Мене си тръгнал да търсиш ти и жално питаш къде да ме намериш! –
Аз обаче те питам, защо не си ме намерил досега? –
Нали ти дадох зрението и слуха си, и нали моята реч е в устата ти!
Защо стоиш онемял пред мен, когато те карам да говориш, а отваряш уста там, където само мълчанието би ти разкрило същността на нещата? – –
Редиш празни думи пред глухи уши и се опияняваш от измамното свидетелство на сетивата си, затова моята реч ти се струва чужда, а словото ми – неясно.
Един ден ще трябва все пак да ми дадеш отговор на моя език – такъв, с какъвто одарих устата ти, когато те излъчих от себе си…
Все още се опитваш да се скриеш от мен чрез хитроумни слова, ала знай, че аз съм тъй близо до теб, както е светлината до светилника, и че не можеш никога да се скриеш от мен, макар очите ти да не ме виждат, докато оставяш да те заслепява собствената ти глупост! – –
Какво друго мога да искам от теб, освен да ме намериш, и наистина: съвсем не е трудно да бъда намерен! – – –
Зная: – ти търсиш всъщност мен дори когато се луташ по криви пътеки и се преструваш, че търсиш друго…
Мене търси и глупавият, и мъдрият, а търсенето на глупеца е безразсъдно единствено затова, защото той сам прави труден пътя си към мен, докато мъдрецът не щади усилия, за да облекчи своя път. – –
Всеки товар сваля от себе си той, захвърля и дреха, и тояга, за да стигне до мене гол, както го е родила майчината утроба…
А ти се обличаш в пищен брокат, кичиш се с бисери и злато и връзваш на нозете си тежки, златни сандали. –
После дълго мъдруваш и търсиш най-дългия път, защото ти се струва, че само по най-дългия път можеш да стигнеш до мен.
Притиснат под всичко, което само утежнява бремето ти, изминаваш безкрайни разстояния, докато не паднеш изтощен и мъжеството ти не се превърне в отчаяние. – – –
Знай, че по този начин няма никога да ме намериш!
Ти търсиш надалеч, докато аз съм по-близо до теб и от собственото ти тяло, което се опитваш да доведеш при мен отрупано с накити, въпреки че тези накити не значат нищо за мен и че измамният блясък на пищните ти одежди само те скрива от очите ми! – –
Откажи се от всички заимствани слова, за да прозвучи от устата ти моята реч!
Където и да се намираш днес, остани там и снеми от себе си всякакъв товар!
Пристъпи гол и без накити в най-съкровеното у теб и се научи да мълчиш, докато не ти се възвърне моята реч, която ще ти възвести за мен! – – –
Аз те обичах в самия себе си, понеже ти бе от веки веков при мен, и все още те обичам, макар да си ме напуснал!
Не аз се крия от теб, а ти самият се опитваш да се потулиш от мен!
Оставяш погледа си да се рее в празното пространство, въобразявайки си, че ще ме намериш там, а достатъчно е да се върнеш към самия себе си, за да се озовеш при мен! – – –
Ти още не знаеш, че всъщност се криеш от мен, когато под тежки и пищни одежди се опитваш да се скриеш от себе си и така да се доближиш до мене!
Не знаеш, че аз съм отдал самия себе си на теб и че единствено в себе си ще намериш всичко, което все още търсиш навън!
Знай, че съкровищата на всички светове са нищо в сравнение с онази скъпоценност, която таиш в себе си! – – – – – – – – –
– – – – – – –
Източник: "Думи за живот"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1996 г.
Преводач: Борис Стоянов
"Пристъпи гол и без накити в най-съкровеното у теб и се научи да мълчиш, докато не ти се възвърне моята реч, която ще ти възвести за мен! – – –"
"Не знаеш, че аз съм отдал самия себе си на теб и че единствено в себе си ще намериш всичко, което все още търсиш навън!
Знай, че съкровищата на всички светове са нищо в сравнение с онази скъпоценност, която таиш в себе си! – – – – – – – – –"
Bo Yin Ra