Наистина, аз обичам себе си и ти трябва да приличаш на мен и да обичаш себе си над всичко!
Не своето тяло и не нещо друго, което казва „Аз“ у теб, трябва да обичаш „над всичко“, независимо че с тялото си и със своите невидими сили винаги ще бъдеш свързан в любов!
„Над всичко“ трябва да обичаш единствено самия себе си в своите най-съкровени дълбини, – себе си, в когото се крия аз! – – –
Да обичаш „над всичко“ ще рече за теб: да обичаш себе си повече от всичко, което е извън теб, и само ако се обичаш по този начин, ще успееш един ден да намериш вътре в себе си своята най-висша Любов в мен! – – – – –
Лошо си бил научен, щом вярваш, че би трябвало да обичаш всичко! –
Твоята най-висша Любов, която можеш да намериш едва в мен, след като си се научил да обичаш себе си, е свободна от всякакъв предмет на Любовта, а някои хора са разбрали само наполовина нещата, стигайки до извода, че тази Любов трябвало да бъде всеобхватна. – –
Моята Любов обаче зачита единствено присъщия на мен Закон и се съдържа в самия мен. – – –
Тя трябва да включи в мен всичко, което иска да обхване. – –
А в мен няма нищо, което да не ме иска! – – –
Ето защо насочи и ти с мъдър избор любовта си, когато нейният предмет е извън теб!
Да не обичаш не бива за теб да означава да мразиш!
Ще трябва да оставиш извън любовта си много неща, които обаче не бива да „мразиш“! – –
Без любов и без омраза ще трябва да посрещаш повечето неща, които не са част от теб…
Обичай онова, което те води към самия теб, и по този начин – към мен!
Нека всичко друго остане завинаги извън твоята любов! – – –
Как обаче би съумял да обикнеш онова, което трябва да обичаш, ако не обичаш самия себе си, – себе си, у когото единствено може да ти се разкрие твоята най-висша Любов?! –
Докато не проникнеш до собствените си дълбини и не възлюбиш себе си „над всичко“, всяка твоя любов, насочена навън, ще си остане само привидност и илюзия. – –
Преди това сам себе си ще заблуждаваш, когато си въобразяваш, че „обичаш“, както ще заблуждаваш и предмета на мнимата си „любов“…
Истински любещ ще станеш едва тогава, когато се научиш да обичаш себе си! – – –
Всички велики любещи са били винаги обзети от Любов към самите себе, обгръщайки себе си в огнените пламъци на Любовта! – –
Знай обаче, че дори там, където съвсем не е нужно да обичаш, още по-малко ти е позволено да се отдаваш на омразата, ако искаш да стигнеш в своята висша Любов до мен!
Това, че се чувствуваш способен да мразиш, нека ти бъде доказателство за силата ти да обичаш, – но не всичко, на което се чувствуваш способен, може да ти помогне да стигнеш до себе си! – –
Любовта е решително утвърждаване на онова, което обичаш, – отсъствието на любов е равносилно на отрицание, – – а омразата е признание за безсилието ти да отстраниш отреченото от своя път!
А всичко отречено трябва да бъде като несъществуващо за теб!
Стреми се занапред да не го виждаш и да не му изпращаш силите, които то непрестанно получава чрез оказваното му от теб внимание. – – – – –
Оставиш ли обаче омразата да се прояви в теб, с това ти непрестанно подхранваш със своите сили обекта на тази омраза, така че внимавай той да не се превърне в чудовище, което да те погълне…
Истински обичащите, успели да ме намерят в своята висша Любов, не са срещали с малодушно „да“ и „амин“ всичко, което се е изпречвало на пътя им, – винаги когато се е налагало, те са казвали своето решително „не“, но никой от тях не се е отдавал на омразата! –
Ти също трябва да се стараеш да овладееш омразата и ако това не ти се удаде днес, непременно ще я превъзмогнеш утре, стига да си все така бдителен и да се стремиш да се издигнеш над омразата. – – –
Колкото повече осъзнаваш, че цялата ти омраза само подхранва мразеното от теб, толкова по-бързо ще се отърсиш от нея!
Много извори на злото на тази земя щяха да бъдат отдавна пресушени, ако омразата не ги караше все отново и отново да преливат! –
Ако наистина искаш нещо гибелно и зло да стигне до своето самоунищожение, достатъчно е да го лишиш докрай от любовта си! – –
Докато оставаш все още активен в мнимото си „отрицание“, нищо не си отрекъл истински! –
Онова, което ти изглежда достойно за отрицание, трябва да изчезне напълно от полезрението ти и не бива да бъде удостоявано повече с твоето внимание. – –
Така ти наистина ще обезсилиш отреченото от теб и отхвърлила всички вериги, Любовта ти ще може да утвърди онова, което обича! – – –
В своята най-висша Любов ти ще намериш тогава в мен и върховното утвърждение, което в себе си обича вечно и единствено самото себе си! – – – – – – –
– – – – – – –
Източник: "Думи за живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1996 г.
Преводач: Борис Стоянов
