Изпълнен с тайни си ти за самия себе си, при това с пълно право!

     Чувствуваш се здраво вкоренен в съществуванието, чиято Първооснова носиш в себе си, – но все така търсиш основанията и външната първопричина на своя живот във всичко, което си остава вечно „външно“ и „чуждо“ за теб, без да си даваш сметка, че търсенето ти може да завърши с намиране само ако поискаш да се потопиш в самия себе си и в собствените си най-съкровени дълбини! – – –

     Аз самият съм там основа на твоето съществувание и единствено в мен можеш да намериш първопричината за него! –

     Свикнал си да говориш за своя „живот“, сякаш той е някаква самоизразходваща се сила, подтикваща растежа на твоето съществувание; но по този начин ти се доверяваш премного на привидността, която те лъже, тъй като създава впечатлението, че тялото ти е изплувало като външно явление от нощта на небитието, за да се разтвори един ден отново в небитие и непрогледна нощ.

     В заблуждението си ти наричаш свой живот онова, което поддържа за кратко време съществуванието на наблюдаваното явление!

     Ти наистина си жертва на жестока заблуда, щом изхождаш от глупавото предположение, че именно тук се крие тайната на твоя живот! – –

     По-дълбоко в себе си ще трябва да задълбаеш, ако искаш някога да стигнеш до първоосновите на действителния си живот!

     Трябва преди всичко да разбереш, че твоят живот не е извън теб, – че всяко твое знание за самия тебе е всъщност знание за външните прояви на онова, което се изживява в теб като обоснован сам в себе си Живот…

     Именно аз съм това, което се разкрива по такъв начин като твой Живот, и само когато ме намериш в себе си, ти ще си се съединил съзнателно със своя Живот!

     Преди това ти все още приемаш следствието за причина и твоето себеусещане е само отблясък от Живота, в който вечното ти самосъзнание ти е дадено в мен; защото знай: аз ти принесох себе си в дар, за да можеш, черпейки от моята сила, да се озовеш вечно обоснован в мен! – – –

     Опитай се да осъзнаеш и да разбереш, че аз съм по-близо до теб от всичко друго, което усещаш като различно от самия себе си; – – аз, когото напразно търсиш из далечните простори, и като не ме намираш там, изпадаш в заблудата, че е невъзможно да бъда намерен от тебе и подобните на теб! –

     Така мнозина са търсили в безбрежните далечини онова, което е било толкова близо до тях, че не са могли да го обхванат с отправения си винаги навън поглед.

     Моето Битие обаче пребивава вечно в мен самия и аз не мога да обхвана нищо извън себе си; – как тогава бих могъл да бъда схванат от теб, включения в мен, освен единствено в теб самия?! –

     Дори най-външното в теб е част от моето най-вътрешно Битие и ти би трупал грешка върху грешка, ако си мислиш, че в далечините, из които твоят поглед ме търси, не бих могъл да бъда намерен от онова, което е получило там живот от мене! – – –

     Но както земното ти тяло не може да се съхрани, ако дробовете ти не получават необходимия за дишане въздух в теб самия, както то би се лишило незабавно от живот, ако изпадне в невъзможност да използва в себе си въздуха, обгръщащ земното кълбо дори в областите, които са най-отдалечени от мястото, където ти самият дишаш, – – така и моето Битие не може да се съедини с теб, ако тръгнеш да ме търсиш вън от себе си! – – – – –

     Само като твой собствен Живот мога да ти се разкрия аз! – – –

     Напразно би ме търсил, преброждайки всички светове!

     Единствено в теб самия съм аз твоят свят! – – –

     Така нареченото от теб „съзнание“ не е нищо друго освен самосъзнаващият се огледален образ на проблясващите душевни атоми, сравним с онова изображение на вътрешните ти телесни органи, което лекарят получава на екран с определен химически състав, когато изследва тялото ти с помощта на лъчи, способни да преминават през плътни, непрозрачни предмети…

     Но както екранът, предназначен да направи видими тези лъчи, трябва да бъде подготвен по подобаващ начин, за да покаже верен светлинен образ на вътрешността на твоето тяло, така и самият ти трябва да подготвиш себе си, ако искаш да станеш огледало на най-съкровената си същност! – –

     Не ще можеш да ме познаеш в себе си като свое най-съкровено Битие и Живот, докато не се подготвиш сам с будна воля така, че атомите на душата ти да отразят, просияли, образа на твоя Живот!

     В този образ ти ще се окажеш тогава съединен с мен, защото така просиялото съм всъщност аз самият, – такъв, какъвто се изживявам в теб. – –

     Колкото и да го пронизвам с лъчите си, тъмно за теб си остава всичко, което не си ти самият! –

     Тъмно остава всичко, което не е било подготвено с будна воля! –

     Подобно на тайнствените земни лъчи, за които вече ти говорих, аз си оставам непостигаем за неподготвената душа…

     Ако си се подготвил обаче в себе си, ще засияеш в моята собствена Светлина и аз ще ти се разкрия в самия теб като твой собствен Живот! – – –




– – – – – – –
Източник: "Думи за живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1996 г.
Преводач: Борис Стоянов