Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2022 14:00 - Книга за любовта: Творческата сила на любовта
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 931 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Творческата сила на любовта

 

     Любовта се изявява с неудържим устрем още в своята земна, по-низша форма и още тук тя се показва като творческа сила, затова най-древни култове са се надявали да открият още в тази низша форма на любовта тайната на всички тайни. –

     Тези култове са се запазили чак до наши дни и някои подвеждащи учения сега отново подхващат намерените по тъмни пътища пагубни заблуди на тайни азиатски секти, за да ги разпространят и на запад. За съжаление те се радват на по-широко разпространение, отколкото може да предположи днес „просветената“ общественост на големите западни градове! –

     Гибелни сили на разрушението, изпратени от черните храмови гробници на дяволски фанатизирани азиатци, търсят по този начин своите жертви сред бялата раса!

     Най-добрият сводник за тях е глупавият стремеж към „тайнствени сили“ и към скрита власт над не-удостоените с такова „посвещение“ ближни.

     А заблудените клетници нито чувствуват, че ги дърпат с невидими конци, нито се досещат, че техните постъпки ги тласкат към една цел, към която те в никой случай не биха се стремели, ако знаеха каква е тя.

     Те мислят, че са по следите на разрешаването на загадката на всички загадки, и се вслушват в думите на самозаблуждаващи се „адепти“, че по този път ще срещнат божествената свобода, докато всъщност се хвърлят, нищо неподозиращи, в лапите на цяла глутница пъклени „псета на преизподнята“, чиято паст е вече цялата олигавена от стръвна жажда да разкъсат душите им, както са разкъсали вече душите на ония, които минават днес в очите на тези наивници за всемогъщи майстори на своята сатанински объркана вяра. –

     Наистина от дълбока древност линга и йони* са били свети символи и тези два противоположни полюса представляват свещена котва в земния живот на най-дълбоките мистерии, обаче – който е склонен тук да търси, преди сам да е бил потърсен, нека се пази внимателно да не сбърка полето на действие и вместо „свещена котва“ да не издърпа от дълбочината покрити със слуз змии!

(* Линга и йони (санскр.) – фалос и утроба. – Б. р.)

 

     Наистина няма друга област на окултните сили, която да дава толкова място за заблуждение, колкото областта на сексуалната мистерия!

– – – – – – – – – – – –

     Горко на онези, които вярват, че ще намерят тук, каквото търсят! –

     Те в най-добрия случай ще събудят само сомнамбулните си сили, които с готовност ще им покажат всеки измамен образ, подхранван от тяхната разюздана фантазия, докато те, мислещи се в своето оплитане „за Богове“, не открият с отчаяние един ден, но твърде късно и станали вече неспасяеми, че са се вслушвали в „змията на рая“. –

     Който се чувствува поел вече тези пътища, нека скъса незабавно с всичко, което го държи обвързан с тях, защото опасността е неимоверно голяма! –

     А който не може, ако се налага, да напусне всичко, което му е било скъпо, заради „Царството небесно“, той е наистина недостоен за това „Царство“ и няма да може да попречи да бъде изхвърлен „в най-външната тъмнина“, – ако не за окончателно унищожение, то най-малко за траещи еони тягостни мъчения в пълно съзнание за своята вина!

     Всичко казано с възвишени и често пъти неясни думи за мистерията, обгръщаща силата на земното зачеване и нейните органи, ще бъде разбрано истински само тогава, когато се знае, че скритите тук сили се разкриват в своята благотворна форма единствено на Съвършения на Прасветлината, и то само като естествена последица на постигнатото от него съвършенство!

     Във всеки случай постижимото за един истински призван духовно освобождаване на тези сили се отнася към онова, което става в някои „езотерични“* кръжоци, както най-напредналите методи на химията се отнасят към абсурдните манипулации на безмозъчни шарлатани. –

(* Предназначени само за посветени; тайни (гр.). – Б. пр.)

     Който не принадлежи към духовно съвършените човеци, постигнали висше „майсторство“ още преди да се родят на земята, нека стои тук настрана от всякакви търсения, защото онова, което си мисли, че ще намери, него няма никога да намери тук, а онова, което може да намери, би го направило плячка на тъмни сили, в чиито мрежи открай време са попадали хиляди и хиляди, ставали често пъти и за продължителни периоди в този земен живот обект на възхищение и удивление като истински „адепти“, превръщайки се по този начин в ръцете на своите унищожители в стръв за примамване на нови жертви на унищожението! –

     Едва ли е нужно да казвам, че аз познавам тук всички държани в тайна „методи“, чрез които могат да се освободят такива мними „духовни сили“.

     Но аз познавам и съдбата на онези, които са дръзвали да ги освободят, и затова мой дълг е да отправя предупреждение, – към всички, които са готови да се вслушат в моите предупреждения. – –

     „Който има уши да слуша, нека слуша!“

     Онези, за които се отнася това, едва ли ще могат да ме упрекнат, че не съм посочил достатъчно ясно нещо, което предпочитам да не посочвам още по-ясно. –

 

     А на всички вас, които се стремите към Светлина и просветление и не желаете да се отдавате на измамни сили, имащи достъп само до отлаганията, натрупани в родословното дърво на клетките на вашето тяло, – на всички вас искам тук да покажа творческите сили на любовта в действие, такива, каквито можете да ги доближите без всякаква опасност; – онова възвишено, „небесно“ проявление на вечната любов, от което струи жива Светлина във вас и огнено-слънчево сияние, също както в по-низшата си „земна“ форма тя запалва само пожара на сетивата, за да запази рода ви и да ви накара да предусетите в този плам, че тя наистина е способна на нещо по-голямо и по-възвишено. – –

     И в низшата форма на любовта може наистина да се открие божествената ѝ същност от всички, които са разбрали вече, че низшата и висшата форма на любовта са от едно и също естество и се различават само по своя начин на действие.

     Тези хора съвсем не търсят „окултни сили“ в „земната“ любов, – но те могат да доловят в нея, когато душевното чувство се извиси над телесното съединение, първите предусещащи тръпки, водещи ги нагоре към най-висшата форма на любовта, – там, където тя става „небесна“, тъй като действието ѝ се издига високо над този земен живот, високо над най-далечните звезди, до чистото сияйно Царство на вечното творчество, разкриващо се само на онези, които са „с чисто сърце“.

– – – – – – – – – – – –

 

     Но за теб не е непременно необходимо да изживееш на земята „земната“ любов, за да постигнеш висшата, „небесна“ форма на същата сила!

     Наистина съвсем не е нужно да бягаш от „земната“ форма, когато тя иска да те доближи душевно възвисена, – в един истински, свято спазван брак, – обаче ако я срещнеш само като просто задоволяване на физическото желание, в такъв случай и аз ти препоръчвам въздържание, макар и да съм много далеч от илюзията, че въздържането от „земна“ любов е необходимата цена за постигане на най-високо душевно развитие. –

     Но по-добре е все пак да се откажеш с будна воля от една възможност за земно щастие, отколкото да оскверниш свещения огън с животинска похот. – –

 

     Висшата, „небесна“ форма на любовта може да ти се разкрие даже в твоята най-прозаична всекидневна работа и не са малко седящите на тъкачния стан или вървящи зад ралото труженици, които при цялото си простодушие са я постигали, докато други, които цял живот са я възвестявали от високи амвони, никога не са съумявали да я намерят в себе си. – –

     Дори там, където си убеден, че вършиш само тежка, механична всекидневна работа, тя може да се развие творчески в теб…

     Много по-силно, разбира се, я усеща в труда си всеки, който се чувствува призван за творческа работа: – който, подтикнат от Духа, сам създава форми.

     Нито една голяма творба на истинското изкуство не е възникнала тук, на земята, без творческата сила на любовта да е изпълвала създателя на тази форма!

     Би било обаче проява на тесногръдо заблуждение, ако човекът на изкуството се мисли за единствено облагодетелствуван в това отношение!

     Има много дейности в този земен живот, при които творческата сила на любовта трябва да изпълни по друг, по-малко очебиен начин работещия, за да бъде делото на неговия живот наистина възвишено!

     Немало дела, които са доста далеч от областта на високото изкуство, могат, разгледани в по-висок план, да се окажат въплъщение на същите предвечни закони, изискващи същия творчески импулс, който в творбата на художника намира само един по-очебиен израз.

     За човека няма такава земна дейност, която да не може да освободи възвишената творческа сила на любовта от нейните тесни окови!

 

     Но ако искаш да опознаеш творческата сила на „небесната“ любов в нейното най-дивно проявление, трябва да ѝ представиш като формовъчен материал самия себе си!

     Напразни ще останат опитите ти да намериш само със собствени сили своята най-съвършена форма, докато доброволно не се оставиш да бъдеш преобразен от творческата сила на любовта!

     Напразно ще се стараеш ден след ден да изпилваш и изглаждаш себе си, докато пречиш още на творческата сила на „небесната“ форма на любовта да извае от самия тебе божествения образ, който да бъде израз на въплътения в теб Дух!

     Този образ не може никога да се изгради само от твоята собствена формираща сила, колкото и вечната творческа сила на любовта да се нуждае за своята творба от твоите дейни сили, които самата тя ти е дала! –

     Ти не трябва, разбира се, да бездействуваш, и твоите собствени сили могат да укрепнат само чрез непрекъснато упражняване така, че наистина да станат оръдие на голямата творческа сила на любовта при собственото ти формиране; – но ти трябва да довериш този инструмент само на духовните Майстори на висшата любов, ако искаш да видиш себе си възроден в най-възвишена форма!

– – – – – – – – – – – –

 

     Но дори и тогава, щом още живееш на тази земя, доста външни неща ще се възпротивяват срещу вграждането им в тази най-възвишена форма и ти ще трябва да поддържаш инструмента винаги годен, ако не искаш дадената ти вече форма да изчезне отново, оставяйки след себе си само един торс, който да напомня болезнено за постигнатото някога съвършенство…

     Никой още на тази земя не е бил усъвършенствуван от творческата сила на любовта, без възвишената му форма да е била заплашвана от винаги неспокойните разрушителни сили на земния живот, а ако мислиш, че Светещите в Прасветлината са били пощадени от всички тези грижи, – нека ти кажа, че и те като всеки, който се стреми да обедини съществуванието на животното със своето вечно начало, трябва ежечасно да остават бдителни, ако не искат да паднат от високата си Сияйност подобно на звезда, която изведнъж се стрелва към бездната, за да се пръсне там на първичните си атоми!

     Такива случаи са наистина изключително редки, но те все пак са възможни.

     Във външния живот такъв един паднал се превръща тогава в страшен фанатик на злото: – в човек, който „минава през трупове“ и намира най-голяма наслада в повсеместното унищожаване на всичко онова, в чието изграждане преди това е участвувал…

     Ето защо от всеки предварително подготвен за това в Духа винаги се иска нечувана смелост, за да последва доброволно призива за свързване на духовния Човек с човека-животно, тъй като земният му път е застрашен много повече, отколкото при всички други хора, от безброй невидими опасности.

     Затова ти трябва да се научиш и в Светещия в Прасветлината да виждаш брата-човек, който, – съвсем не предпазен от всякакви земно-човешки грешки, – трябва да се бори като теб, за да може някога, когато свърши земния си път, да излезе като победител от борбата на Светлината с мрака!

     Това, че са те учили да почиташ възвишения Светещ, когото ние наричаме „най-силно любещия“, като непогрешим „Бог“, който просто не е в състояние да се натовари с вина, – е причинило дълбоко объркване на твоята преценка и те е отхвърлило далеч назад в едно царство на окаяност и безсилие, където толкова искат да те държат онези, чиято единствена възможност да се радват на властта си е да бъдат признати от твоята душа – благодарение на наложеното ѝ робствоза господари на нейната съдба. –

 

     Наистина не всички от тези съмнителни учители съзнават своите действия.

     Повечето си въобразяват, че те водят към твоето щастие, към вечното ти и истинско спасение.

     Днес те едва ли се досещат вече колко пагубно е проявяваното в техните постъпки човешко високомерие, отдавна превърнало се във вековен навик, и действително вярват, че поставяш под заплаха спасението на душата си, щом поискаш да се отдръпнеш от тяхното учение, защото все пак си доловил вече погрешността на това учение благодарение на дълбоко скритата в сърцето ти способност да предусещаш истината. –

     Моля те, недей иска от тези учители, сами изпаднали в душевен мрак, да изкупят погрешността на своето учение, което те в повечето случаи наистина следват с „чистосърдечна вяра“!

     Те сигурно биха те повели по по-добри пътища, ако сами бяха намерили тези по-добри пътища, защото те са изпълнени, – много по-често, отколкото може би си склонен да вярваш,  – с възвишената воля да ти помогнат! –

     Но никой, който е истински загрижен за твоята душа и за вечното ѝ спасение, няма да ти попречи да опиташ един път, който си намерил без негова помощ, понеже той отдавна е осъзнал тежкото бреме на отговорността, възложена му някога от неговия сан! –

     Само този, който е тласкан от високомерие и който се страхува да не би твоето разбиране да го лиши от властта му, ще се нахвърли „възмутен“ върху теб с цял порой високомерни, отправени „отгоре“ думи, – ще ти посочи хиляда „причини“, за да те склони да се завърнеш в оградените пасища на така скъпата му кошара, – но не и истинската, най-вътрешно подбуждаща го причина: – да те задържи там, където си се намирал, преди истината да стигне до теб чрез любовта. –

     Един толкова страхуващ се за своята власт човек е, разбира се, отдавна чужд на всяка творческа сила на любовта!

     Него ти не бива да следваш в собствените му лабиринти, остроумно измислени от него и подобните нему за всички, които желаят да се изтръгнат от тяхната власт, – власт, изглеждаща така чудесно примамлива за упражняващите я, – макар и самите те, носителите на тази „власт“, да разбират много добре в дълбочината на сърцето си, че тя се крепи само на невежеството на техните роби. –

 

     Изпиталите веднъж упоителната наслада на това властолюбие са загубени вече за гласа на истината, загубени са за неумолимо точните, духовни предпоставки на истината…

     Но ти не бива да се сърдиш и на тези загубени за истината хора, ако искаш да предоставиш себе си на творческата сила на любовта, единствено способна да извае твоята съвършена форма!

     Иначе ти ще създадеш една пречка, която по необходимост ще причини тежки увреждания на твоето самоформиране! – –

 

     Ти, който копнееш за Светлина и Сияйност, – научи се да бъдеш милосърден и към ония, които така много биха желали да те държат в собствения си полумрак!

     В повечето случаи не те самите са виновни, че е трябвало да станат такива, каквито са днес, – а и за мнозина от тях е твърде трудно да отхвърлят безстрашно обвързващите ги вериги, които са единственото им спасение от пропадане в още по-дълбок мрак, а те много добре чувствуват с всичките си фибри, че само здравото обвързване може да им даде опора. – –

     За мнозина от тези слепи водачи на слепци самият страх от пресъхване на източника на тяхната прехрана е вече достатъчно основание да продължат да служат на осъзнатата от тях заблуда, от която с най-голяма готовност биха се отказали, ако знаеха от какво да живеят занапред, – самите те и семействата им, на които тяхната свещеническа заплата осигурява една повече или по-малко скромна прехрана.

     Човечеството е принудено да оплаква днес в лицето на потомците жертвите, принесени заради „греха“ на отдавна забравените им предци, и то само би натрупало нов грях върху стария, ако пожелае да накара тези тясно обвързани клетници да изкупят това, че още носят тежките окови на древността! –

     А тези, които все пак още могат да си движат ръцете, изведнъж ще хвърлят света в удивление и никой от тях няма да липсва при това тяхно дело!

     В най-голяма тишина те ще подготвят настъпването на деня, когато ще строшат веригите си, – без да накърнят осветеното от времето!

     Те няма вече да търпят „мерзостта на опустошението в едно свято място“ и ще издигнат отново свещения храм.

     Те няма вече да вярват на онези, които им казват: ето тук е „Помазаният“, и ще развенчаят славата на мнозина, дошли „в негово име“!

     Те няма наистина да рушат и въпреки това износилото се ще бъде подновено, защото те едва сега ще просветлят старата форма с цялата пълнота на живота, която тя може да побере! – –

     Денят, когато това ще започне, не може, разбира се, още да се определи, – но че той ще настъпи, е толкова сигурно, колкото изгряването на новия ден след една потопена в мрак нощ!

     Остави на учителите си време за търсене и когато намерят, или по-скоро, когато бъдат намерени, те несъмнено ще поведат теб – или чак децата на твоите правнуци – по съвсем друг път, различен от единствения, по който могат да те водят днес. –

     Най-добрите измежду тях сами признават, че и те още търсят онова, което някога са мислили за намерено, когато, изпълнени със свещен ентусиазъм, са се устремили към наложеното им от техния сан бреме. –

 

     Недей вярва също, че в някоя друга форма на общност на тази земя, колкото и дълбоко да се крие тя зад износените мантии на древната мистика, възвестявайки ти с многозначителни жестове, че само тя е единствената носителка на праосновната „тайна“, – ще намериш неопетнена следата на светлата истина!

     Действително и там работят мнозина сериозни търсачи, издирващи в йероглифите на развалините от древни храмове онова слово, което може един ден да ги спаси.

     Но и тук за всички сведущи отдавна вече е станало ясно, че трябва да се разкрият нови пътища, за да не се изгубят сериозно търсещите в мрачните крипти, които все обещават да изведат най-после мъчително опипващия пътя си към „светлина“, но в края на този път го хвърлят в разочарование, освен ако той не се задоволи с празните жестове на някой „посветен“, – и объркан, престанал да търси всякакъв изход, не намери удовлетворение в едно привидно „достойнство“, – радвайки се на лековерието на заблудените, които си въобразяват, че той е постигнал целта…

     Доста хора търсят тук един твърде съмнителен сурогат, понеже смятат за неоткриваемо златното съкровище, скрито в Светая светих на храма, тъй като не познават вече величавия план на високите му зали. –

     Те алчно преравят всички окултни клоаки в търсене на онова, което дръзновеният може да намери само на огрените от слънцето върхове

     Но и тук ще настъпи обновление чрез творческата сила на любовта в нейната висша, „небесна“ форма, въпреки че някои новопостроени странични зали са вече подкопани от онова родено от мрака учение, което търси в обвързаната със земята форма на любовта крайния отговор на всички загадки…

     До когото тези неща се отнасят, той ще ме разбере, а за когото те са чужди, нека знае, че не за него съм написал тия последни думи.

     Даденото от мен в тази книга идва да донесе на всички светлина по техния път и нека всеки си потърси тук онова, което може да му послужи по неговия път!

     Никой няма да търси напусто и всеки ще може да намери своето!

     А творческата сила на любовта ще превърне за всички в Светлина и живот онова, на което аз можах да дам тук само словесен израз, за да посоча на стоящите днес в тъмнина пътеката на Светлината, по която животът може да се разцъфне в сияйно щастие и радост.

     Но всяка жътва изисква първо сеитба, така че ти, с когото беседвам тук, няма естествено да пожънеш плодовете само като от време на време се занимаваш с моите думи, а единствено като действуваш решително в смисъла на моето Учение!

 

     Тези, които имат заедно с мен живот от „Отца“ в любовта, считат днешното време за готово да приеме това учение.

     Само защото и аз чувствувам нуждата на времето, затова склоних да напиша всичко това.

     И в него няма такава дума, която да не може да бъде потвърдена от който и да е от моите високи братя, а единствени те са в състояние да преценят дали съм изпълнил възложената ми задача така, както ми бе наредено, – дали съм поучавал само така, както моят „Отец“ искаше от мен да поучавам. – –

     Аз обаче нося пълна отговорност за всяка от своите думи!

     Дано хората, в чиито ръце една висока промисъл, – която те наричат „случайност“, – е дала тази книга, се оставят да бъдат поведени чрез моите думи към висша любов!

     Дано Светлината, озарила някога според онова благочестиво предание пазещите „на нощта стража“ пастири*, стигне до сърцата на всички, които в мрака на днешното време стоят все още будни, и донесе след тези разтърсвани от всевъзможни борби дни мир за всички, които още са изпълнени с „добра воля“!

(* Лук. 2:8-20. – Б. р.)

     Високата творческа сила на любовта тогава ще научи събудените как да дадат нова форма на живота!

     Те ще бъдат далеч от илюзията, че възвишеният храм на човечеството може да се изгради само върху развалини, и всеки ще обрече себе си за камък, който да стане „глава на ъгъла“*, щом разбере веднъж, че най-светлият храм на живота може да се изгради само от нещо живо!

(* Мат. 21:42. – Б. р.)

– – – – – – – – – – – –

 

     В тази книга не съм премълчал нищо, което ти е необходимо или даже само полезно да знаеш, а въпросите, останали все още открити в първото ѝ издание, получиха тук, в окончателната редакция на книгата, изчерпателен отговор.

     Аз не се обръщам към романтичните и екзалтирани търсачи на чудеса, – нито към многобройните хора, на които Действителността изглежда илюзорна, защото те още не са способни да виждат друго освен самосътворения мъждукащ образ на собствените си съновидения.

     Тази книга, както и всички мои книги, е написана за зрели, трезви хора, – за хора, които, работейки без много шум върху себе си, са готови да допринесат за духовното преобразяване на един свят, чието лице може да бъде излекувано само чрез висшата духовна форма на любовта от разкривените спазми, превръщащи го в някаква маска на див ужас.

     Едва тогава, когато в теб започне да проблясва разбирането, че формата на съвместния живот на хората на тази земя се определя от работата на всеки отделен човек върху самия себе си и само в много ограничена степен се поддава на външни влияния, можеш да бъдеш сигурен, че се намираш на пътя, по който искам да поведа доверилите се в мен.

     Това е единственият път, извеждащ от хаоса на днешното време навън и нагоре към яснотата на всеобхватните преценки, а същевременно и единственият път, водещ объркания човек към намиране на вътрешен мир, за който всички още ненапълно закоравели сърца така горещо жадуват.

     Тогава животинската агресивност няма да може вече да вилнее необуздано като разрушителен фактор сред човешкото общество, а сублимирала в духовна отбранителна способност, ще позволи на множеството отделни единици да отблъскват от себе си всички посегателства на низшите планетарни сили върху техните души, – със сигурното съзнание за единствената сила, способна да победи всички сили, заплашващи да разрушат щастието на тази земя!




– – – – – – –
Източник: "Книга за любовта"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар, 1991
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



1. pristan - "Аз не се обръщам към романтичните и екзалтирани търсачи на чудеса, –
17.04.2022 14:04
нито към многобройните хора, на които Действителността изглежда илюзорна, защото те още не са способни да виждат друго освен самосътворения мъждукащ образ на собствените си съновидения.

Тази книга, както и всички мои книги, е написана за зрели, трезви хора, – за хора, които, работейки без много шум върху себе си, са готови да допринесат за духовното преобразяване на един свят, чието лице може да бъде излекувано само чрез висшата духовна форма на любовта от разкривените спазми, превръщащи го в някаква маска на див ужас.

Едва тогава, когато в теб започне да проблясва разбирането, че формата на съвместния живот на хората на тази земя се определя от работата на всеки отделен човек върху самия себе си и само в много ограничена степен се поддава на външни влияния, можеш да бъдеш сигурен, че се намираш на пътя, по който искам да поведа доверилите се в мен.

Това е единственият път, извеждащ от хаоса на днешното време навън и нагоре към яснотата на всеобхватните преценки, а същевременно и единственият път, водещ объркания човек към намиране на вътрешен мир, за който всички още ненапълно закоравели сърца така горещо жадуват.

Тогава животинската агресивност няма да може вече да вилнее необуздано като разрушителен фактор сред човешкото общество, а сублимирала в духовна отбранителна способност, ще позволи на множеството отделни единици да отблъскват от себе си всички посегателства на низшите планетарни сили върху техните души, – със сигурното съзнание за единствената сила, способна да победи всички сили, заплашващи да разрушат щастието на тази земя!"

Bo Yin Ra

цитирай
2. batogo - !!!:))) Много сериозна, съзнателна работа стои пред Човечеството, приятелю Христо, но това е единствения достоен Път!
18.04.2022 12:17
"Тази книга, както и всички мои книги, е написана за зрели, трезви хора, – за хора, които, работейки без много шум върху себе си, са готови да допринесат за духовното преобразяване на един свят, чието лице може да бъде излекувано само чрез висшата духовна форма на любовта от разкривените спазми, превръщащи го в някаква маска на див ужас.

Едва тогава, когато в теб започне да проблясва разбирането, че формата на съвместния живот на хората на тази земя се определя от работата на всеки отделен човек върху самия себе си и само в много ограничена степен се поддава на външни влияния, можеш да бъдеш сигурен, че се намираш на пътя, по който искам да поведа доверилите се в мен.

Това е единственият път, извеждащ от хаоса на днешното време навън и нагоре към яснотата на всеобхватните преценки, а същевременно и единственият път, водещ объркания човек към намиране на вътрешен мир, за който всички още ненапълно закоравели сърца така горещо жадуват.

Тогава животинската агресивност няма да може вече да вилнее необуздано като разрушителен фактор сред човешкото общество, а сублимирала в духовна отбранителна способност, ще позволи на множеството отделни единици да отблъскват от себе си всички посегателства на низшите планетарни сили върху техните души, – със сигурното съзнание за единствената сила, способна да победи всички сили, заплашващи да разрушат щастието на тази земя!"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415726
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031