Днешните читатели на тези думи са наследници на твърде разнородни религиозни учения и не е лесно сърцата им да бъдат насочени към онази единствено висока цел, от която спасително светлите лъчи на любовта струят вечно в света на душите, – освобождаващи обвързаното, за да се върнат после отново в Праизвора на всяка любов, от който блика любов, защото той самият е изцяло любов. –

     Могат да се намерят немалко самонадеяни „вярващи“, които с насмешка си въобразяват, че стоят много по-високо от едно такова учение, изпадайки в хипнотично самоуспокоение, че тяхната стадна вяра е единствено „правата вяра“…

     А други, отдавна отхвърлили всяка религиозна обвързаност, ще трябва да се пазят от сляпата подозрителност, че възвестеното чрез моето слово учение е само едно възкресяване на древни човешки заблуди, предрешени като нова илюзорна вяра, която, – ако беше така, – щеше безспорно да посее само нов мрак в душите.

     Но тук аз давам  и на едните, и на другите само обосновка на техните собствени разбирания, – защото лишена от крайна основа е всяка вяра, която не стига до най-дълбоките фундаменти на своите учения, и всяко знание е обосновано само тогава, когато се корени дълбоко в родените от Вечността скали…

     Спасителна светлина струи от онази възвишена любов, която словото ми иска да запали в теб, независимо дали живееш с благочестива вяра по древния закон, или пък сам си създал своите закони! –

     И когато свидетелствувам за онзи „най-силно любещ“, когото една тесногръда вяра счита само за свой, въпреки че на практика неговият образ е бил твърде често използуван от тази вяра като знаме на омразата, – моето свидетелство е дело на неговата собствена воля, защото в крайния акт на любов преди земната си смърт той свято осени цялото човечество и стана за всички „спасител“ от едно обвързване, което можеше да разтрогне само един любещ, превъзхождащ по развитието на огнената сила на любовта си всички, живели някога в любов на земята! –

     Той, който някога сам в светлото си съвършенство се бе отдал на цялото човечество, след като отначало е искал да донесе спасение само за народа, дарил го със земно тяло, е близо до всички, които го призовават, и ти можеш да го намериш, ако го търсиш в неговата любов, – все едно дали се придържаш към древните форми, криещи толкова възвишена мъдрост в себе си, че наистина би могъл, ако духът ти я прозре, да се преклониш пред нея, – – или пък се чувствуваш по природа чужд на такива форми и го призоваваш само по свой начин из дълбините на сърцето си! –

     Заедно с онези, с чиято светла Общност той е бил съединен още преди да се сдобие със земно тяло, той живее в духовната сфера на земята в едно съвсем реално духовно тяло, придобито от него, когато душата му се е предала отново в ръцете на неговия „Отец“!

– – – – – – – – – – – –

     Аз вече ти казах, доколкото може да се изкаже това с думи, в една друга книга, че този „Отец“ на всички Светещи в Прасветлината е вечно сияйният, роден от Прасловото духовен Човек, сам „Слово“ в „Словото“ и „Бог в Бога“ – великият „Старейшина“, който е в „началото“, – който представлява първият самосътворен образ на Прасловото, „Човекът на Вечността“, вечно пребиваващ в първото си сътворение.

     В древното учение той е представен като най-високостоящия от всички „ангели“, – „венецът“ на йерархията от духовни индивидуалности, създала си в лицето на Светещите в Прасветлината тук, на земята, „строителите“ на онзи „велик мост“, който извежда земния човек от царството на животното към неговата изоставена преди еони духовна родина! –

     Във всеки Светещ в Прасветлината този „Отец“, вечно раждащ своя „син“, Светещия, – е в действителност идентичен с него в сияйната му същност, за която тялото на тази земя е само външен носител, даващ му възможност да гради по земному онова, което се нуждае от земна форма, за да се изяви в живота на земния човек! –

     Затова Учителят от Назарет е имал наистина право да каже на своите ученици: „Който вижда Мене, вижда и Оногова, който Ме е изпратил“*, – и „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“**: – чрез онова, което е получило живот в мен, духовнозаченатия „син“ на „Отца“…

(* Йоан. 12:45. – Б. р.

 ** Йоан. 14:6. – Б. р.)

     Така че в твоя земен живот са ти дадени помагачи, готови да те подкрепят, – винаги близо до твоя дух, когато съумееш духовно да ги „призовеш“ чрез делата си! – –

     „Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на моя Отец“*, – който чувствува в себе си тази воля и я изпълнява на дело! –

(* Мат. 7:21 – Б. р.)

     Голото ти желание няма да ти послужи за нищо; – ти трябва да призовеш чрез цялото си поведение в своя живот, чрез постъпките и делата си; и някои бедни и незабелязани от никого хора, които просто се трудят съвестно със собствените си ръце, често пъти „призовават“ по-добре от мнозина изтъкнати познавачи на всички дълбокомъдри писания, отдавна мислещи се за достойни да бъдат „непременно“ доближени от някой помагач, за да се почувствуват още по-„издигнати“ пред себе си и пред другите! – –

     Човешкият разум е изобретил една далекогледна тръба, съдържаща цяла система от различни лещи и огледала, които в своята умело подредена съвкупност правят най-отдалечените обекти да изглеждат съвсем близо до окото.

     Когато искаш да се възползуваш от един такъв далекоглед, ти трябва да гледаш само през малката леща, предназначена от конструктора да бъде в непосредствена близост до окото ти.

     Тогава светлинните лъчи на външния свят ще достигат до теб по такъв начин, че далечното ще ти се стори близко, и ти ще можеш да различаваш неща, които с просто око не би могъл никога да видиш.

     Така и в Духа ти можеш да схванеш Божественото само ако се обърнеш пряко към онези, които вечната Прасветлина сама е подготвила да доведат до теб нейните лъчи! –

     В Светещия ти ще съзреш тогава само Божественото, той самият при това ще изчезне също както, гледайки през споменатия далекоглед, ти виждаш не самата леща, а намиращия се в далечината предмет, който търсиш. –

     А както лещата на далекогледа, намираща се непосредствено до окото ти, не би свършила сама по себе си много работа, ако в тръбата нямаше и други лещи и системи от огледала, така и Светещият не би могъл да ти помогне, ако между него и най-вътрешното прабитие на Бога, което търсиш да схванеш, не съществуваше също и онази висока йерархия на Духа! –

     Ти хвърляш, така да се каже, поглед през всички сфери на тази духовна йерархия до сърцевината на Божеството, когато един Светещ в Прасветлината ти се разкрива от своя Дух. –

     Това образно сравнение ще ти помогне да разбереш доста от думите на Учителя от Назарет и така ти ще се научиш да различаваш какво той е казал някога от себе си, като земен човек на своето време, – и къде в други моменти той напълно изчезва, давайки ти възможност да чуеш само най-вътрешното лоно на Божеството, Пра-Словото, – – тъй като казаното по-горе само за виждането можеш да отнесеш и към чуването…

     А сега едно друго сравнение, целящо да ти изясни нещо друго:

     Както при един извор с много тръби от всяка тръба изтича винаги еднаква по вид вода, идваща от този един и същи източник, при което дадена тръба може да придаде поради своята форма определен облик на водната струя, различен от облика, придаден ѝ от друга тръба поради нейната форма, така и всеки отделен член на тази светла Общност, от която изхождат моите думи, ти дава винаги все същата мъдрост, все същото учение, макар че външно то може да приеме в съответствие със своеобразието на поучаващия твърде различни форми.

     За теб е много важно да държиш сметка за това обстоятелство, за да се научиш и под най-различните външни форми да откриваш все онази една и съща вечна истина, която може да се нагоди към всяко своеобразие на своя оформител, без с това да измени своята същност. – –

     Така и във всички напътствия, получили словесен израз чрез мен, до теб не стига нищо различно от онова, което се е съдържало в учението на Йешуа, „най-силно любещия“, и тук ти можеш да видиш как два различни начина на поучаване се подхранват от един и същи източник…

     Дори нещо повече, ти ще се научиш да тълкуваш правилно могъщото слово на този „най-силно любещ“ такова, каквото то засиява пред теб въпреки всички наслоения, едва тогава, когато опознаеш моето учение, а дълбочината на моето учение ти ще разбереш докрай едва тогава, когато разбереш характерната същност на възвишения Учител така, както трябва да я разбереш, ако не искаш образът му да бъде дотолкова изопачен за теб от наслоенията на древността, че да остане твърде малко, което да напомня все още за него, такъв, какъвто той е бил и продължава да бъде! –

     За един човек на днешното време, а аз трябва да действувам сега като такъв, е действително трудно да прокара пътя на истината и да просветли хилядолетния мрак, – но още по-трудно ми е всъщност да сваля всяка външна защитна обвивка и да изложа битието на своя духовен живот в неговата неприкрита голота пред алчните погледи, неизбежно присъствуващи там, където истината разкрива себе си на тази земя, докато възвишената любов не направи всички души да засияят ярко в светъл любовен плам. – –

     Това бе изпълнение на един неимоверно горчив и тежък дълг и никой не може да си представи борбите, които най-съкровената ми същност трябваше да води с външния човек, под чийто облик живея тук, на земята, за да изтръгне от него изповедта за тази същност. –

     Разбира се, учението, което трябваше да се даде чрез мен на човечеството, не би загубило абсолютно нищо от своята истинност, ако не бях казал нито дума за себе си, като неразделна част от духовното многоединство, от което и „най-силно любещият“ бе някога почерпил своето учение.

     Но Необходимостта изискваше друго и нима не би се стигнало до едно непрекъснато лавиране между  препятствия и една игра на криеница, ако исках да кажа онова, което бях длъжен да кажа, без при това да спомена за способността си да преценявам, за прасигурното, коренящо се в самия мен знание, – като за съществуваща предпоставка на моето учение.

     Твърде много мрак, така дълго заблуждавал душите, се осветлява и изяснява чрез тази изповед, така че не можеше да бъде удовлетворено желанието ми да скрия най-грижливо тайната на своята същност.

     Ето защо аз бях принуден да изпълня един най-съкровен дълг, който не можеше да ми бъде спестен.

     Но не върху всички мои братя тегне дългът на такова саморазкритие, този дълг се възлага само там, където любовта изисква да се помогне по този начин на безброй хора.

     Кой иначе някога би бил готов, пък дори и заради всички земни богатства, да принесе по такъв начин най-съкровеното си в дар без най-суровата, неотменима повеля на духовния дълг!? –

     Даденото от мен на света чрез словата на моите книги ще пръска светлината си и върху най-отдалечени епохи, когато отдавна ще се е изчерпало в себе си всичко, което се вижда днес застрашено от това учение, или пък което си мисли, че има право да не спазва неговите изисквания!

     Подобно на онзи „най-силно любещ“ и аз съм принуден да заявя: – че поучавам съвсем не „от себе си“, – изхождайки от земното си виждане, а даденото ми от „Отца“, на когото служа с любов, него давам и на вас! –

     Онова, на което ви уча, е само изразено с думи описание на вечната и вечно валидна Действителност, разкрита за мен по всяко време, когато поискам да се осъзная в нея…

     Способността за такова вникване в единствено и предвечно сигурното е свещено наследство на всички заченати в Светлината „синове“ на „Отца“!

     Така аз ви уча от цялата пълнота на „Словото“, както ми е наредил да ви уча моят „Отец“, и ви възвестявам спасение във висшата любов!

     Блажени са, които не само четат учението ми, а му дават и възможност да се изяви в тях, за да просветли смисъла на техния живот и да направи делата им плодотворни!

     Чрез живот и духовни дела те ще стигнат скоро и в любовта и пламнали в нейния огън, ще засияят вечно!

     А тъкмо това сияние от Прасветлината е твоята нетленна Цел и за да можеш един ден да я постигнеш, аз се опитвам да отстраня от твоята душа всички наслоения, които все още я изпълват и държат в тъмнина…

     Вярвай ми, или, ако щеш, недей ми вярва, – само действувай по моите думи и постъпвай последователно според техния смисъл, за да постигнеш собствен духовен опит и да не бъдеш вече зависим от одобрението или съмнението на своите самоизтъкани мисли!

     Съвсем не е проява на самомнителност, когато се виждам принуден да ти кажа колко малко значение има за мен твоето съгласие…

     Каквато и да е сега, – преди да си постигнал духовен опит, – преценката ти за даденото тук от мен учение, тя е от значение само дотолкова, доколкото може да те подтикне, или пък – да те възпре, да постъпваш по моите указания.

     От истинността на думите ми обаче твоята преценка не може нито да отнеме, нито да прибави нещо.

     Не преценката на разума ти, а твоята любов може само да направи тази истина достъпна за теб! –




– – – – – – –
Източник: "Книга за любовта"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар, 1991
Преводач: Борис Стоянов