Прочетен: 1708 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2022 22:55
Приятно топло е.
Въздухът е ароматен.
С теб вървим под шарената кестенова сянка.
Паркът е на края на града и е почти безлюден.
Алеите навлизат във гората.
Наши спътници са птичите й песни…
Хванати сме под ръка.
Усещам кожата ти с моята.
Обичам хладината й или – топлината й.
Разхождаме се като съпрузи, като стара двойка.
В това има толкова спокойствие!
Не бързаме.
Ти нещо ми говориш.
Отпускащо е да те слушам.
Вдишвам.
Толкова съм събран!
Толкова ми е леко!
Издишвам.
Вече няма желания.
Казвам ти нещо и ти се смееш.
Притискаш главата си до рамото ми.
Хубаво е.
Да!
И макар че светът слага граници помежду ни…
Нищо не ме спира да усещам ръката ти.
Нищо не ми пречи да поемам в себе си
гласа ти,
смеха ти;
да милвам с поглед
лицето,
косата,
ръцете ти;
да чувствам,
да те чувствам…
Безгранично…
…да ти кавалерствам ден след ден;
да обичам,
да те обичам…
Безгранично…
Това е разходка,
състояние на духа ми.
Вървя, но не отивам никъде,
защото всичко, от което имам нужда,
е тук,
в мен,
около мен,
поне за малко.
Винаги съм търсил това.
Нещо толкова простичко.
Нещо толкова обикновено.
Нещо споделено.
Нещо
безгранично.
My life (these days) nowadays...
Една нова професия – life coach