „Работете докле е ден, защото – за всеки, който не е работил тук, – настъпя нощ, когато никой не ще може да работи“, тъй като тогава той става за неизмеримо дълги времена плячка на онзи мрак, от който не е успял да се изтръгне по време на земния си живот, понеже лениво и малодушно се е задоволявал с малко, въобразявайки си, че съзнаващото собствената си стойност преживяване е достатъчно богато, за да не му е нужна моята: – субстанциалната – Светлина. – –
Знай, че аз идвам при теб на днешния ден от твоя земен живот, защото те обичам, та да можеш днес, докато това е все още в твоята власт, да се спасиш от подобна участ! – – –
Попаднеш ли веднъж под ударите на господствуващия тук закон, дори и аз не ще мога да те освободя от продължаващото действие на неговата сила, защото всеки закон се корени в самия мен, така че сам себе си бих отрекъл, ако се опитам да те спася, преди да е дошло времето ти! – – –
И ако днес, когато моето слово идва при теб, ти отхвърлиш смело оковите на мрака, с това пак следваш коренящия се в мен закон!
Единствено от теб зависи да решиш на кой закон си готов да се подчиниш – на закона на свободата или на закона на обвързаността! – – – – – – –
Ти си станал сам господар на съдбата си от онзи незапомнен миг, когато по твоя воля те оставих да си тръгнеш от мен, който вечно пребивавам в Мига, за да странствуваш по избрания от тебе път! – – –
Преди това ти преживяваше себе си в мен в непрекъснатото изживяване на Мига, схващайки, така да се каже, напречния разрез на всяко съществувание; – след като ме напусна обаче, ти не можеше и не можеш вече да преживяваш нещата освен в един – образно казано – надлъжен разрез на онова, което е, докато не се върнеш един ден – по закона било на свободата, било на обвързаността – обратно към изходната си точка, която всъщност съм самият аз! – – –
Най-дълбока тайна ти възвестяват тези думи – блажен си, ако успееш да я схванеш! – – –
Разкрий най-съкровените си дълбини, за да отекне в тях онова, що моето слово ти възвестява!
Дълбоко в себе си тогава ще разбереш защо мъдреците са ти казвали, че си претърпял едно наистина дълбоко „падение“, когато от своята върховна висота в мен си се втурнал с копнеж надолу и навън в мрака, който сега те заобикаля…
Но дори тук, в това свое затъмнение, ти все още носиш в себе си силата да се издигнеш отново до мен и до своята първоначална висота! –
Ти все още пазиш – и ще можеш вечно да съхраниш – формата, в която те бях намерил в себе си, когато се принудих да те пусна, защото волята ти се стремеше вече не към висотите, а към низините! – – –
Ти все още можеш да засияеш отново ярко в мен – в Светлината на всяка светлина! – – –
Ще трябва обаче ти самият да обърнеш посоката на своята воля, за да можеш най-после – след като еони преди раждането си в животното на тази земя си бродил в мрак и тъмнина – да стигнеш в царството на вечната Светлина, която съм аз самият, и да заживееш отново в мен во веки веков!
Знай, аз страдам в теб, понеже не мога да страдам в себе си, и всяко страдание, озарено от моята Светлина, се превръща в лъжа!
Аз обаче съм вечна истина и всичко, което не се осъществява в мен, е измама и привидност!
Ето защо те призовавам – теб, когото обичам, – да изоставиш лъжата, представяща ти се като страдание! – –
Ето защо ти соча пътя за излизане от твоето затъмнение, та да засияеш радостно в мен – във вечната Светлина, – преди тъмнината да успее отново да те покори! – – –
В мен трябва ти самият да се преобразиш в радост и всичко, което се е проявило като страдание в теб, трябва да отпадне от тебе като струпей от зараснала рана, за да не може повече да те обезобразява! –
Трябва да осъзнаеш самия себе си като радост, защото аз не ще мога да ти се разкрия в теб като Светлина, докато не пристъпиш към мен, сам преобразен вътрешно в радост! –
Само така ти, драгоценни мой, ще ме намериш в самия себе си като Светлина, за да светиш вечно в лъчите на тази Светлина! –
Така преобразен в радост, самият ти ще се превърнеш в мен в чиста Светлина! – – – – – – –
– – – – – – –
Източник: "Думи за живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1996 г.
Преводач: Борис Стоянов
