В един прекрасен майски ден то се прибрало вкъщи с върбова клонка в ръка, отворило широко прозорците на детската си стая и тя се изпълнила с чистото слънчево небе. Момченцето поело дълбоко ароматния пролетен въздух, усмихнало се и размахало клонката.
И стените оживели,
мебелите пощурели,
завесите затанцували,
дрехите залудували,
завивките подивели,
книгите запели,
количките забръмчали,
кубчетата заиграли,
фигурките проговорили…
дорде вратата се отворила
и връхлетял бащата луднал,
глух за таз симфония чудна.
Таткото на момченцето бил много ядосан заради шума и безпорядъка, настъпили в детската стая. Той много викал, много се карал, отскубнал ядно диригентската пръчица от крехката ръцича и я прекършил на две, заповядал стаята да се приведе в ред и всички уроци да бъдат научени, след което отишъл да си върши своите работи.
Момченцето се почувствало тъжно и обидено; почувствало се така, сякаш черни облаци затулили синьото небе и скрили грейналото слънце; вдигнало от пода счупената клонка и се разплакало. Но сълзичките му, докато се спускали по зачервените му бузки, го утешавали така:
„Е, какво от това,
хайде, какво пък толкова…“
Момченцето вдигнало бодро глава и развяло дългия си перчем. Откъснало от него косъм с цвета на слънцето и излязло на улицата. Хукнало из квартала и размахало косъма под ясното синьо небе.
И сградите оживели,
тротоарите пощурели,
витрините затанцували,
дърветата залудували,
храстите подивели,
цветята запели,
колите ритъм дали,
хората заиграли:
тъжните се усмихнали,
гневните утихнали,
лошите станали добри,
добрите станали щастливи,
щастливите станали ангели,
ангелите понесли момченцето на крилата си
и така…
…докато то не срещнало майка си, която била излязла да го търси из квартала. Тя била много разтревожена и ядосана. Много се карала на детето си, задето било излязло без да каже къде отива; за това, че се мотаело само по опасните улици и най-накрая за това, че е заприличало на прасе с тия негови щури игри. Хванала здраво момченцето за ръка, завела го вкъщи, окъпала го и настояла да отидат да му подстригат косата.
Момченцето много харесвало дългия си перчем с цвета на слънцето. След като го подстригали, то се почувствало много тъжно и обидено; почувствало се така, сякаш черни облаци затулили синьото небе и скрили грейналото слънце. Прокарало пръстчета по късата си косица и се разплакало. Но сълзичките му, докато се спускали по чистото му личице, го утешавали така:
„Е, какво от това,
хайде, какво пък толкова…“
Момченцето вдигнало бодро очи и цветът им се слял с цвета на небето. Когато пак се прибрало у дома, през отворения прозорец на своята стая то протегнало ръка към слънцето и си откъснало топъл, светъл лъч. Размахало го из безкрайното небе и с малки бели облачета написало:
„Аз обичам мама!
Аз обичам тате!“
Но тъкмо тогава дошли черни, гръмотевични облаци и помели нежния красив надпис, сътворен с толкова любов от детето в небето. Нямало син цвят, с който да се слеят очите на момченцето, и всички слънчеви лъчи били отсечени. Но този път то не се разплакало. Знаело, че черните облаци ще отминат и че те не могат по никакъв начин да навредят на небето и слънцето, нито пък на любовта в сърцето му. Да, то знаело това много добре, както знаело също, че перчемът му пак ще порасне и че винаги, когато иска, може пак да си откъсне върбова клонка.
Заедно с тези светли мисли на детето, слънцето разкъсало тежките облаци и на небето се появила голяма прекрасна дъга. Момченцето извикало от радост и в ръката му се появила най-великолепната диригентска пръчица, която някога било държало. Тя била седемцветна и била от онези пръчици, с които се удостоявали само най-талантливите и изкусни диригенти – диригентите на Живота.
А когато на небето не останало и едно облаче, и слънцето отново блеснало в цялата си прелест, лъчистата сияйна синева се изпълнила с изумително красиви ангели, които се били събрали да се порадват на този малък чуден диригент, който отсега още бил истински виртуоз в изкуството да дирижира собствения си живот.
(Ако искате да разберете как звучали детската стая и кварталът под диригентството на малкото момченце, чуйте предложената тук музика! Ако разполагате със слушалки, ползвайте ги! Бъдете диригенти на живота си! Желая ви го!)