Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2022 09:17 - Книга за любовта: За изначалния огън на любовта
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 584 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За изначалния огън на любовта

 

     Недей казва, че имаш любов, докато все още се тревожиш за себе си!

     Подобно на „полските кринове“*, – растящи волно в страните на Изтока, – и „птиците небесни“**, ти не бива вече да познаваш тревогата за самия себе си, ако искаш да станеш наистина способен да постигнеш любовта в нейната най-висша форма!

(* Мат. 6:28. – Б. р.

 ** Мат. 6:26. – Б. р.)

     Докато все още те измъчва тривиалната, подхранвана от страха разтревоженост за самия тебе и за твоята земна съдба, – а тази тревога не е нищо друго освен очевидната липса на упование във Вечното, – ти наистина не знаеш още нищо за любовта, на която някога е учел възвишеният Учител, – онази любов, която единствено може да те направи свободен. – –

     Ти ставаш сам роб на тези си тревоги и въпреки цялото си безпокойство не можеш да спечелиш нищо чрез него!

     А най-божествената сила лежи в същото време неизползвана в теб, защото ти не знаеш как да я използваш!

     Ти „обичаш“ може би „от все сърце“ всички, които са ти „скъпи“, които не би желал да загубиш в този земен живот, ти сигурно си внушаваш чувства на някаква „общочовешка любов“, – и „обичаш“ дори животните и растенията, „обичаш“ всичко, което минава пред очите ти?

     Ще се учудиш, като ти кажа, че въпреки всичко това ти още едва ли живееш в любовта!

     Самият език на твоята страна може да ти послужи тук за урок, защото за някого, когото „обичаш“ по своя си начин, ти имаш навика да казваш: „Драго ми е да го имам“*. –

(* Става дума за характерен немски идиом. – Б. пр.)

     Да го „имаш“ е важното за теб при твоята „любов“ и това „имане“ да ти доставя чувство на задоволство, – дори ако това „притежаване“ се състои само във възможността да го виждаш и чуваш или просто в съзнанието, че даден твой ближен, намиращ се близо до теб или пък пространствено отдалечен, ти принадлежи! – –

     А любовта, за която говори учението на „най-силно любещия“, любовта, която идва да ти възвести тази книга, е една духовна, но същевременно и по земному втъкана във всеки живот пракосмична сила, която трябва да протече през теб така, както те изпълва с всемогъщата си тръпка по-низшата форма на същата сила, щом почувствуваш да се разгаря в теб любовният плам на твоята земно-животинска природа! –

     В тази „земна“ любов ти все още някого желаеш, защото любовта тук се стреми към предмета, към обекта на тази любов; – докато в „небесната“ си форма любовта става сама на себе си обект и там всяко въжделение те напуска! –

     В „земната“ форма на любовта има винаги едно до-могване, едно посягане, едно заграбване и притегляне; – докато в „небесната“ си форма тя се превръща във вътрешно сияние, в топло излъчване, – в едно преливане от вътрешното към всичко външно…

 

     Едва тази висша форма на любовта твори всички истински духовни чудеса на вътрешно пробуждане и кара да оживее в теб „от само себе си“ всичко, което все още се мъчиш да постигнеш, вярвайки, че някакъв мистериозен метод, някакви „тренировки“ един ден ще го доближат до теб!

     А твоето дружелюбие към хората и твоят ламтеж към духовно обсебване, които ти наричаш „любов“, не могат никога да ти дадат силата, която наистина и в най-буквалния смисъл е „по-силна от смъртта“! – –

     Всичко, което си означавал досега с думата „любов“, когато си мислел не само за низшата степен на любовта, свързана с взаимното физическо влечение, – всичко това ще добие истински завършен вид едва тогава, когато ти самият бъдеш изпълнен от изначалната огнена сила на любовта!

     От цялото ти същество тогава ще блика онова, за чието реализиране днес полагаш още толкова много усилия! –

     Което днес ти наричаш още „дълг“ или „добродетел“, ще стане тогава най-естествено осъществяване на твоя живот! –

     А щом разгориш в себе си изначалната огнена сила на любовта, ти непрекъснато ще излъчваш от себе си нейната еманация и всичко, което се доближи до теб, ще усеща това непрекъснато излъчване.

     Онова, което преди ти е оказвало съпротива или се е нахвърляло върху теб, когато си се изпречвал на пътя му, ще дойде тогава при теб, за да ти стане доброволен съюзник!

     От теб обаче се изисква едно вътрешно пренасочване, за да можеш да пламнеш и да се превърнеш в огнено слънце на великата сила на любовта. –

     Без това съзнателно пренасочване, без такава трайно поддържана нова нагласа на своите стремления, ти няма никога да постигнеш любовта!

     Трябва да си твърдо решен да се преобразиш, ако искаш да се видиш преобразен! – –

 

     Досега ти и в Духа все си искал нещо, – но тук може да ти се даде само онова, което още не притежаваш, все едно за какво се молиш и все едно дали знаеш за духовното си богатство или не. –

     Но ти вече притежаваш в себе си, макар и без да съзнаваш това, възвишената сила на любовта, за която говоря, така че не е нужно тя тепърва да ти се дава, и само от тебе зависи дали си готов да я използуваш, за да може тя да ти се разкрие! –

     Ти трябва да искаш да се превърнеш в „слънце“, което излъчва своето сияние от себе си, – – и ако поддържаш трайно тази воля, ти все повече и повече ще се разгаряш в пламъка на най-висшата форма на изява на любовта!

     В теб все още има твърде много страх от това пламване!

     Твоят глупав страх да не би да загубиш себе си те възпира от смелата крачка, която трябва да предприемеш!

     Ти усещаш наистина в себе си една умерена топлинка, наричаш я „любов“ и спокойно се задоволяваш с нея, – но защо тогава се чудиш, че лъчите на тази слаба топлина не могат да направят нищо нито в теб самия, нито навън, че те си остават напълно безсилни дори по отношение на твоята земна съдба! –

     Ти не подозираш още до какво могъщо излъчване би могъл да стигнеш, ако твърдо поискаш сам да се превърнеш в „слънце“, вместо от други слънца инертно да очакваш съгряващи или укрепващи силата духовни лъчи!

     Всичко в теб трябва да иска отсега нататък да дава, за да можеш от себе си да получиш най-висшето благо, което е в теб самия! – –

     Дори ако онова, което имаш отначало да дадеш, ти се струва още твърде оскъдно и малко, и това малко ще е напълно достатъчно, за да стигнеш до „лъчене“, стига само да запазиш в себе си волята повече да даваш, отколкото да очакваш от другите!

 

     Разказва се как някакъв индийски принц запитал веднъж един йогин какви са усещанията на постигналия съвършенство човек. А йогинът отвърнал, че веднъж бил запитан и за чувствата на обичащия, но единственият му отговор бил:

     „Като обикнеш, ще узнаеш.“

     Така и аз мога да ти говоря тук за най-възвишената форма на любовта като вечна, пракосмична сила, само в образи, защото ми е така невъзможно да ти обясня с думи тази „небесна“ любов, както и да те накарам с думи да почувствуваш онази друга форма на любовта, която хората наричат „земна“, понеже намира изява само в земния живот. –

     И в двата случая ти трябва да се оставиш да те обземат пламъците на любовта, ако искаш да узнаеш какво в действителност е любовта както в своята обвързана с физическото форма, така и в най-висшата си духовна изява!

     Както носиш в себе си „земната“ форма на любовта дори тогава, когато нейният огън още не те е запалил, така и „небесната“ форма на същата сила е по всяко време в теб, макар и да не е стигнала още до съзнанието ти, – сила, чието действие се простира далеч отвъд този земен живот и която ти дарява божествена свобода тук на земята, защото всичко срещнато по твоя път е принудено да се преклони пред нея. – –

     За такава любов и за нейното всемогъщество е говорил някога възвишеният Учител от Назарет, а и самият той е черпил цялата си сила от тази любов

     За такава любов говори и онзи любещ, който става най-големият проповедник на учението на Йешуа, когато казва за себе си: „Щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.“ – Наистина и двете издават звук, когато бъдат ударени отвън, но им липсва вътрешен живот, единствено способен сам да породи звука. –

     А любовта, за която се говори тук, действува винаги сама по себе си, без тласък отвън!

 

     Колко дълго още човекът на земята ще остава затворен за тази любов?! –

     Малцина само са знаели за нея, – малцина само са ставали неин съсъд, – измежду всички поколения, огрети  някога от светлината на това земно слънце.

     Силите на външната земна природа отдавна са познали човека като свой повелител, но във вътрешната си сфера той се задоволява с плахи опити за примирие със собствените си сили, защото не познава високата сила в себе си, с която би станал не само господар на вътрешните сили на собствената си физическа природа, – но и способен да оказва неподозирано въздействие дори навън, – стига само една по-голяма част от земното човечество да се об-едини в тази сила…

     Навсякъде, където някоя душа е намирала път за измъкване от мрака, навсякъде, където е било осъществено някое възвишено дело, излъчващо своето сияние векове наред, където животното в човека е бивало принудено да се подчини на духовния Човек, във всички тия случаи високата сила се е пробуждала в отделни единици, за да се прелее после в мнозина, запалвайки ги със своя огън. –

     Но така запалените винаги са оставяли небесния огън отново да загасне, защото са били прекалено инертни, за да го подхранват от себе си…

 

     И на тези мрачни дни на бясна омраза, вдъхнали отново мощ у „Бога на отмъщението“, когото така силно любещият от Назарет учеше да обезсилваме, – на тези дни на вавилонско стълпотворение на мозъците, – на породената от погрешно насочената творческа воля яростна страст към унищожение, – на тези дни, изсипващи се като удари на чук, нанасяни от разбеснели се изчадия на преизподнята върху главата на бедното човечество, за да превърнат във варварски хаос, в купчина смет онова, което духовната Светлина е съградила някога в победата си над животинското затъпление, – на тези дни ще бъде сложен край едва тогава, когато всесилието на любовта доведе до този край. – –

     Опустошаващият всичко пожар, който разнася днес на черни кълба задушливия си отровен пушек над земи и морета, не може да се угаси с водопадите от лозунги, сипещи се от устата на надуто жестикулиращи оратори!  –

     Зелената листва, която загива овъглена днес, имаше нужда от слънчева топлина, – но тъй като не намери „слънце“ през тези дни, в своя копнеж за светлина и топлина тя стана плячка на подземни пожари.

     Блажен е, който няма да е принуден да признае пред себе си: „И аз бях някога един от тези, чрез които младата гора, унищожавана сега от огъня на един световен горски пожар, бе измамно лишена от така нужната ѝ слънчева топлина!“

     Не може вече да се „угаси“ осъденото да изтлее в себе си; – но нека никой не се заблуждава: – – копнежът за светлина и топлина няма да напусне сърцата на ония, които не са станали жертва на пожара, защото този копнеж е пробуден от дълбока, изначална воля и никаква земна сила не може да попречи на неговото осъществление!

     Той се стреми към сияйни „слънца“, които неуморно разпращат топлина и светлина. –

     Този копнеж ще отличи и ще отхвърли всичко, от което не се излъчва любов!

 

     Изтлялото днес е наистина загубено, а с него и едно твърде скъпо, притежавано някога от човечеството богатство, но пусналата нови филизи млада зеленина на земята няма да бъде унищожена втори път, няма отново да стане похотливо заграбена, лакомо погълната храна за под-земния огън!

     Тук също действуват възвишени помагачи, макар че те не можеха да попречат да намери унищожение онова, което в себе си носеше волята за унищожение, без да знае за нея…

     Високите помагачи, действуващи тук, ще съумеят мъдро да предпазят всяка нова, млада зеленина от огъня на унищожението и като истински приятели на човека, пълни с разбиране и с готовност да дадат съвет, ще изгонят, тласкани от състрадание, обратно в техните гробове потракващите с кости скелети, които кръжат пред слънцето като огромни, надянали дълги надиплени мантии прилепи, така че светлината на Праслънцето на вечния Дух да може най-после да изпрати до всичко живо цялата топлина на своите лъчи. –

     Само от това Праслънце получават цялата си излъчваща способност отделните духовни „слънца“, от които земното човечество се нуждае, както рояците планети в небесната твърд се нуждаят от своите безброй огнени слънца, за да запазят правилните си орбити…

 

     Не пред „залеза“ на Запада, както считат някои, е изправено днес човечеството; тъкмо по-късният му, най-голям възход изисква жертвите, които будният човек на Запада е принуден да оплаква сега!!!

     „Който има уши да слуша, нека слуша!“*

(* Това е обичайният завършек на Исусовите притчи в евангелията от Матей и от Марко. – Б. р.)

– – – – – – – – – – – –

     Поличбите на днешното време трябва да се тълкуват съвсем различно от това, което предлага в своето заслепление умуващият скептицизъм, обиращ аплодисментите на тълпата чрез акробатичните си жонгльорства с топките на мисълта!!!

     Тук е нужно „търпението и вярата на светците“!

     Не на такива, които се мислят за „свети“, защото като пълзящи червеи се измъкват от всеки грях, а на онези наистина предусещащи святото спасение, здраво стъпили на земята хора, които винаги досега са били нейната „сол“! –

     Дори нашите внуци вече няма да познават тези дни на маниакално заслепление, които клонят към своя свършек, макар и окончателният им край да изглежда още твърде далеч.

     Те едва ли ще намерят в себе си разбиране за болезненото състояние на мозъците, станали днес танцова площадка на бесове, защото в обвързаността си с тези тъмни сили, в чиито ръце сами са се отдали, те са отворили всички врати и вратички на глупостта, че „човекът“ бил само онова жалко земно животно; – много по-жалко от всички други животни на тази земя, – каквото той се чувствува, докато още не знае, че е вратата към спасението на духовния Човек.

     А едва осъзнаването на този факт му дава увереност, че само най-висшата форма на любовта може да му дари невероятното могъщество така да преобрази лицето на тази земя, че всяка печал, сполетяла човека на земята, – всяка болест, неволя и страдание да бъдат принудени да изчезнат, както са изчезнали онези чудовища, от които някогашното човешко животно е бягало, преди да се научи да ги побеждава! – –

     Всички ние, над чиито глави днес тегне смъртната сянка на тези мрачни дни, сме гробарите на едно старо време и заедно с това създателите на новия живот, който трябва един ден да о-живи тази земя! – – –

     От всички нас ще поиска отговорност цялото човечество, което ще населява занапред това земно кълбо, когато онова космично:

„Свърши се!“

прозвучи през ония сфери, където духовният Човек е намерил убежище, след като сам някога се бе откъснал от Божественото, за да стане твърде скъпа играчка в ръцете на една неподозирана съдба! –

     Ние всички сме призвани или да преобразим лицето на земята, или да бъдем пречка за неговото преобразяване, независимо че едва по-късните поколения ще могат да пожънат плодовете, израснали от семето, което ние сме заложили в земята! – –

     Но не мисли, че ние самите няма да видим нашето дело осъществено, макар че ще можем да дочакаме само цветове там, където идващите след нас ще пожънат плодове!

     Колкото по-скоро наберем смелост да действуваме будно, толкова по-сигурно ще видим как от това дело, което е дело на сърцето, се разтварят цветните пъпки на бъдещите плодове!

     Неимоверно много е поверила на нашата воля съдбата в тези сериозни дни, и – наистина: „наслада е да се живее“* в такова време, – за всеки, който съумее будно и отговорно да оцени значението на собствения си живот за бъдещето на всички следващи поколения!

(* Известна фраза на Хутен; вж. „За безбожието“. – Б. пр.)

(„За безбожието“ е една от няколкото книги, написани от Bo Yin Ra, но невключени от него в главния корпус на духовното му учение, състоящ се от 32 книги. – Б. pristan)

 

     Къде са сега тези глупци, които някога вярваха, че делото на техните мозъци ще пребъде навеки!?! –

     Изчезнало като последния просяк, чието име днес никой не помни, тяхното дело отмира в едно време, което те, така опиянени от своето знание, не можаха да предугадят, чието настъпване те не съумяха да видят, тъй като смятаха, че лъчите на тяхното мислене ще осветяват пътя на всички идни поколения. –

     Така и днес между нас има немалко суетни глупци, които се мислят за мъдри и намират наслада във високопарните си жестове на вещи всезнайковци.

     Не всички те съзнават, че заблуждават другите, а някои вярват, че служат на истината, – но това днешно време на обезценяване на всички ценности е родило твърде много хора, които никаква „съвест“ не може вече да възпре там, където самите те са станали жертва на собствените си заблуди, и сега те тласкат хиляди към гибел чрез своето учение, опиянени от силата си да объркват душите и от суетна гордост заради броя на послушниците, тръгнали зад техните знамена. –

     „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас…“*

(* Мат. 7:15. – Б. р.)

     Внимавайте за такива знамения на епохата и се пазете от заплитане в дяволски мрежи, от които рядко някой може да се измъкне!

 

     Както не би се доверил на някой шарлатанин, когато става въпрос за живота на земното ти тяло, така не бива да поверяваш и душата си на всеки, който твърди, че знае как да запази живота на твоята душа!

     Въпреки че в малко неща се чувствуваш сигурен, ти все пак имаш в себе си заложена определена сигурност да надушваш опасността и тази сигурност не те напуска никога, когато става въпрос да се запази животът на твоето клето земно тяло!

     Ти притежаваш същата сигурност  и що се отнася до живота на душата ти, но тъй като можеш да загубиш своята душа, без това да накърни живота на земното ти тяло, ти почти преставаш да обръщаш внимание на предупредителните сигнали, появяващи се в теб, когато опасност заплашва живота на душата ти! –

     Но както в теб, въпреки недостатъчната ти способност да преценяваш, веднага се надига недоверие, ако в телесните ти неволи те срещне някой непризван, така ще се почувствуваш „предупреден“ и тогава, когато в душевната ти неволя ти се препоръча учител, който сам може да се окаже по-нуждаещ се от поучения и от теб, обърналия се за помощ към него, просто защото не си знаел къде другаде да я потърсиш! – –

     Ето защо ти с нищо не си извинен, ако се довериш на заблудени учители, тъй като първоприродата е заложила в твоя усет способността да правиш разлика, и единствено собствената ти инертност е виновна да не разбереш веднага, че си се оставил в ръцете на един „душевен водач“, който сам има нужда от вярно напътствие! –

 

     В днешните сериозни дни ти трябва да бъдеш двойно предпазлив, тъй като от моите думи вече знаеш, че безброй идни поколения могат да бъдат подпомогнати, но и – възпрепятствувани от теб.

     Изначалният огън на любовта иска да стане живот в теб, за да може неговият живот да породи един ден от тебе нов живот, – именно тук, в сърцата на човеците, борещи се да постигнат  на тази земя своята вечна форма.

     Ако ти сам не получиш живот от любовта, как тогава искаш да станеш източник на нов живот? –

     Затова аз трябваше, доколкото позволяват това думите, да ти покажа тук какво е любовта, – любовта, за която се говори в древното писание, разказващо за любещи в най-висшия божествен смисъл човеци. –

     Затова трябваше да ти разкрия живота на онзи „най-силно любещ“, който успя някога да извърши най-великия акт на любовта.

     В крайното осъществление на своята любов той победоносно и уверено разкъса сковаващите вериги, които от първото обвързване на духовния Човек в образа на земното животно държат в желязна прегръдка всеки човешки живот тук, на тази земя! –

     Освен  това той учеше:

„Който иска да Ми служи, нека Ме последва“*. –

(* Йоан. 12:26. – Б. р.)

 

     Смешни и глупави са онези мечтатели, които си въобразяват, че е достатъчно само да подражават във външното си поведение на мнимите жестове на този свръхмогъщ човек, за да се почувствуват признати от него като негови последователи, негови „служители“, както всъщност е казано в писанието.

     Ако се досещаха кой е бил и продължава да бъде той, те безспорно щяха да изоставят тази си глупост. –

     Обаче ти, към когото се обръщам тук, – недей и ти става послушен роб на една такава заблуда!

     Сега ти наистина си достатъчно предупреден!

     Ако искаш да покажеш, че си действително достоен за онзи дърводелец, който беше Светещ в Прасветлината, така както и този, на когото тия думи дължат появата си, бъди тогава готов да събудиш в себе си възвишената любов, в която трябва да изгориш, за да може тя да те преобрази и възвиси до едно ново битие!

     Едва тогава ще бъдеш наистина негов служител, негов последовател!

 

     Едва тогава той ще те почувствува в своята любов, както самият той се е чувствувал в любовта на своя „Отец“! –

     Едва тогава той ще може да те признае за един от онези, които „Отец“ обича, защото те са постигнали съвършенство в „Сина“ на „Отца“…

     Едва тогава Йешуа, дърводелецът от Назарет, за когото разказва древното писание и от когото ти се беше отчуждил под влиянието на послушните привърженици на стари митове за Богове, – намерили, че той е прекалено близо до човечеството, поради което са го обвили в тези свои митове, – едва тогава той ще се доближи до теб и едва тогава ти ще имаш право наистина да кажеш:

     „Аз знам, че моят Спасител е жив!“ – – „синът“ човечески, който имаше основание да увери някога своите, че ще остане при тях „до свършека на света“*!

(* Мат. 28:20. – Б. р.)

– – – – – – – – – – – –

 

     Само предвечната огнена сила на любовта прави възможно удържането на такова обещание!

     За вътрешно съвършения е наистина една неописуемо тежка, непрекъснато принасяна жертва, да се задържи след смъртта на земното си тяло в такова състояние, в което да остава достъпен за земно ограничените човешки усещания…

     Но в това оставане в чувственото поле на земночовешкия обсег на съзнанието, така добре познато на мен и на моите братя, не трябва да се опитвате да виждате някакво обгърнато в мистерия „чудо“!

     Всъщност става въпрос само за едно, осъществено в точно съответствие с духовните закони, фиксиране на съзнанието, – далеч отвъд продължителността на живота на земното човешко тяло, – до последния трепет на душевните търсения в сферата на тази планета.

     Че тук се принася немалка жертва, следва от самата необходимост да се остане – като носител на съзнанието – в едно самосътворено, наистина недостъпно за земните сетива, но подчинено все още на невидимия физически свят тяло…

     А естеството на такова фиксиране на съзнанието налага съпреживяването на всяко душевно страдание на цялото човечество и само предвечната огнена сила на любовта може да направи това съпреживяване на всички човешки страдания поносимо за самообвързалото се съзнание на Светещия, докато и последният от неговите земни човешки братя не премине в Светлината.




– – – – – – –
Източник: "Книга за любовта"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия-Абагар, 1991
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
6



1. batogo - !!!:))) Подобни духовни послания облагородяват човешката душа и я връщат в Любовта, Христо!
26.02.2022 16:59
"А естеството на такова фиксиране на съзнанието налага съпреживяването на всяко душевно страдание на цялото човечество и само предвечната огнена сила на любовта може да направи това съпреживяване на всички човешки страдания поносимо за самообвързалото се съзнание на Светещия, докато и последният от неговите земни човешки братя не премине в Светлината."
Благодаря ти за навременната публикация, приятелю!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415840
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031